Тв водещият Виктор Николаев: Грубияните – вън от студиото ми! ИНТЕРВЮ

Виктор Николаев

  Виктор Николаев е един от най-популярните и компетентни водещи в българския ефир, но постигнатото в професията не го е направило надут и надменен. Напротив, извън малкия екран той е изключително приятен човек, който винаги има да каже нещо забавно и намира начини да прелее на събеседника от своя позитивизъм. В душата му няма и капчица лошотия, злоба или пресметливост.

Когато дава интервю, Виктор не се стреми да бяга от които да било въпроси, а влага в отговорите цялата си откровеност. Така беше и този път – получи се лежерен разговор без излишни напрежения.

– Г-н Николаев, беше ви доста натоварено около изборите. Оставаше ли ви време за семейството? Близките ви не ви ли се сърдеха, че сте много ангажиран покрай изборите?
– Да, доста работа се събира напоследък. Слава Богу, след извънредните избори и събитията от последните месеци би трябвало юли и август да са спокойни и отпускарски. Но ще видим… Надявам се, че тогава ще имам време за близките си. То никога не е достатъчно.

– Кой беше най-кошмарният ви ден по изборите?
– Денят на самите избори не беше особено изморителен, въпреки че стояхме до 2-3 часа в НДК. По-скоро трудно изкарахме сутрешния блок в понеделник, веднага след вота в неделя. Екипът ни не легна изобщо, защото оставаха 2-3 часа до ефира в 6,30.

Виктор Николаев и Ани Цолова

– Кой ви е най-неприятният и нахален събеседник от политиците, гостували в студиото на „Тази сутрин“?
– Научих се да гледам на събеседниците като на средство за произвеждане на телевизионно предаване. Избягвам да ги оценявам. Така че носител на приза „Най-неприятен и нахален“ няма да номинирам.

По принцип не е приятно някой да пристигне в студиото с идеята, че ще те надговаря, когато има неприятен и неудобен въпрос и че ще се прави, че не го чува. Тогава трябва да сме настоятелни, да прекъсваме госта, да настояваме. А това произвежда излишна нервност. Но няма как.

– Вие или Ани Цолова сте по-уравновесени в студиото?
– Смятам, че и двамата сме уравновесени. Е, възможно е в отделни интервюта и ситуации единият от нас да прояви нервност или припряност. Това обаче не винаги означава, че дадена по-емоционална реакция задължително е със знак минус и че е проява на непрофесионализъм. Понякога е нужно да покажеш емоция, не сме роботи все пак.

– Колко време ви беше необходимо да се сработите с Ани Цолова? Лесно ли намерихте точния баланс в отношенията си?
– Много бързо и лесно се сработихме, и очаквах, че ще е точно така. Почти винаги имаме повод да се смеем, не млъкваме по време на рекламните паузи. Аз често измислям някакви щуротии, примерно:„3наеш ли, че разговорът ни за еди какво си е излязъл в ефир?”

– Станахте ли и семейни приятели с Ани?
– Семейни в смисъла да си ходим на гости – не. Ние самите нямаме достатъчно време за близките си. Има периоди, в които сме повече заедно на работа с Ани, отколкото с половинките си у дома. Всеки, като се прибере, гледа да си почине и да си види хората.

– Неотдавна стана лек скандал между вас, Ани Цолова и Яне Янев. Лидерът на РЗС ви разпита дори за заплатата ви по телефона. Бихте ли го поканили пак?
– Ние го канихме веднага след изборите за интервю. Той отказа в съответния ден, но ще дойде. Политиците влизат в роли.

– Обикновено как контрирате обидите към вас и Ани?
– Както дойде. Понякога изобщо нямам необходимост да отвръщам. Зрителите виждат и преценяват качествата на събеседника. Казвам си: „Не смятам да влизам в излишен спор, а възнамерявам да си задам докрай въпросите, които считам за важни. И настоявам интервюто да продължи, както ние решим. Все пак ние водим разговора, а гостът затова е гост – да отговаря.

Това са правилата на домакините.“Е, ако гостът е прекалено груб и обижда, ако е вулгарен, ще го изгоним от студиото вероятно. Какво толкова?! Но засега не се е случвало, защото налагаме един добър тон. Наскоро гледах тв предаване по друга телевизия, в което партиен лидер се държа абсолютно просташки и агресивно към наща колежка – много добра и коректна, балансирана журналистка. Ядосах се като зрител, исках, ако съм там, да го изгоня от студиото. Хора се обадиха възмутени дори в нашия ефир, за да коментират този политик.

– Проф. Вучков казва за вас с Ани Цолова, че сте злобни, дребни и завистливи душици… Нима не ви обиждат подобни твърдения?
– Не, не ни обиждат.

C дъщеричката си Дара. Журналистът е най-щастлив, когато е със семейството си

– Честа практика е да се заплашват журналисти. Вие лично някога заплашван ли сте?
– Имало е заплахи – чрез писма, имейли или препредадени от трети лица думи. Но те са били пренебрегвани. Не искам да коментирам детайли.

– Съобразявате ли се какво говорите по телефона? Страх ли ви е да не ви подслушват?
– Не се съобразявам какво говоря по телефона. Подозирал съм обаче, че се подслушва. И знам, че всички го правят. Питали сме в ефир още преди 1-2 години вътрешния министър дали се подслушват журналисти и възможно ли е някой от нас да е шпиониран. Тогава днешните изтъкнати дисиденти и борци срещу министъра му правеха точков масаж.

– Опитвали ли са се да ви цензурират?
– Винаги всяка партия иска да цензурира журналистите – в най-общия случай това означава аз и хората като мен да бъдем нежни и добри към съответната политическа сила и зли и лоши към опонентите й. В този смисъл – да, опити за намеса и въздействие се правят. Политици пишат писма, търсят начин да стигнат до акционерите, да въздействат, да обещават, да се пазарят… Да се надяваме, че опитите им ще са все така неуспешни. Ние си вършим работата независимо от всичко и това си личи.

– Сам ли определяте въпросите, които задавате на гостите си, или ги консултирате с някого?
– Нямаме нужда от консултации или разрешения. Отговорността е на водещите, те решават какво, кога, кой, по колко пъти да питат. Продуцентът на предаването има право да подскаже въпрос, но крайното решение е на този, чиято физиономия е в ефир.

– Ако ваш гост закъснее за предаването…
– Случвало се е, но не изпадаме в притеснения. В такива случаи пускаме зрители по телефона, винаги ни е интересно да си говорим с тях. Имаме и резервни видеоматериали.

– А случвало ли се е вие да закъснеете за работа?
– За ефир не, но съм пристигал в последния момент. Будили са ме, че закъснявам. Имал съм 2-3 инфарктни ситуации, свързани с екстремно шофиране и пристигане в телевизията 11 минути след събуждане и скок от кревата. Опасно е, когато единият от нас с Ани е в отпуск. Като сме двама, все някой ще е на линия и предаването ще бъде открито навреме.

– Най-инфарктните ви моменти в ефир?
– Не се сещам. Постоянно ми се случва да забравям какво следва в предаването, защото се концентрирам върху разговора в момента. Често в минутите след 9 часа първо трябва да обявим видеоматериал за нещо, а след това да започне интервю с гост. Когато събеседникът обаче вече е седнал и се заприказваме по време на реклами, редовно забравям за видеоматериала и направо стартираме разговора. Друго интересно от кухнята на предаването е, че климатикът в студиото няма настройване на градуси. Или работи, или не работи – такава е системата в сградата на НДК. Често вечер го забравят включен и сутрин за нашия ефир заварваме 16-17 градуса.

Все едно си в хладилна витрина, а не в студио!

– Случвало ли се е на улицата да ви молят за помощ и съдействие?
– Много пъти са ме спирали хора с проблеми с молба за съдействие или поне за съвет. Обикновено уточнявам, че чудо не можем да направим, но взимам координати, за да се обадим и да преценим дали конкретният случай става за журналистическа разработка. Излизали са интересни истории – например в хранителен магазин са ми казвали как туроператор е зарязал български туристи. И това е било тема в предаването.

– Най-голямото ви притеснение, свързано с работата ви?
– Че е всепоглъщаща и не остава време за социален живот, за срещи с приятели. Публичността всъщност те изолира – това е голям парадокс.

– Планирахте ли вече къде ще почивате тази година?
– Още обмислям.

– Преди време ви откраднаха колата. Намериха ли я?
– Не я откриха. МВР се забави с месеци, докато ми издаде 2 бележки. В първата се казва, че автомобилът ми е откраднат и се издирва. А във втората – че е откраднат, не е намерен и случаят е финализиран. За тези 2 бележки чаках от 13 октомври до средата на март. Без тях застрахователят не изплаща щетата. Ей това е за мен МВР – 2 бележки, 5 месеца.

– Това, че сте известен, помагало ли ви е? Разминавали ли са ви се например глоби от катаджии?
– Интересното е, че са се случвали предимно крайности. Или полицаите са били по-снизходителни и са прощавали, или са проявявали свръхпрецизност и строгост и е нямало прошка.

– Имате ли си амулет срещу неприятности?
– Сега се сещам, че дълго време имах червен конец. В момента установявам, че го няма и че дори съм забравил за него. Трябва да си сложа пак, за всеки случай.

– Преди време се заговори, че сте имали взимане-даване с манекенката актриса Ирена Милянкова… Това създаде ли напрежение между вас и съпругата ви? Ревнувате ли се?
– Не се е заговорило и не се е породило никакво напрежение в семейството ми. Случката обаче е доста забавна.

Обади ми се ваша колежка, мисля, че се казваше Венера Велинова, и ме попита дали познавам Ирена Милянкова, защото и тя като мен била родена в Разград. Аз казах, че не се знаем с нея и никога не сме се виждали през живота си. Тогава текстът бе озаглавен: „Виктор Николаев: Не съм спал с Ирена Милянкова“. В този смисъл – и със Венера Велинова също не съм спал (смее се).

ВИЖ ВИДЕОТО:

 

Още сензации:

loading...

Напиши коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Моля, въведете отговор: *