Румен Луканов е водещ на хитовото шоу по Нова телевизия „Сделка или не“ вече близо осем години. В момента танцува и в „Денсинг Старс“.

Преди това е работил за легендарното предаване „Невада“, както и в първите години на „Сблъсък“ по Би Ти Ви. Живял е в САЩ след 10 ноември, но решава да се върне. Женен, с две деца.

– Каква оценка си давате за участието ви в „Денсинг Старс”?
– Това шоу е много голямо предизвикателство за мен, защото никога преди това не съм се занимавал с танци. Освен това не съм много „на ти“ и със спорта и тази ситуация ме поставяше като че в неспасяемо положение.

Да не забравяме и музиката. За повечето колеги в „Денсинг Старс“ тя е всекидневие. Не се оплаквам, боря се, за да спечеля доверието на зрителите. Партньорката ми Рали е невероятен човек и без нея нямаше да съм постигнал никакъв напредък.

– Овладяхте ли най-после движението на няколко групи мускули, а не. само на ръцете например?
– Всъщност само ръцете все още не съм овладял. Рали постоянно повтаря: „Къде са ти ръцете, не може да ги вееш нагоре-надолу, трябва да са стегнати“. А дали въобще съм овладял нещо, нека журито и зрителите да решат.

– Когато започваше тази танцова авантюра, мислехте ли, че ще продължи вече почти два месеца?
– Първата седмица бях много депресиран, защото танците се оказаха изключително трудна работа. Изгледах след лайфа предаването и разбрах, че нищо не съм направил. Тогава се стегнах много. Полагаме големи усилия в нашия тандем и най важното е, че сме търпеливи един към друг и си имаме огромно доверие.

– Учите ли децата и жена си Ина вкъщи на някои стъпки?
– На мен ми е трудно да си запомня моите стъпки, камо ли да преподавам на някого нещо. Най-важното, е че у дома всички ме подкрепят и ме критикуват умерено, но повече ме поощряват и се радват, че съм така мотивиран да дам всичко от себе си.

– Кой смятате, че ще спечели състезанието?
– „Давай, Део!“, това повтарям най-често зад кулисите.

– Защо сте кръстили децата си Матю и Франк? Не е ли някакъв вид чуждо-поклонничество, при условие че имаме толкова хубави наши имена?
– Може би някои го възприемат така, за нас са най-хубавите имена за децата, които са ни всичко на света. Опитвам се да ги възпитавам в патриотизъм.

– Какъв спомен е останал у вас от пребиваването ви в САЩ?
– Преди много време най-добрият ми приятел от детинство, Стиви, ми каза, че Америка е там, където ти можеш да осъществиш своята американска мечта. А тя е много проста: дом, където да се прибираш, семейство, което да обичаш, и работа, която да те зарежда с енергия. Благодаря на Бог, имам всичко това и тук в България. Така че Америка за мен си е тук, у дома.

– Тодор Колев често питаше как ще ги стигнем американците. Вие задавали ли сте си този въпрос?
– Просперитетът не е само в материалните неща ние всички виждаме по филмите хубавите къщи, коли, живот, но не искаме да признаем, че зад всичко това стои много труд и нормален живот. Няма как с магическа пръчка да станат нещата. Всичко си е до конкретния индивид. Всички искаме хубавото да става веднага, но ако може, без спазване на правилата и етичните норми. Ако искаме да сме като американците, не бива да се вторачваме в тях, а да погледнем вътре в себе си. Само така ще успеем да ги задминем.

– Преди време се бунтувахте с жасмин срещу проститутките от Лъвов мост, които вършеха своята работа почти пред вратата ви. Какво се случи после?
– Държавата се погрижи зоната на Лъвов мост да е много приветлива и светла нощем и затова може би тези момичета са се преместили някъде другаде.

– Заставали ли сте зад граждански каузи, за които бихте агитирали в „Сделка или не“?
– „Сделка или ме“ не е предаване за пропаганда, пък и никой не би ми позволил да го използвам за лични нужди. Като цяло обаче продуцентският екип нееднократно е заставал зад благотворителни каузи и така сме помагали на много хора.

– Това шоу върви години наред успешно в други страни, като Испания например. Мислите ли, че можете да се пенсионирате като негов водещ?
– На този въпрос ще отговоря така: да се чуем след трийсетина години, пък ще видим. Все още не мисля за пенсия. Много е далеч във времето.

– Замисляли ли сте се какво би се случило, ако не бяхте станали водещ?
– Да съм водещ никога не ми е било самоцел.

Искал съм го, чувствал съм се готов за това, но не на всяка цена. Явих се на кастинг и просто го спечелих като най-подходящ. Договорът беше само за 100 епизода, а вече са повече от 1400.

ВИЖ ВИДЕОТО:

  Денсинг Старс, зрителите, Сделка или не, танците