Преди седмица бе публикувана информация за тайна среща между Георги Първанов и Бойко Борисов. Тя се е състояла преди около три седмици близо до Ямбол. Източниците на вестника твърдят, че подобни срещи е имало и друг път през последните три месеца. В същото време публично Първанов критикуваше остро управлението на ГЕРБ и дори обяви Бойко Борисов за свой враг номер едно.

Тази лицемерна игра, разбира се, не е новост в българската политика, но Първанов я играе много прозрачно и нескопосано. За разлика от Борисов той е много слаб актьор и винаги му личи, когато лъже. А обича да послъгва често.

Първанов е типичен политик от прехода. Заради личната си амбиция е готов да съсипе собствената си партия, без да му мигне окото. Ако спечели двубоя със Станишев и оглави левицата, това означава сигурната й смърт.

Каквото и да говорят противниците на Станишев, той не само успя да запази целостта на БСП след поражението на изборите през 2009 г., но дори и разшири подкрепата за нея.

  Мнозина предричаха гибел на БСП, след като Борисов взе властта. Социолозите не й даваха повече от 7 на сто, а заинатяването на Сергей Станишев да не подава оставка след загубата даваше на мнозина анализатори увереността, че БСП е приключила със 100-годишната си история.

Същевременно останалите сериозни политически формации претърпяха големи поражения. ГЕРБ успя да обезличи старата десница и да купи ДПС. От формациите на Волен Сидеров и Яне Янев нищо не остана. Донякъде Борисов успя да направи с партиите онова, което направи Путин в Русия: обезличи ги така, че ГЕРБ да няма сериозна политическа алтернатива. От тази гледна точка онова, което направи Станишев за БСП, не е никак малко. Той не само я съхрани, но успя да я върне на втора позиция, при това без да прави уговорки с Борисов и да влиза в колаборации с ГЕРБ. Според проучване на „Алфа рисърч“, една от малкото агенции, на които що-годе може да се вярва, разликата межд ГЕРБ и БСП е едва 6-7 на сто, което година преди изборите е нищожна преднина за управляващите.

Може би това е една от причините Георги Първанов да бъде активиран за мероприятие срещу собствената си партия. Погледнато отстрани, неговата претенция за лидерство е напълно несъстоятелна. Социалистическата партия не само че не е в криза, ами сегашният й лидер Станишев Оглави съвсем наскоро Партията на европейските социалисти. От формална и неформална гледна точка това е едно от най-големите постижения за български политик изобщо.

Освен за Метена Кунева, не се сещам за друг подобен пример. Кристалина Георгиева дойде от бизнеса, а не от политиката. Честно казано, бях изненадан от факта, че международният успех на Станишев не направи кой   знае какво впечатление в България. Не  симпатизирам нито на неговата партия, нито на неговото управление, когато той беше премиер, но фактите са си факти и не можем да си затваряме очите пред тях.

  В БСП трябва да са самоубийци, ако точно в този момент решат да сменят своя лидер, и то не с кого да е, а с Георги Първанов – едно от най-провинциалните и ретроградни лица на тази партия. За два мандата като президент той няма нито един ярък международен успех или проява, с която да бъде запомнен. Беше се самоизолирал от голямата международна политика, а дори и посещенията му в развитите демократични страни бяха сведени до минимум. Президентът предпочиташе дестинации като Азербайджан, Таджикистан и Мексико.

Неговото президентстване няма с какво да се запомни освен с прословутия архар и други ловни попълзновения. В БСП пък още дълго ще помнят как собственият им президент първо се опита да ги разцепи, създавайки движението АБВ, а после им подложи крак преди последните парламентарни избори и осигури огромна преднина за ГЕРБ, налагайки мажоритарния елемент във вота.

Борисов знае много добре тези неща и е благодарен на Първанов. Публична тайна е, че има задкулисни договорки между двамата за общото им оцеляване във властта. А срещите, за които се писа и които са факт, само добавят допълнителен щрих към завършения интригантски образ на Георги Първанов. Между другото, много грозно впечатление създаде с внезапно избухналата критика срещу управлението на ГЕРБ когато се засили да взема стола на Станишев.

Като президент Първанов проспа три години от това управление и вместо да защити всички българи, на които се водеше президент, срещу безобразията на Борисов, той мълча. Сети се за тях на 4 февруари т.г, когато като обикновен член на пернишката организация на БСП започна да клати стола на Сергей Станишев. В друго време бих се радвал на интригите в БСП. Тази партия нанесе доста щети на България и никога не си е плащала за тях, както се полага. От друга страна, от гледна точка на днешната политическа реалност това е единствената нормална политическа формация, която Борисов не е превзел напълно. Чрез Първанов той се опитва да направи точно това и ще бъде много жалко, ако успее. Резултатите от президентските избори миналата година показаха, че близо половин милион български избиратели, извън твърдия електорат на БСП, са гласували за двойката Калфин-Данаилов именно защото са разпознали в Станишев и социалистите нормална политическа формация от европейски тип, която защитава демократичните ценности. Това е и шансът на следващите избори тези нормални избиратели да намерят алтернатива срещу авторитарното по своя характер управление на Борисов. Ако проектът на Метена Кунева успее и се създаде възможност за една дясно-лява коалиция с центристка философия, както стана в Германия преди шест години, а ГЕРБ и ДПС останат в изолация, би било възможно България да се оттласне по-енергично от дъното, в което продължаваме да дълбаем.

  Борисов, БСП, георги първанов, ГЕРБ, избори, коалиция, партия, политиката, Първанов, сергей станишев, Станишев