Биографи на туристическия бранш твър­дят, че първите опити за организирано почивно дело датират по нашите земи преди около век. В манастира „Св. св. Константин и Елена“ близо до Варна през 1908 г. бил създаден първият примитивен хотел. Той бил едноетажен – чак през 1924 г. го надстроили с кирпич и офертите му били рекламирани на международно туристическо изложение в Прага под наименованието „Летовище Св. Константин“.  

 През 1948 г. министър-председателят на България Георги Ди­митров заминал на офици­ално посещение в Прага. Там по време на официал­ните преговори с чехосло­вашкия премиер Клемент Готвалд се отворила дума как България ще връща за­дълженията си към Чехо­словакия. Димитров пред­ложил  да си изчис­тим бор­ча, като приемем чешки ту­ристи у нас на почив­ка. Прага официал­но приела примамли­вото пред­ложение.

 През същата година с постано­вление на Министер­ския съвет била създадена организацията „Балкантурист”. Името предложил първи­ят й шеф д-р Ячо Кабамвански – баща на знаменитата оперна примадона Райна Кабаиванска. Той бил из­вестен ветеринарен лекар, родом от Пловдив – харизматична личност, а също така и писател – пишел разкази, които подписвал с псевдонима Марко Поло.

  Истинското име на ба­щата на знаменитото сопрано било Яким Иванов, но за по-голям ефект той се преименувал Ячо Кабаивански. По наследство и Райна наследила измисле­ната фамилия и след това години наред затруднявала оперната публика от цял свят с произнасянето й. А първият генерален дирек­тор на „Балкантурист“ вина­ги носел в джоба документ, удостоверяващ, че лицето Яким Иванов е лицето д-р. Ячо Кабаивански! В млади­ните си години той друга­рувал с Чудомир, скулпто­ра Андрей Николов, проф. Александър Балабанов и често обикалял страната на литературни четения.

 През същата 1948 година в курорта „Свети Констан­тин“  (междувременно   го нарекли „Дружба“) запо­чнало строителството на първия хотел за посрещане на чехите. На 30 май 1949 г. комплексът бил открит – разполагал с 314 легла, някои от стаите били със самостоятелни бани и дори с невиждан за времето си лукс – телефон!

 Властта обаче решила кой знае защо да кръсти хотела на името на Добри Терпешев, член на тога­вашното Политбюро на ЦК на БКП и министър без портфейл в правител­ството. Бай Добри бил шеф на тогавашния Стопански съвет и давал тежката си дума за планирането и финансите в държавата.

 Общо взето през него минавали средствата за първите инвестиции в българския туризъм. Но хотел „Терпешев“ много скоро бил прекръстен на „Роза“ – за съжаление скоро из­горял до основи. А бай Добри съвсем изпаднал в немилост – по времето на Тодор Живков той дори е изключен от партията и изселен от София.

 След няколко години курортът „Дружба“ станал вече тесен да приеме потока на увеличаващите се туристи. Само за 2-3 години израснал и други­ят черноморски комплекс – „Златни пясъци“. Той се разпрострял в местността Узун кум (Дългият пясък), северно от Виница. В ис­торията е останал фактът, че първият българин, който преспал на „Златните“, бил шефът на Радио София, пи­сателят Богомил Нонев.

 Когато Министерският съвет решил да построи Слънчев бряг, северно от Бургас строителите на хотелите си сблъскали с неочаквана заплаха от… змии. Всички дюни и храс­талаците край безлюдния плаж били окупирани от безбройни влечуги – ня­мало свободна и една педя земя,  където да се стъпи.

  Решили проблема по съв­сем нетрадиционен начин. Министерството на горите организирало хайка за за­лавянето на хиляди т

тара­лежи от Балкана. Събрали около два вагона ежковци, които били пуснати по дю­ните на бъдещия „Слънчев бряг“. Само за около месец те прогонили (и изяли, раз­бира се!) змиите. Чак след това започнало строител­ството на хотелите.

 От време на време служи­телите на „Балкантурист“ изпадали в организацион­ни трудности да изпълнят всички капризи на своите чуждестранни гости. През 60-години Комитетът за ту­ризъм поел и домакин­ството на фестивала за българска ес­традна песен „Златният Ор­фей“. Веднъж в Слънчев бряг като предсе­дател на журито долетяла голямата френска звезда от забавна­та музика и киното Даниел Дарийо. Между другите си жела­ния, тя по­искала от организа­тори да й осигурят и автомо­бил, и то не какъв да е, а бял мерцедес.

 Всички се видели в чудо, за­щото то­гава в га­ражите на „Балкан­турист“ най-лук­созните коли били волгите. Но за късмет на певицата току-що от бургаската митница на границата били задържани три мерцедеса – бял, бежов и черен. За нула време Даниел Дарийо се уредила с луксозна бяла лимузина.

 За да не остане по-назад от колежката си, гостува­щият австрийски певец Удо Юргенс също си поискал автомобил – избрал черния мерцедес. С луксозната немска марка за фестивала се уре­дил и гостът мулат от остров “ Барбадос – за него остана­ла бежовата лимузина.

 Именно заради добрата репутация на баща си в годините на комунизма Райна Кабаиванска полу­чава възможност да прави кариера в чужбина. Ячо Кабаивански е доказал лоялността си към строя, така че без проблем щерка му се урежда с разреши­телно да следва оперно изкуство в чужбина и да прави шеметна кариера в Италия.

  Балкантурист, баща, външния, Георги Димитров, дълг, Марко Поло, Райна Кабаиванска, туристи, Яким Иванов, Ячо Кабаивански