Известната режисьорка Иванка Гръбчева изключително рядко дава интервюта през последните години, но сега направи изключение.

Създателката на „Войната на таралежите“, „Изпити по никое време“ и куп други знакови филми, с които са израснали поколения, има повече от 20 заглавия в кариерата си. Завършила е кинорежисура в Германия, дълги години работи в Студията за игрални филми „Бояна“.

Най-добрите си ленти е заснела заедно със сценаристите Братя Мормареви, писателя Георги Данаилов и оператора Яцек Тодоров.

– Как сте напоследък, госпожо Гръбчева? Току-що отминалите празници връщат ли ви към скъпи спомени?
– Когато преди пет години по своя воля преустанових активната си работа в киното, въпреки всичко преживях криза. Обаче постепенно успях да я преодолея и сега се опитвам да живея в хармония със себе си. Разполагам с повече време за размисъл и се радвам на всеки нов ден. Все по-ясно съзнавам, че най-голямото богатство на този свят са децата.

Празниците ме връщат към свидни спомени от детството ми, спомени за красивите изживявания с моите рожби. В нашето задружно семейство царят обич и разбирателство, а това ме изпълва с радост и спокойствие. Чувствам се безкрайно щастлива и жизнена, когато общувам с любимите си внуци.

– От известно време сериалите отново станаха много популярни. Имате ли любим сред новите заглавия?
– Появата на съвременните български сериали е радостно явление. Те са дело на едно ново поколение кинематографисти и големият зрителски интерес към тях е естествен и оправдан. Аз ги следя редовно, без обаче да съм безкритична. Скромното си мнение относно недостатъците им предпочитам да изложа пред колегите, за да може да има някаква полза от него.

С вашите уважаеми читатели предпочитам да споделя какво харесвам и защо.

Почитател съм на „Революция Z„. Моята петнадесетгодишна внучка, нейните съученици и приятелите й също го харесват и

го следят с интерес. Този сериал третира проблемите на подрастващите и явно е добре съобразен с изискванията на зрителската аудитория, към която е адресиран. Намирам работата на сценаристите за много добра и се надявам в бъдеще сценарият да успее да се задържи на това ниво.

Разказът е жив и интересен, образите на действащите лица са умело изградени и наситени. Диалогът е точен и пестелив, звучи достоверно – без да се злоупотребява с улична реч и жаргон.

– Добре ли се справят актьорите?
– Съставът е подбран отлично. Изпълнителите се справят добре с ролите си, умело вникват във филмовата драматургия и интелигентно интерпретират образите на героите. Сериозното екранно присъствие на утвърдените актьори не е изненадващо, защото те нееднократно са доказали своите професионални

качества. Приятна изненада е участието на четиримата млади изпълнители на централните роли. Намирам, че те са многообещаващо откритие за киното. Младежите играят убедително и не-натрапчиво, партнират си отлично – и то не само помежду си, но и с обиграните си колеги.

Когато изброя вам тези достойнства на сериала, неотменно ги обосновавам със сериозното режисьороко присъствие. Режисурата демонстрира овладян професионализъм, чувство за мярка и добър вкус.

Не ми се иска да се правя на кинокритик за да не отегча читателите, обаче не мога да не спомена добрата операторска работа, майсторския монтаж, чудесната музика и хубавия текст на песните. Сериалът „Революция Z“ е дело на екип от отлични професионалисти. Пожелавам им да успеят да съхранят заслужените симпатии на своите зрители.

– Били сте преподавател в Академията на Росен Цанков, сега един от го-лемите продуценти у нас. Научили са уроците си тези млади хора?
– Всъщност режисурата е занаят, който трябва да се изучи и овладее. В качеството си на преподавател в НАТФИЗ и в Славянския университет имам някакъв скромен принос в обучението на млади кинематографисти. Някои от тях активно работят в киното и в телевизиите. Интересувам се от тяхната дейност и много се радвам на успехите им. Известно е, че учителят е свършил добре своята работа когато учениците му станат по-добри от него в занаята. Пожелавам на бившите си студенти творчески успехи и късмет.

Росен Цанков е един от студентите ми, които помня, и мога да кажа за него само добри думи. Успешната му професионална кариера ме кара да изпитвам известна гордост, че още навремето съм успяла да оценя качествата му и да го насърча да се занимава с кино.

– Смятате ли, че филмите ви са актуални и днес?
– Сама не мога да преценя дали моите филми са актуални и в днешно време. Благодарна съм на Българската национална телевизия, че показва някои от тях. Чувствам се щастлива, когато и съвременните зрители споменават с добри думи моите творби.

– Кои от тях будят най-силен сантимент у вас и защо?
– Аз обичам всичките си филми като свои деца. Иска ми се да спомена някои от тях. „Деца играят вън“ и „При никого“ бяха едно сполучливо начало. „Изпити по никое време“ ми донесе световна слава. „Войната на таралежите“ спечели симпатиите на зрителите и ми завоюва популярност. „Жребият“ е една изстрадана и зряла творба, която ми възвърна вярата в себе си.

„Една калория нежност“ беше прощаване с киното. „Ваканцията на Лили“ е бодър свършек на професионалната ми кариера. Винаги съм казвала, че ако след време имаше възможност един режисьор да доизмайсторява своята работа, той щеше цял живот да прави един и същ филм.

ВИЖ ВИДЕОТО:

  аудитория, зрителите, Иванка Гръбчева, кариера, киното, Революция Z, Росен Цанков, семейство, сериала