Стефка Костадинова: Щастлива съм, че успях да уцеля момента и да се откажа от кариерата, когато бях на върха! ИНТЕРВЮ

Стефка Костадинова

  Стефка Костадинова е легенда – в леката атлетика. На пистата тя е прескачала 197 пъти 200 см. 3 пъти е подобрявала световните рекорди на открито и в зала. Печелила е куп златни медали от първенства на планетата и Европа, както и олимпийска титла.

В момента знаменитата екссъстезателка по висок скок е втори мандат шеф на БОК – пост, който пое от Иван Славков. И понеже на последните Олимпийски игри в Лондон България реализира най-слабото си представяне от много време насам, на Стефка й се струпа много напрежение. Трябваше й кратък отдих, за да може шампионката да се отърси от споходилите я на Острова емоции и да влезе в нормалния си ритъм на живот и работа.

Отминалите олимпийски игри не са единственият повод да интервюираме шампионката. На 30 август се навърши точно четвърт век, откак тя постави в Рим своя извънземен рекорд в скока на височина – 209 см. Оттогава досега никоя лекоатлетка на планетата не е успявала да преодолее по-висока летва.

– Г-жо Костадинова, успяхте ли да си починете след тежката олимпиада в Лондон?
– Да, отдъхнах за малко със семейството ми на нашето Черноморие. На Игрите в Лондон вложих много лична емоция, защото съм спортист и знам какво е да печелиш и губиш. Всичко изживях, дори на последния мач на нашите волейболисти, когато почти докосваха бронза, много се притесних. Имам три олимпиади зад гърба си. Много ме е яд за Станчето Златева, златото си беше нейно. За волейбола – също, беше на косъм от медал. И момичетата на Илиана бяха близо, но в последния момент направиха грешка. Гордея се с Данчо Йовчев, той дори бе включен в клип на МОК.

– Да, но представянето ни беше определено като провал…
– От 60 години не сме имали такова слабо представяне. Според мен причините са глобални и разковничето е при треньорите. Много от тях заминаха в чужбина заради заплащането. Съветват ме да направя сега една кръгла маса, но според мен това не е удачно. Ще има само надприказване, което няма да доведе доникъде.

– Бившият спортен министър Лучано казва, че махането ви от БОК би било безумие…
– Казаха ми за това. Има общо събрание и федерации, които ако не са доволни от мен, могат да ми поискат оставката. Това си е тяхно право. Отговорност на БОК беше да се създаде комфорт на спортистите в Лондон и ние го направихме. Не сме финансирали федерациите, това го прави държавата. Аз като спортистка също съм имала неуспехи. Чаках например трета олимпиада, за да взема златото.

Със съпруга си Николай Попвасилев

– Видяхте ли се в Лондон с вашия приятел Сергей Бубка?
– Видяхме се. В самото начало Украйна също не вървеше много добре, а те са с 50 милиона население. Той се беше притеснил, но след това нещата се нормализираха. От дълги години сме приятели с Бубка, но и на двамата ни беше голям зор на олимпиадата и не можахме да си говорим много.

– А с принц Албер? Той също ви е близък…
– С него се видяхме на волейболния мач, когато паднахме от Русия. Принц Албер е приятел и на президента ни Плевнелиев. Той ме подканяше на олимпиадата да отида на леката атлетика, но му казах: „Чакай малко, като има българско участие, не знам вече накъде да хвърча.

Успях да отида до леката атлетика и да видя Ивет Лалова на полуфинала на 100 метра. След това веднага отскочих в залата на бокса. Нямах време да си видя моята дисциплина – високия скок. Успях обаче да бъда на финала на „Уимбълдън“ – Федерер с Анди Мъри. Уникален мач!

– Толкова години рекордът ви от 209 см не може да бъде подобрен…
– И аз се чудя. Сега на 30 август, когато се навършиха 25 години от световния рекорд, ми звъннаха много приятели и познати. Съжалявам, че в Атланта през 1996 г. моята приятелка, гъркинята, която остана втора, не скочи 205 см. Ако го беше сторила, аз бях готова за 210 см. Но с 205 си отдъхнах, че вече съм олимпийска шампионка, вдигнах на 210 и пропуснах. Ако тя беше успяла на 205, гаранция, че аз щях да скоча 210. Щях да го направя, защото бях мотивирана и много концентрирана

С Христо Стоичков

– Как е синът ви Николай?
– Вече е голям, тази година направи 17. Засега иска да си учи в България и аз съм щастлива. Добре ми е, че е до мен. Иска да следва финанси или мениджмънт. Спортува, но за удоволствие. Според мен ми е копие. Има една черта от моя характер, която го кара да иска всичко да се случва сега и веднага. В спорта на мен много ми помогна темпераментът ми, това че исках нещата да стават на мига.

– С какво се занимава сега съпругът ви?
– Ники си е все още в строителството. Кризата и при него е като при всички. Първият ми съпруг пък има бизнес с Италия, с облекла. От десетина години до него е една прекрасна жена. Той направи много за мен, когато бях спортист. Разделихме се интелигентно а и в крайна сметка имаме и едно дете. Много важен човек е в моя живот. Вторият ми съпруг Ники пък ми даде другото – свали ми напрежението. Той се опитва да ме направи по-спокойна, обяснява ми, че животът не е състезание. Той ми е голяма опора, чувствам се жена с него.

– За какво са най-честите ви спорове с мъжа ви Николай?
– За спорт. На мен ми дай спорт по 24 часа всеки ден. Ники настоява поне през почивката да не гледам и да не се интересувам. Настоява през уикенда да се изолирам и да не включвам спортния канал.

– А остава ли ви време да спортувате?
– Много рядко. Дори сега в Лондон на олимпиадата си бях взела спортния екип, но така и не го извадих от сака. Бягам в събота и неделя с кучетата.

– Какви кучета имате?
– Две са – Джак Ръсел териер. Обожавам тази порода, скачат много нависоко. Не съм го знаела, когато ги взех, и щом разбрах, ми стана много смешно. Ta нали и аз скачах.

– Имате ли травми от спорта?
– Нямам, много добре съм възстановявана. Единственото ми счупване е това на левия ми крак през 1990 г. в Германия. Тогава ме оперираха. Дори съм имала болежки преди старт, никога не съм хленчила. След като реших да спра с активната спортна кариера, не сторих това рязко. Направих си разтренирване и така не натоварих сърцето си.

– Ако сега облечете екипа, колко ще скочите?
– Не знам, не съм мислила. Аз моето съм си го скочила. Мисля, че това, което съм могла, съм направила. Щастлива съм, че успях да уцеля момента и да се откажа от спортната кариера тогава, когато бях на върха.

– Кои са пороците ви?
– Със забраната за пушене намалих доста цигарите, но, за жалост, не съм ги спряла.

– Домакинствате ли?
– Имах проблеми с готвенето, нали през спортната ми кариера бях предимно по лагери. Сега помагам на Ники и съм се понаучила. Земен и нормален човек съм си, пускам пералнята, прахосмукачката.

– Високият ви ръст създавал ли ви е някога неудобство?
– Никога това не ми е било проблем. Аз не съм човек с комплекси, ходя дори на високи токчета.

– Проблеми с досадни обожатели?
– Спортистите не сме такъв типаж.

– Ако не се бяхте насочили към спорта, каква щяхте да станете?
– И аз това се питам.

– В случай че ви предложат да влезете в политиката…
– Не, няма да се съглася. Навсякъде съм казала, че не искам да влизам в политиката. Това не е за мен. Предлагаха ми, но отказах.

– Искате ли да промените нещо в себе си?
– Да, още съм много доверчива и това понякога не е добре.

– Ходите ли си в Пловдив?
– Майка ми живее там и гледам често да си ходя.

– Колекционирате ли нещо?
– Докато скачах, си събирах сувенирни лъжички. Бях натрупала доста – около 200 броя.

– Разкажете за отношенията ви с Иван Славков.
– Голям човек и мой приятел. И въобще приятел на спорта. Мъчно ми е, че си отиде. Много точни неща ми е споделял, той беше един от малцината, в които се вслушвах. Иван винаги ми казваше, че трябва сама да си създам екипа и политиката, и се оказа прав. От него лошо не съм видяла.

– Кога се запознахте с Жоро и Мая Илиеви?
– През 1995 г. се запознахме на спортно събитие, на което Жоро и съпругата му Мая бяха поканени. Оттогава станахме приятели. Те направиха на мен и на Ицо Стоичков подарък – застраховка на колите. Ходили сме си на гости и сме се чували. С Мая се видяхме последно в салона й, преди да замина за Лондон. Тя си гледа прекрасно трите деца. Аз не си бягам от приятелите за разлика от някои хора. Бях в Италия, когато разбрах за смъртта на Жоро Илиев. Тогава бях заместник-министър на спорта и един познат се обади и ни каза. Много неприятно…

ВИЖ ВИДЕОТО:

 

Още сензации:

loading...

Напиши коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Моля, въведете отговор: *