Никита Христов вършил топло – и ядрена енергетика. Работил е в АЕЦ „Козлодуй“, в БАН и като експерт в най-големите български енергийни компании. Специализирал е „Инвестиционни анализи в енергетиката“ в САЩ по линия на МААЕ. В интервю той обяснява защо е необходимо да бъде изградена новата АЕЦ „Белене“.

– Господин Христов, необходима ли е на България нова атомна електроцентрала?
– Необходима е, ако искаме да имаме евтина електроенергия и да се развива икономиката на страната. Сега, както е известно, нивата на потребление са ниски, нямаме реална икономика, хората непрекъснато икономисват, предпочитат да стоят на студено, за да спестят от сметките. Ако продължим да си налагаме още такива ограничения, накрая ще се окажем в приказката: „Икономията е майка на мизерията„. Развитите държави -Германия, Франция, Швейцария, консумират 50-60% повече електроенергия от нас на глава от населението, въпреки че ползват високоефективни, енергоспестяващи технологии. А ние не само потребяваме далеч по-малко, а ще трябва и още да се ограничаваме. Ако намалим още повече консумацията на електроенергия, се нареждаме директно сред страните от третия свят.

Бъдещето на развита Европа е в използването на все повече електроенергия. Във Великобритания например прогнозите са потреблението на ток да се увеличи 2 пъти до 2050 г.

– Какъв ще бъде делът на атомната енергия?
– Според пътната карта на Европейския съюз за елиминиране на емисиите от въглероден диоксид до 2050 г. ядрената енергетика е приоритет. Тя е зелена енергия и не изпуска въглероден диоксид, който е основен причинител на глобалното затопляне и следователно опасен за климата на цялата планета.

– Хората обаче са притеснени след трагедията в Япония.
– По принцип винаги има – риск от аварии. Атомната електроцентрала в Белене обаче е от ново поколение. В тези реактори рискът е сведен до минимум, с порядъци по-малък от тези в съществуващата АЕЦ „Козлодуй“ и от другите работещи АЕЦ в света.

– Строят ли се в Западна Европа нови атомни електроцентрали?
– Великобритания ще строи, като се предвижда да увеличи 5-6 пъти производството на електроенергия от АЕЦ. В САЩ са отделени 65 млрд. долара за възобновяване на атомната програма, която беше замразена за известно време. В Чехия също предстои да се изгради нова централа. Полша, която има запаси от въглища, също се ориентира към този вид електроцентрали. Словакия ще изгражда нова АЕЦ, като в едновременно запазва и старите си реактори – същите като тези в „Козлодуй“, които ние спряхме. Турция също планира да изгради нови централи. Румъния планира нов блок в АЕЦ „Черна вода“, където работят два блока.

– За АЕЦ „Белене“ обаче излезе негативен доклад на чужда банка консултант.
– През март миналата година, когато беше спрян проектът, правителството цитира доклада на банката HSBC от Великобритания, наета като икономически консултант за АЕЦ „Белене“. Внушението беше, че той е негативен, а всъщност този доклад е положителен за АЕЦ „Белене“. На сайта на министерството на икономиката и енергетиката беше публикуван само съкратен негов вариант, в който две стойности се тълкуваха погрешно.

– Кои са тези стойности?
– В доклада е цитирана бъдеща нормирана цена на тока от АЕЦ „Белене“ за целия период на експлоатацията. Това е теоретична бъдеща непроменяща се цена. Управляващите я сравняват с настоящата цена от АЕЦ „Козлодуй“, така правят извода, че токът от „Белене“ ще бъде 3-4 пъти по-скъп от сегашната цена на тока от АЕЦ „Козлодуй“. Тук се допуска елементарна грешка, която е абсурдна за един истински икономист. Сравняват се настоящата цена и тази, която ще е актуална след 30-40 години. В този период действа инфлация и допълнително оскъпяване заради пътната карта на Европейския съюз за ограничаване на вредните емисии от въглероден диоксид. Днес токът е 4 стотинки, а след 30-40 години ще стане 15 стотинки, но тези пари имат една и съща равностойност, ако не се отрича инфлацията. Преди 20-30 години цената на един билета градския транспорт беше 6 стотинки, сега е 1 лев. Така и бъдещата цена на енергията трябва да се отчита с оглед на инфлацията през този период. Явно ни управляват хора, които в личен план не са изпитали и не познават какво е това инфлация. По същия начин те я отричат и като не индексират доходите на хората, които видимо мизерстват.

– Каква е втората грешка?
– Твърди се, че цената на АЕЦ „Белене“ ще бъде 22 млрд. лева, които са непосилни за данъкоплатеца. Като се погледне докладът на британската банка, има сума на разходи 10,35 млрд. евро. При превръщането им в левове се получават 20,2 млрд. лева, тоест не са 22, а 20,2 млрд. лв., с 1,8 милиарда по-малко. Явно правителството за нищо ги няма тези пари. Освен това не става въпрос за цена, а за разходи. В проекта има заложени и вътрешни приходи. Като се извадят от разходите, се получават истинските разходи за централата. По договор общите разходи (цена плюс инфраструктура) са около 10,6 млрд. лева. Поради инфлационните процеси и лихвите общите разходи ще скочат на 17 млрд, лева към 2019 г.

– Откъде ще се намерят парите?
– Изчисленията с 8% лихва не са най-точните, това е нереално висока лихва за България. Според Европейския съюз страната може да вземе заем с държавна гаранция при лихва 4%. Руската страна предлага на българската заем при 4% лихва. Тези пари ще дойдат от Русия и тя винаги това е предлагала. Ако преизчислим 17 млрд. лева при 4% лихва, общите разходи ще се окажат 15,2 млрд. лева. Това е най-логичната цена, която отговаря на умерени реални условия, а не прекалено оптимистични или песимистични, в каквито нюанси обикновено се коментира.

– Кога трябва да се платят?
– Тези пари се влагат в строителството до 2019 г., тоест заради времето са се натрупали лихви. Това са бъдещи пари, следователно те вече са се обезценили с времето. По днешни пари стойността на тези 15 млрд. лева е реално 10,8 млрд. лева. Това означава, че така нареченото поскъпване е привидно. Уж даваме повече, но обезценени пари.

Те ще се платят от чистите приходи при продажбата на ток след началото на експлоатацията. При това ще се продава най-много на пазарна цена, така че няма да бъде увеличена цената на тока за хората.

– Защо според вас правителството е категорично против АЕЦ „Белене“ въпреки тези прогнози?
– Тези дни Бойко Борисов извади писмо от немската компания RWE – стратегически инвеститор с 49% в АЕЦ „Белене“, в което тя пита дали ще успеем да осигурим останалите 51%. Борисов искаше да каже, че RWE мисли, че нямаме пари за нашия дял, а и бюджетът няма откъде да ги даде, с други думи, писмото било отказ. Това обаче не е вярно, защото писмото е от 2008 г., a RWE се отказа, след като ГЕРБ дойде на власт през 2009 г. Защо компанията се оттегля цяла година по-късно? Освен това от писмото е видно, че не се търсят пари от бюджета, както винаги твърди r-н Борисов, а от заем. Руската страна предлагаше финансиране и не е имало липса на средства. „Южен поток“, който е одобрен от Бойко Борисов, се финансира по същия начин, но там тази схема на финансиране е идеална, а за АЕЦ „Белене“ е лоша. Това писмо опровергава и друго твърдение на Борисов: „Българският бюджет не може да си позволи 22 милиарда лева за АЕЦ Белене“. В писмото се говори за български дял от 10 милиарда лв., за които се търси заем, те не са от бюджета.

– Имате ли обяснение защо се получава това разминаване?
– Явно решението да се спре изграждането на АЕЦ „Белене“ е повлияно от външни интереси. Показателно е, че отказът дойде веднага след посещението на Хилари Клинтън в България. Грозното е, че вместо Борисов да си признае това, се опитва да изкара проекта икономически неефективен.

– Защо правителството на Станишев не построи АЕЦ „Белене“?
– За да се направи атомна електроцентрала, се минава през много процедури: одобрение на площадката, идеен проект, одобрение от българската страна, технически проект, отново одобрение. Това е една стена от папки, дълга 10 и висока 3 метра. Хиляди експерти трябва да я проучат и анализират. Всичко вървеше по график. Когато ГЕРБ дойде на власт, започна да протака и умишлено да забавя работата.

ВИЖ ВИДЕОТО:

  АЕЦ „Козлодуй“, атомна електроцентрала, бойко борисов, икономист, мизерията, Никита Христов, обезценили, разходите, реактори, Хилари Клинтън, ядрената енергетика