Проф. Александър Чирков е светило в кардиохирургията. Ценен е не само у нас, но и в чужбина. През 80-те той извърши първата в България сърдечна трансплантация, а с годините успя да излекува стотици пациенти, сред които и много знаменитости.

През ноември се навърши половин век откакто легендарният медик оперира пациенти. През януари пък той ще има и още една причина да черпи приятелите си – 75-ата си годишнина. Тези два значими юбилея са повод да направим с професора поредното му интервю.

– Професор Чирков, какви са ангажиментите ви напоследък?
– Оперирам в болница „Токуда“ и преглеждам пациенти. В моя план влиза и това да създам във Варна една от най-модерните болници в Европа. Архитектурата и планът са подготвени в Германия. Предвиждам корпус за непрекъснато обучаване на доктори и сестри. Почти на финала сме, работим със заинтересовани инвеститори. В началото на 2013-а започваме да строим.

Ръководители на болницата ще бъдат моите ученици, които в момента са професори и доценти и са на високи управленски позиции в Германия, Швейцария, Австрия и Англия.

– Когато сте в Германия, как минават дните ви?
– Радвам се на внуците си. Срещам се с мои приятели, с които сме членове на елитния европейски клуб. Те са идвали и в България и сме правили семинари и конгреси във Варна. Аз съм единственият източноевропеец, който е член на този престижен клуб.

– Къде ви се иска да е последният ви дом – в България или в Германия?
– В Германия, там съм заминал на 28 години. Семейството, съпругата ми, внуците ми са там.

– Помагате ли на съпругата си в домакинската работа?
– Да, помагам. Аз впрочем много обичам чистотата. Дори преди време изкарвах професорите да чистим улиците. Всяка година се грижа целият път от Златни пясъци до Бургас да е почистен. Взимам момчетата от ВМРО и им плащам по 50 лева на километър за уборка. Досрамя ме преди години, че мръсотията се виждаше и от чужденците.

– Какво е положението в българското здравеопазване към момента?
– Липсва една базова система, която да може да функционира сама.

За нея са необходими няколко елемента. Системата трябва да е социална – това ще рече и най-бедният да има достъп. Необходимо е да се организират средства за онези, които не са заможни. Нека да си се развиват частните болници за богатите – затова сме страна със свободен пазар, но трябва и най-слабият да има достъп до медицинско обслужване. Друг важен елемент на системата е лекарите постоянно да се обучават. Средствата за болницата и заплатите на медицинския персонал идват от касите, от т.нар. Здравен фонд. В него трябва да има пари и от държавния бюджет, и от дарения, като той се ръководи от министъра на финансите. Изгради ли се тази система, нейното управление се поема от лекарска камара, в която влизат най-големите експерти от всички области. Камарата следва да е отговорна за това и в малките болници да има добри доктори.

– Не се ли изморихте да давате непрекъснато съвети…
– Давам прагматични съвети, но никой не ме слуша. Да, вече наблюдавам белези на изморяване. Казвам си, че обстановката е такава и я няма критичната маса, която да наложи промените.

– Вие бихте ли се лекували в България?
– Има добри болници, в които мога да се лекувам.

– Впрочем как сте със здравето?
– Добре съм, всичко е наред със здравето ми. Дори преди две седмици си направих в Германия коронарография. Когато се заемам с такъв проект, трябва да съм окей. А не да се окаже, че съм аут и да поставя хората пред свършен факт. Все пак те са дали толкова пари.

– Пазите ли диета? Пушите ли?
– Винаги се съобразявам какво и колко ям. Никога не съм пушил.

– Не е ли прекалено строг новият закон за тютюнопушенето, който се прие наскоро?
– Според мен законът е правилен. Не трябва на обществени места да се тровят непушачите заради онези, които си мислят, че не могат без цигара. Пушенето води до съсипване на здравето.

– Спомняте ли си вашата първа операция
– Да беше през 1959 г. Бях студент. Почти спях в хирургията и винаги ме викаха да асистирам на опирации. Като стажант ми даваха да оперирам стомах и язва. След това ме изпратиха в Белоградчик и станах шеф на хирургическото отделение. Когато пристигнах в Германия, не можеха да повярват, че на 28 съм бил шеф на хирургическо отделение. Там им показах някои неща как могат да се правят и ахнаха. Поискаха от мен да стана главен лекар, но им обясних, че не знам добре немски. Поставиха тогава едно момиче, на което диктувах, докато усвоя на ниво езика. За шест месеца научих немския.

– Каква беше вашата първа заплата?
– Първата ми заплата беше 75 лева в Белоградчик. След това, като станах шеф на отделението, ми дадоха 110 лева. Тогава бях млад и любовта ме интересуваше повече от заплатата.

– Преди 26 г. сте направили първата сърдечна трансплантация в България…
– Да, така е. Тогава това беше първата подобна операция в целия източен блок. Преди това се учих да правя трансплантации на маймуни в Станфорд.

– На 27 януари ставате на 75 години. Кои са вашите най-трудни моменти?
– В Германия нямах проблеми, единствените ми такива са в България. Жена ми ме кара да престана да оперирам. Все още обаче не ми е омръзнало, макар на 12 ноември да направих 50 години в хирургията.
Един от най-добрите ми приятели оперира на 95. И аз ще оперирам, докато мога.

– А в личния живот кога ви е било най-тежко?
– Когато ни взеха къщата и настаниха там руски офицери. Въпросната къща се намираше в местността Бахчите до Лом. Ние отидохме да живеем на лозето при братовчедите на дядо. Татко тогава пое обработката на лозето и така се издържахме.

– Често ли посещавате родния си Лом? В какви отношения сте с брат си Дилян Чирков?
– Ходя си в Лом, въпреки че бащината ми къща бе разрушена през 1944 година. В блока, където съм отраснал, сега живее брат ми. Той е по-възрастен от мен, но аз се грижа за него. Всеки месец получава една пенсия от мен. А за града Лом съм дал над 3 милиона и половина.

– Имате немалки заслуги за идването на царя на власт. В какви отношения сте сега с него?
– Напуснах, защото очаквах да вземе конкретни управленски решения, а той не го стори. Изглежда, че причината за тази колебливост се дължеше на хората, с които се беше обградил. И все пак вярвам в царя, защото той идва от една страна, където хората са възпитавани в други ченности. Тук за съжаление, самият Симеон го каза, трябва да си сменим чипа (смее се).

– А какво е мнението ви за Иван Костов?
– Единственият човек, който направи сериозни реформи, беше Костов. Това го признават и американци, и европейци. Даже и царят, като дойде на власт, призна, че летвата е вдигната високо и ще се радва, ако успее да я стигне. Костов изгради и стабилизира стопанството на една капутна, почти пропаднала страна. Стабилизира банките, валутата. Не разбирам хората, които клюкарски го критикуват.

– Твърди се, че сте масон…
– Никога не съм бил масон. Но съм от организаторите на клуб „Ротари“.

  Александър Чирков, болница, България, внуците, Германия, Дилян Чирков, заплатата, здравеопазване, Иван Костов, пенсия, перирам, промените, тютюнопушенето, юбилей