Морските легенди за страховити чудовища са едни от най-ужасяващите. Притчите за огромни същества, които изплуват от дълбините на морето и потопяват рибарските лодки и търговски кораби и до днес карат хората да потръпват. Някои дори продължават да вярват в тяхното съществуване. Различните митове описват специфични по форма гигантски страшилища. Някои са подобни на октоподи, които обвиват корабите с великанските си пипала и ги завличат надолу като орехови черупки. Други приличат на исполински змии с шипообразни перки на гърба. Трети пък са многоглави хидри.

В Стария завет е описана битката между Йехова и морското чудовище Левиатан. То е описано като огромна змия с драконова глава, широка паст с дълги остри зъби и дълги, подобни на крила, перки, покрити с бодили. Огромните му червени очи му позволяват да вижда в тъмната и мътна вода. А когато се покаже на повърхността, водата около него закипява. Етимологията на името произхожда от liviah, което означава „корона, гирлянда“, и tan, преводът на което означава „крокодил, кит, дракон или голяма риба“.

Три хилядолетия преди Христа върховният вавилонски бог Мардук се сражава с многоглавия дракон Тиамат, който според преданията е червеноока, огнедишаща змия с настръхнали перки, завършващи с наточени остриета.

Финикийският главен бог Баап също е имал схватка с морско чудовище. Огромният змей изскачал от дълбините, отварял огромната си паст и показвал разтроения си игловиден език, бълвайки огън и жупел.

За разлика от змиеподобните си събратя скандинавското чудовище Кракен си е чисто главоного. Според норвежките легенди е цилиндрично, сплеснато същество с множество подобни на клони крайници. Финландските моряци изпитвали ужас от Кгахе – гигантския морски паяк, който обвивал краката си около пълните с риба корабчета, след което ги завличал в морските дълбини.

Много разпространена сред шведските рибари е легендата за Krabbe, който се появявал на повърхността и размахвал многобройните си гигантски ръце, покрити с шипове. След няколко минути чудовището започвало бавно да се потапя и с това предизвиквало силни водовъртежи, които засмуквали след себе си всичко наоколо.

Всички опитни скандинавски рибари знаели, че когато рибата изчезвала, това било сигурен признак, че Кракен е наоколо. Те прибирали празните си мрежи, хващали веслата и колкото се може по-бързо се връщали на брега.

Най-известното сладководно чудовище е Неси, обитаващо шотландското езеро Лох Нес. Водната му площ е дълга около 23 км и е с ширина близо 1 км. Дълбочината му е около 600 метра. Водите му били необичайно тъмни, а вълните му понякога достигали до 3 м. височина. Това, което е интересно за езерото, е, че то съществува от около 10 хиляди години, което всъщност е краят на ледниковия период. Най-старото свидетелство за Неси е от VI век, отбелязано в ръкописа „Житието на св. Колумб“, написано от бенедиктинския монах Адамнан. Той описал дълговрато чудовище, което излизало на бреговете на езерото, за да пасе водорасли.

През 1880 година Дънкан Макдоналдс – водолаз, се гмурнал за да огледа останки на потънал кораб и само няколко минути след като достигнал дъното, подал спешни сигнали да бъде незабавно изтеглен. Треперейки, той споделил, че видял гигантско животно, което било полегнало на дъното. След този инцидент Макдоналдс се отказал завинаги от водолазната си кариера.

Повечето океанолози смятат, че митовете за Кракен са възникнали около появата на гигантския калмар Architeuthis dux, който на дължина достига цели 18,5 м, а теглото му е около 1 тон. Като се има предвид, че рибарските лодки от древността до миналия век са били наистина малки и неустойчиви, фактът, че те биха могли да бъдат обърнати от еднотонова сепия, не е учудващ. Откритата в Мексиканския залив огромна змиорка, която е дълга 26 метра би могла да бъде в основата на легендите за змейовете. Третият вариант е, че на „страха очите са големи“. Това според специалигите са труповете на умрели дълбоководни същества, които поради газовете от разлагането изплуват на повърхността.

Голям брой автентични истории за гигантски морски същества се обясняват от учените като неправилно разпознаване на животни, които вече са добре известни и описани. Загадката за Неси обаче остава най-мъглява. Много хора, смятат, че той е последният оцелял динозавър както се има предвид възрастта на езерото. По-скептичните са убедени, че това което хората виждат са само паднали във водата дървета, покрити с водорасли. Каквато и да е истината легендите за морските чудовища ще продължават да възбуждат въображението ни и да ни плашат мъничко.

ВИЖ ВИДЕОТО:

  водолаз, гигантски, дракон, змей, змиорка, Левиатан, легендата, Неси, плашат, страшилища, същества, чудовища