Кънчо Стойчев е един от най-известните български социолози. Роден е през 1960 година в София, завършил е социология в СУ „Св. Климент Охридски“. През 1991 година заедно с Андрей Райчев основава ББСС „Галъп Интернешънъл“.

– Делян Пеевски вече не е шеф на ДАНС, но хората продължават да са на улицата. Как си обяснявате тази вълна от протести, господин Стойчев?
– В България има страшно много неща, за които трябва да протестираме. Пеевски далеч не е единственият, нито най-важен повод. Всеки граждански протест по принцип е насочен към подобряване на системата. Нашата има множество недъзи и аз даже съм учуден защо толкова рядко протестираме. Митингите в момента говорят за събудено гражданско самосъзнание и според мен дават един добър пример на всички останали. Колкото до конкретния повод – той наистина е изчерпан. Протестът се оказа успешен и е редно да приключи. Но не приключва, защото се смени фокусът.

– Кой го смени?
– Хората сами го смениха поради една заблуда, която имат в главите си. Тя е по отношение на предназначението на един протест. Той подобрява системата, а не я сменя. Ако ние искаме да я сменим, то това може да стане само с революция, а те биват 2 типа – мирни и кървави. Страх ме е да си помисля за втория вариант, а първият е нещо много мащабно.

– Готов ли е българинът за революция?
– От това, което показват обществените настроения, колкото и да са хората по площадите, виждаме, че митингите нямат тази енергия, която изисква една революция. Най-вероятно са основателни исканията на хората, но те се разпиляват в една политизация и замъгляване на съзнанието, в магическата дума „нови избори“. Като гледам тези, в повечето случаи, млади, интелигентни физиономии, необяснимо е защо те, ако наистина са интелигентни, не се замислят какво биха причинили едни нови избори и кои интереси обслужват те. Ако не са се сетили, ще им кажа – само и единствено интересите на статуквото. Избори е редно да има чак през май заедно с вота за Европейски парламент. Протести обаче са необходими. Трябва да се протестира срещу конкретни поводи, а не изобщо срещу всичко и всички защото това е протест срещу нищо.

– Нормално ли е седмица след формирането на правителството парламентът да е обграден и да не се допускат депутатите до Народното събрание?
– Това категорично е ненормално. Аз съм човек, който възможно най-много подкрепя всяка гражданска изява, но не и преченето на един парламент, който ние дори не сме видели как работи. Това, което лично ме притеснява, е бързината, с която хората на улицата забравиха мракобесието на меко казано, крадливия ГЕРБ.

– Като социолог, как си обяснявате факта, че ГЕРБ въпреки многобройните скандали пак са първа политическа сила?
– ГЕРБ има голямо присъствие сред електората. Според мен обаче партията на Борисов не е първа политическа сила, защото изборите бяха манипулирани. Те протекоха в страх, принуда, купуване на гласове от ГЕРБ и открити фалшификации. Ще дам пример с Варна, където бившите управляващи изкараха около 70 хиляди гласа, а в неделя на частичните местни избори – 20 хиляди. Както и да го смятаме, резултатът им на парламентарните избори е нереален. Така е и на много други места. Така бе и на президентските избори – истината е, че ГЕРБ ги загубиха, българският избирател тогава ги свали и избра Калфин. Без държавната машина и манипулациите Борисов не може да печели в национален мащаб.

– Държавническо поведение ли е отсъствието на ГЕРБ от Народното събрание?
– Нито Борисов, нито Цветанов са хора парламентаристи. Те са точно обратното. Парламентаризъм означава диалог и съгласие, -а при тях такова нещо не съществува. Борисов и Цветанов отровиха, унищожиха основните принципи на политическия живот. Те го превърнаха в перманентна война, себеизтъкване, самохвалетво съчетани с груб авторитаризъм, с потъпкване на всяка една институция и на всички закони. По времето на ГЕРБ закон, Конституция и институция не съществуваха. Имаше само едно голямо вселенско Аз което обхващаше цялото политическо пространство. Диагнозата за това е рак, и то с много метастази. ГЕРБ е една престъпна политическа върхушка. За мен политическо престъпление е да превърнеш политиката във война, да подслушваш противниците, да подкупваш и да лъжеш толкова много. По отровен начин се държи и БСП. Макар че това е една от малкото, да не кажа и единствената, истинска партия в България. Ненормално се държат също „Атака“, ДПС и извънпарламентарните партии на Костов и Кунева.

– Смятате ли, че напрежението в БСП може да доведе до падане на правителството?
– Едно разцепление може да доведе до това, тъй като сега ситуацията е доста крехка.

– Основателна ли е оставката на Станишев при тази ситуация?
– Грешката с Пеевски е крупна. Тя е непростима в тази си част, в която става ясно, че тя не е случайна, а подготвена и обмислена.

Същевременно Станишев има огромна заслуга пред цялата българска общественост за това, че водеше тежката битка срещу Бойко Борисов и го отстрани. Това показва големи качества. Тук възниква един много сериозен проблем. Когато човек се бори с прасета, няма как да не стане прасе или казано по друг начин – натискът към него от страна на Борисов и Цветанов беше голям и всеки един човек, поставен под такъв натиск, няма как да не започне да превърта.

– Вследствие на протестите поникват нови политически субекти – Илиана Раева направи партия, имаше рокади в ДСБ. Имат ли перспектива те?
– Вижте, това, че някой започва да рита топка, не означава, че се появяват нови футболни звезди. Всеки има право да рита топка, но от това не следва нищо.

– Как намирате поведението на Робен Плевнелиев?
– До този момент той не можа да влезне в ролята на истински президент. Много ми се иска да го направи час по-скоро. За мен Плевнелиев не е президент на нацията и не работи за националните интереси.

– И накрая, обществото знае ли какво иска, господин Стойчев?
– Хората са все още замаяни. Масовото съзнание не може да приеме резултатите от прехода, които са изцяло нова социално-класова структура в страната, при която едни са бедни и те са много, а други са богати и те са малко, а по средата няма нищо – една умираща средна класа, която почти не съществува. Хората се подвеждат от всеки, който им предлага справедливост. А под справедливост имат предвид нещо, което дори не искат да си го помислят – да се премахне капитализмът, но не го казват. Справедливост значи да върнем часовника назад. Да няма приватизация и всичко да стане всенародно, но това е невъзможно. Затова ми е и тъжно, и болно, и смешно за тези хора, които пишат на гърбовете си, че са десни, без да осъзнават, че искат леви неща.

ВИЖ ВИДЕОТО:

  бойко борисов, ГЕРБ, Кънчо Стойчев, протести, социолог, хората