Кан – символът на звездите, диамантите, яхтите и всички илюзии

Град Кан

  Малкото градче на Лазурния бряг с население от около 80 000 души и площ от 19 000 кв. км е едно от най-прочутите в света.

 Не само заради екзотичната ат­мосфера и булеварда с палмите „Кроазет“, на който се разиграват сюжетите от романите на някои от най-известните писатели. А защото тук всяка година, винаги през май, се провежда най-престижният ки­нофестивал в света. Кан по това време на годината е нереален. И игла да хвърлиш по улицата, тя ще падне върху нечия глава. В среди­земноморското градче се изсипват повече от 4000 журналисти най-големите кинознаменитости, стотици продуценти. В скъпите ка­фенета и ресторанти се сключват договори за продукции за стотици милиони евро. Вечер по червения килим на фестивалния дворец се изкачват най-актуалните знамени­тости, облечени в рокли на прочу­ти дизайнери, отрупани с диаманти, изумруди и сапфири. Дори фотогра­фите задължително са облечени в смокинги и с папийонки и мъкнат тежката си техника, облени в пот. Купоните на яхтите се вихрят до зори. Заря оцветява небето на гра­да цяла нощ.

  В Кан по време на фестивала поч­ти никой не спи. Кандидати за слава­та и звезди обсъждат по цели нощи филмите от всевъзможните програми на фестивала. Афтър парти купоните се вихрят на плажа. През деня той е зает от старлетки, следвани от фотографи, които щракат знойни момичета, готови на всичко, за да попаднат на снимачната площадка.

 Повечето от местните жители са възрастни дами и господа, които се разхождат след 17 часа по „Кро­азет“ в компанията на малките си кученца, повечето от които са деги­зирани с панделки, а каишките им са отрупани със скъпоценни камъни. Традиционно са облечени в бяло. Дамите са с неизменни прически, задължителен червен маникюр и отрупани със скъпи златни бижута. Господата наблягат на светлосините тонове. Всички са усмихнати и спо­койни, незнайно как постигнали вътрешна хармо­ния. Местните млади хора са малцинство. В града през цялата година се провеждат фестивали, но ако не рабо­тиш в хотел или магазин, няма от как­во друго да си изкарваш прехраната.

  Местните се отнасят с досада към любопитните и нахални кинаджии и журналисти, които окупират гра­да им. Но въпреки традиционното френско високомерие стискат зъби, защото парите, които харчат гос­тите, са добре дошли за бюджета на общината. Животът по време на фестивала е безбожно скъп. Цените в заведенията, бутиците и най-обик­новените магазини за хранителни стоки скачат двойно и тройно. Ако не си си резервирал хотел няколко месеца преди началото на фести­вала, рискуваш да спиш на плажа.

 Но пък тогава имаш най-голям шанс да си близо до прочутите хотели по „Кроазет“ – „Мажестик“, „Мартинез“ и „Карлтън“. През май те са обсадени от десетки фенове, които държат по два фотоапарата в ръце, за да щракнат бързо поред­ната излязла звезда. Шансът да се разминеш във фоайето с Шон Пен, Шарън Стоун, Пенелопе Круз, Никол Кидман, Джак Никълсън, Джо­ни Деп е огромен. Възможността да ги доближиш и поискаш автограф – минимална, защото са заобиколени от тълпи бодигардове, в повечето случаи яки тъмнокожи мъже.

Брад Пит и Анджелина Джоли на кинофестивала в Кан

  Всеки турист, попаднал в Кан по време на фестивала, се чувства в нереален и измислен свят. Като герой от кинопродукция. Кое­то е целта на събитието, провежда­но така, че да засилва огромната илюзия на киното. Никой не мисли по това време да разглежда забе­лежителности, а и те не са толкова много, въпреки че градът има инте­ресна старинна част с малки улич­ки, осеяни с типичните за Франция ресторантчета с разположени на близко разстояние маси.

 Ако не си журна­лист, акредитиран за грандиозното съ­битие, нямаш про­блем да потънеш в атмосферата на гра­да. Можеш да видиш обаче едва няколко филма, и то ако се ре­диш на дълги опаш­ки, за да си купиш билет за вечерната премиера. Благода­рение на прочутите си баджове репортерите попадат на всяка прожекция, която пожелаят.

 Все пак не е малко да сте в Кан по време на фестивала. Във всич­ки случаи ще видите доста звезди на ръка разстояние и ще се докос­нете до външната страна на суета­та и славата. Тези, които блестят със скъпоценни камъни, чиито от­блясъци угасват, когато прочутите потънат в делириума на дрогата, алкохола, самотата и проваления личен живот. 

Ума Търман

  В никакъв случай не бива да ос­тавате в Кан след закриването на фестивала. Едва ли ще понесете тъжната гледка, при която работ­ници свалят постерите на филмите по улиците, афиши се търкалят по земята, чистачки събират купищата боклуци, оставени от почитателите и служителите на киното.

 Илюзията, която с толкова мощни усилия е била създавана в продъл­жение на 12 дни, рухва за секунди. Какво често се случва в живота.

  

Отпечатъците на звездите

 Ако сте фен на фетишите, можете внима­телно да огледате плочките пред фестивалния дворец, където се прожектират филми­те. На тях най-големите кинознаменитости са оставили своите отпечатъци. Сигурно ще ви достави удоволствие да стъпите върху контура на ръката на Майкъл Джексън нап­ример. И има защо – прочутият певец пре­дизвиква най-големия фурор в града с гос­туването си преди години заради показан документален филм в негова чест.

 Яхтите

Плажът в Кан

  Акостиралите по време на фестивала яхти са една от най-големите, атракции на фес­тивала. Те са лъснати до блясък, повечето са взети под наем от мощни кинокомпании, които всяка вечер правят партита на па­лубите. Ако имате шанс да сте сред пока­нените, ще се разхождате боси сред хора, които сте виждали само на кориците на списанията. Не се минава без за­дължително­то шампан­ско и фойер­верките, кои­то в един мо­мент задължително оцветяват небето. Ще се чувствате в нереален свят, може би не на място, но никога няма да забравите пре­живяването.

 Плажът

 Не си въобразявайте, че пясъкът в Кан е ситен и златен като в нашите, макар и мръсни и затиснати от бетон курорти. Морската иви­ца в града е тясна и доста камениста. Но на нея са построени луксозни барове, до които изпънати на шезлонги, събират тен например Куентин Тарантино и Ума Търман и обсъждат сюжета на поредната си обща продукция. Ценното е не пясъкът, а невероятната гледка – кра­сивите яхти, които се белеят в дале­чината, ми­ризмата на пари и лукс и усещане­то, че поне в този миг си, богоизбран.

Още сензации:

loading...

Напиши коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Моля, въведете отговор: *