Само на 18 години бургазлията Рафи Бохосян стана победител в музикалното състезание „X фактор“. В момента е сред фаворитите в забавното шоу на Нова телевизия „Като две капки вода“.

Имитирал е Офспринг, Лени Кравиц, Сто кила. Последните му превъплъщения са Ищар, Ем Си Хамър и Майкъл Джексън.

– Рафи, кой от изпълнителите, които имитирахте досега в „Като две капки вода“, ви затрудни най-много?
– Майкъл Джексън. Това е най-трудната актьорска задача в целия формат. Той има специфична хореография, която трябваше да науча за 5 дена. Да не говорим за пеенето. Ако не бях толкова млад, не знам как щях да издържа. Успях да извадя максимума, но на една от репетициите припаднах.

– Какво се случи?
– Започнах да се гърча, защото от огромното физическо натоварване получих неописуема болка в далака. Легнах и едвам дишах. Не викаха лекар. Пийнах малко вода и се оправих.

– По-интересно ли ви е сега, отколкото в „X фактор“?
– „X фактор“ беше най-големият трамплин за млади изпълнители в България. Той беше първата ми в музикалния свят и ми помогна да се развия като певец. А сегашният формат ми дава възможност да видя актьорската страна на нещата. Няма толкова състезателен характер, правим шоу и страшно се забавляваме.

– Славата ви сполетя бързо и внезапно, но не сте се главозамаяли от това?
– Аз съм слухар. Васко Василев го беше отбелязал в музикалното шоу. Имаше един кръг, в който трябваше да избира между двама кой да продължи на финалите. Каза ми: „Рафи, ти си нотно неграмотен. Не знам как ще работя с теб!“. Пропях с учител, и то не с кого да е, а с Алис Боварян в самото предаване. Един месец преди това се бях готвил в Бургас при вокални педагози, но това беше нищо. В един момент бях загубил вяра, съучениците ми ме мобилизираха. Имаше хора, които ме критикуваха постоянно, и това беше най-здравата подкрепа. Единият от тях беше баща ми.

– Сега представителите на арменската общност са дълбоко внедрени в журито. Това помага ли ви?
– Изобщо не. От тях получавам най-ниски оценки Хилда Казасян и Маги Халваджиян съм ги виждал само веднъж преди предаването, когато гледах „България търси таланти“. Така се запознахме. Те на репетиции избягват да идват, за да им е интересно на лайфа.

– Преди дни отбелязахте 98 години от геноцида срещу арменците. Каква е историята на вашето семейство?
– България е била една от малкото държави, които са били отворени за бежанците. Моите предци тръгват насам през 1919 година. Живели са в пределите на Османската империя. Прадядо ми е бил военен в турската армия и това е била една от причините те да успеят да стигнат до България и да се спасят. Той се представял за турски военен така са успели да стигнат дотук. Дядо ми се е родил по пътя в днешна Бурса. Докато пътуват, убиват сестра му, която е била малко момиченце. Прабаба ми носела дядо ми на гърба си, а на кръста – два пищова, за да пазят детето. Всичките сме чисти арменци, но сме родени в България. Прадядо ми се е казвал Ахаси, както се казва и баща ми. Дядо ми е Вахрам, така се казва и брат ми. Баба ми Мариам, майка ми е Елизабет. А фамилията ни не е Богосян, а Бохосян с гърлено х в средата. И понеже на брат ми му викат Вахи, решили да ме кръстят Рафи. Може би пък на мен са кръстени чипсовете и сладоледите „Рафи“.

– Има ли някой във фамилията ви, който да се е занимавал е шоу?
– Баща ми завършил морското училище заради страстта си по пътешествията. По онова време единственият начин да видиш света е бил да се качиш на корабите. Станал е първи помощник-капитан и е обиколил много страни, за което му завиждам. След това преминава през журналистиката. Той е един от основателите на радио „Южен бряг“, от първите бургаски радиа. После е първият кореспондент на БНТ в Бургас. Занимавал се е с кино и основава първия киноклуб в града. Той е по-отворен към шоубизнеса.

Но понеже тази професия изисква изключително много време, когато се раждаме, решава да се захване със семейния занаят и да ни гледа. Благодарен съм му, защото това е едно от нещата, което ни е запазило. Дядо ми е бил ковач, а в днешно време това прераства в точиларство и обущарство. Вкъщи, в центъра на Бургас, си имаме дюкянче. Майка ми е преводач от английски. Брат ми завърши финанси в Свищов. Вчера беше абсолвент.

– Спазвате ли арменските традиции?
– Винаги преди да се прибера, заръчвам на майка ми да направи арменска мусака с патладжани и баклава. Умирам за нея. Обичам също ашуре, на което ние му викаме амашабур. То е ритуален десерт.

При арменците църквата е събирателно място, където комуникираме, това ни е запазило извън Армения. Даже има един лаф „Оплачи се на арменския поп“. Тогава той е бил единственият човек, мойто е можел да ти помогне. Сега е придобило ироничен смисъл – отивай да се жалваш на вятъра. Най-хубавото е, че празнуваме два пъти Коледа, два пъти Великден. Два пъти получавам подаръци, два пъти се чукам с яйца.

– Във вашите среди има традиция родителите да намират булки за момчетата. Хайгашод Агасян и Мари така са се намерили.
– Едно време даже са правели големи арменски балове, за да се запознаят младите, и така са се женели. Това вече е остаряло.

В днешно време сме по-отворени към нещата. Любовта се появява на различни места, не се знае кога човек ще я открие.

– Вие открихте ли я?
– За мен е още рано. Кариерата ми е на преден план. Не ми върви в любовта. Все за по месец и нещо, не се получава. Уж съм с лек нрав, но или тя не ме уцелва като характер, или аз нея. Но нищо, ще дойде моментът.

– Готвите се за коренна промяна. Решили сте да живеете в чужбина и да нямате нищо общо с шоубизнеса. Защо?
– Идеята ми е да следвам това, за което съм учил. Завършил съм търговска гимназия с икономика и мениджмънт, но сега ще е в по-друга форма – маркетинг и пиар.

Дай Боже да успея да стигна до Англия тъй като от ангажименти не мога да замина. Приет съм в университета „Гринуич“ и вече втора година отлагам. Разчитам на студентски заеми, които са много изгодни. Таксите са 9000 паунда на година, което е огромна сума. Толкова излиза и квартирата. Изплащаш, след като завършиш и си намериш работа. Срокът е 30 години.

– Значи ли това, че няма да се завърнете в България?
– В никакъв случай. Цяло лято ще съм тук и ще продължа да се занимавам с музикалната си кариера. Надявам се, че ще успея да съчетавам ангажиментите.

ВИЖ ВИДЕОТО:

  X фактор, арменците, бежанците, болка, далака, имитирал, кариера, любовта, майкъл джексън, предаването, припаднах, Рафи Бохосян, репетиции, семейство, традиции, фамилията, хореография