Парите на тото милионера от Перник вече са преведени по банковата му сметка, научихме от достовенер източник. 3 дни преди Коледа, в последния работен ден преди празниците – 21 декември, късметлията Росен Русимов е получил превод на спечелените 4 736 000 лева. Джакпотът обаче моментално е бил запориран по настояване на НАП.

Приходната агенция ще си удържи близо 1,5 милиона лева стари задължения, които има към нея тото милионера. Така на Росен Джуджето, както го наричат комшиите му в Перник, остават около 3,2 милиона лева.

Въпреки, че вече официално е милионер, най-популярният напоследък перничанин не е променил старите си навици. Напук на славата и парите, той продължава да обича втората си жена – маникюристката Бети, децата си, приятелите, дъртия мерцедес и дори вехтото си кожено яке, което му носело късмет.

Цял Перник знае якето на Росен, с което той не се разделял почти четири сезона в годината. Одеждата му носела късмет. Това била основната причина да не го сменя в продължение на години. Пък и той бил такъв човек – не държал много на вещите, защото знаел, че истински важни са отношенията на хората, а не предметите, които те притежават.

В символ веруюто му се убеди и журналистически екип, който посети миньорския град по празниците.

Естествено кафенето, в което Русимов обича да се среща на раздумка с аверите си, работи на пълни обороти. Събират се мъже и жени – всякакъв „калибър“. Разправят, че Росен продължава да идва тук по няколко пъти на ден. Заведението служело като явка. Сутрин мъжете идвали, разменяли мисли, обсъждали разни бизнеси и после всеки се отправял по задачи. Вечер отново се събирали за разбор на отминалия ден. Този път ги обединявала чашката, с която не прекалявали, защото течността вътре била истински дявол и често ги удряла в най-слабото място – краката. Разбира се, Русимов не се цепел от компанията и продължавал да пие, каквото пиели членовете й.

„Мога да кажа, че не се е променил. Не държи нито на парите, нито на дрехите. Винаги си е имал всичко. Не му е липсвало нещо. Просто не обича да се кипри. Животът винаги е бил щедър към него и през ръцете му от край време минават милиони. Късметлия си е. Якето също му носи късмет. Убедени сме, че няма да го смени, докато не се скъса. Но защо ли да харчи излишно пари?! Криза е. Ще му дотрябват кинти. Човек, като забогатее, не бива да сменя гардероба си, нито жена си. Направи ли го – ще загази. Има една такава лоша поличба, може да е местна, знам ли. Глупаво би било да се изхвърля, да говори празни приказки.

Да, Росен разкри себе си, защото не видя смисъл да мълчи като мишка. Него парите не го съблазняват. Не е новост да е богат, да е милионер. Свикнал е портфейлът му да е пълен. Убедени сме, че и 20 милиона да беше спечелил – същият щеше да си остане. Не е вярно, че не ни е черпил. Сърцето му е голямо и постоянно черпи. Прави го всеки ден, по няколко пъти. Но и черпенето при него не е новост. Още преди да удари шестицата, черпеше присъстващите кой каквото душа му пожелае“, разказва почти премръзнал от студ жител на миньорския град.

Той издава, че Русимов е сред заклетите фенове на изпадналия във финансова немилост „Миньор“. Въпреки това бил категоричен, че няма да стане спонсор на Никифор Вангелов никога, по никакъв повод. На обратното мнение бил по отношение на младежите, с които всяка неделя ритал топка, та макар и аматьорски. Обещал е да им купи екипи, нови топки, че дори и бус, с който да се придвижват по-лесно из града.

Сред тях имало и 200-килограмови юнаци, които правели отбора от ритнитопковци – непрофесионалисти изключително атрактивен. На игрището се получавал голям купон. Често зевзеците си тръгвали с контузии, които после церели във вече прочутото в цяла България кафене „Малибу“. Нямало рана, която да се опре на ракията, промиваща дори най-тежките травми. Тя била балсам и за тялото, и за душата. Когато чашките станели повече, се стигало и до песни, а юнаците се тръгвали едва на зазоряване.

„Росен не е заек, че да е страхлив и да иска да се скрие в чужбина. Не му дреме от нищо. Призна си за парите, не се скри като другите тото милионери, които се боят някой да не посегне на пачките им. Смешници! В този век не се грабят лесно милиони, защото никой не си ги държи в буркан банк в панелния дом. Ще ги инвестира в машини, по всяка вероятност за ремонтната база, която стопанисва със своя стар приятел Ангел Христов – Анрито. Няма да отиде в чужбина, за да се препича на остров. Смешно е дори да си го помисли човек, който поне малко го познава. Дори ще остане да живее в Перник и няма да се пресели в София, както направиха бая български новобогаташи. На него му е добре, когато си седи сред приятели. Те са му нещо като хляба и водата, нещо като енергия са му. Вярва, че животът у нас е по-труден и неуреден, но си е наш, някак си по пернишки чаровен“, с широка усмивка пояснява авер на Джуджето.

Русимов не е изоставил дори старите си вредни навици. Продължава да пуши като комин. Цигарата била задължителен елемент от натовареното му всекидневие, пафкал по кутия и кусур на ден, предимно български папироси. Съберял ли се с компания – кутиите скачали на 3. Не мислил да минава на пури, както правели новобогаташите, защото щял да изглежда смешен и странен в очите на съкварталците.

По непотвърдена информация Росен не е променил и хранителните си навици.

Харесвало му да обикаля заведенията, но предпочитал да се храни вкъщи с манджите на съпругата си Бети. Тя била невероятна кулинарка и често на трапезата й сядали и приятелите на Русимов. Мъжката бригада се представяла достойно на масата и винаги била доволна от вкуснотиите на маникюристката. Самият Росен боготворял половинката си, която с годините привикнала към някои особености на неговия характер.

„Не е минал на калмари, ако това ви интересува. Нито на октоподи, нито на суши. Какви са тия работи – ние в Перник не ги знаем! Ядем, каквото жените сготвят. Така прави и Росен. А неговата женска доста неща умее. Готви по български, както са готвили майка й, и баба й. Гювеч, картофи, свинско със зеле, пиле с ориз, кюфтета, мусака – бива си я. Понякога и шкембе чорба. Мъжът трябва да яде здраво, за да е силен. Да има енергия не само за работа, ами и за жената“, шеговито разясняват зевзеците от кафето.

Самият Росен бил наясно за бъдещето си и философски обобщавал стратегията си занапред: „Kещо r за семейството ще има. Но основното ще е за бизнес. Няма защо парите да стоят на едно място.

Нови машини ни трябват, нови камиони. А на футболния ни отбор – автобус. Това са лесно спечелени пари. Не съм работил за тях. Искам заради това да приключат по-бързо и да се върна към нормалния си начин на живот. Дори с ръцете не искам да ги докосвам. Както бързо са дошли – така и ще си отидат. Хубаво ще е, ако имам късмет да ги удвоя или утроя. Това съм го правил вече, и получавало. Дано стане и сега. Мога да кажа, че съм щастлив човек. И преди да ударя джакпота си бях щастлив, и сега. Децата ми са живи и здрави. Какво друго мога да искам от живота“, казва Росен.

Роденият на 1 октомври 1965 г. Росен Русимов е първият българин, който разкри, че е спечелил джакпот от спортния тотализатор. Росен удари шестица с фиш, закупен от квартален тото пункт в Перник на стойност от 19,60 лв. Другият тото милионер също е от региона, но до този момент не се е разкрил.

ВИЖ ВИДЕОТО:

  бригада, живот, заведението, късмет, милиона, НАП, новобогаташи, отбора, парите, Перник, поличба, Росен Джуджето, Росен Русимов, тото милионера