Пераждането на душата или нейното безсмъртие е заложено в основата на всички поли- и монотеистични религии. Смъртта като краен и безвъзвратен финал на живота винаги е бил поставян под въпрос.

Човешкото самосъзнание като цяло и индивидуалното отношение към живота и битието никога не е възприемало края като константа.

Безсмъртието, прераждането или трансформацията ни материята от едно състояние на друго са поддържали човешката вяра и надежда, че животът продължава и ние винаги ще бъдем наоколо под една или друга форма. Това е един от основните стълбове, върху които се крепят религиите. От друга страна, учените, голяма част от които са атеисти, боравещи само с доказани факти, също имат свои теории за безсмъртието.“ Те твърдят, че дори и без религиозните понятия за всевишните сили, съвременната наука има достатъчно причини да смята, или да се страхува, че животът продължава в така нареченото „отвъдно“.

Твърдението, че всеки човек е безсмъртна душа, се свързва с древногръцкия философ Платон. Мъдрецът смята тялото за сложна събирателна материя, която след смъртта се разпада и освобождава изключително простата като структура душа, която благодарение на елементарната си структура е вечна. Много от съвременните учени тълкуват идеята на Платон като предвестник за енергията и движението на елементарните частици. Теорията на философа в днешни дни се потвърждава от съвременната неврология. Според съвременните специалисти съз нанието е резултат от електрохимичните процеси на мозъка. Именно те ни правят отделни индивиди със собствен характер, темперамент иуникални способности и качества.

Преди по-малко от век, американският философ Уилям Джеймс предлага изключително интересен начин да задържим вратата към отвъдното отворена. Според него умът зависи от физическото състояние на мозъка, което не означава, че мозъчните ни процеси не възпроизвеждат нашия душевен живот, а го препредават. Според него мозъкът позволява на ума ни да филтрира този свят през някакво трансцедентно „море“отсъзнание подобно на радиовълните.

През 1970 г. парапсихологът Реймънд Мууди описва преживяванията на няколко негови пациенти, излезли от клинична кома. Според записките на Мууди, всички негови пациенти споделили факта, че се потопили в тунел от светлина, в които общували с близките си покойници.

През 1988 година, философът А. Дж. Аер, известен атеистичните си възгледи, се задавил с парче сьомга, вследствие на което сърцето му спряло за няколко минути. Той описва тези няколко минути по следния начин: „Видях червена светлина, тя беше обгърнала цялата вселена и в този момент разбрах, че със смъртта не идва края на съществуването ми“.

Една от най-интересните теории за съществуването на живот след смъртта е тази в книгата на Франк Дж. Типлър „Физика на Безсмъртието“, публикувана през 1994 г. В нея той развива хипотезата, че човешкото съзнание се възкресява под формата на компютърна симулация.

Канадецът Джон Лесли, който е един от най-добрите космолози, се опира на квантовата механика. В своята силно оспорвана в научните среди книга „Безсмъртието защитено“ той твърди, че хората са безсмъртни тъй като човешкият модел е аспект на унифицирания космос.

Според него умът или така наречената душа е информация, а не материя което автоматично води до безсмъртие, породено от импулсите на мозъка.

Според теорията на професор Робърт Нозик от университета в Харвард енергията на един умиращ човек е доста вероятно да може се пренесе в една друга вселена, изградена във въображението на този същия човек.

Въпреки, че всички споменати тук твърдения за смъртта на тялото и безсмъртието на душата предизвикват съмнения във всеки от нас, въпросът „сме ли безсмъртни и искаме ли да бъдем такива“ остава отворен. Както и въпросът каква е цената на безсмъртието.

ВИЖ ВИДЕОТО:

  безсмъртие, душа, живът, Реймънд Мууди, смъртта, структура, учените