Йордан Василев е един от създателите на СДС, първият главен редактор на в. „Демокрация“ и депутат от Великото народно събрание. Работил е в някогашното литературно списание „Септември“. Уволняван е периодично заради инакомислие.

На 30 юни 1993 г. съпругата му, голямата поетеса Блага Димитрова, си подава оставката като вицепрезидент на България, а след това той напуска парламента, отчаян от бавния ход на демократичните промени. Сега вдовецът живее сам с котарака Тони и не се отличава много от обикновените граждани. Делниците му минават между издателство ТИХ-ИВЕЛ и Националната библиотека. Всяка събота и неделя е на пазарчето „Ситняково“ в заведението „При Илко“, известно като Малкия парламент.

– Защо реагирате така емоционално, когато стане дума за разпад на СДС, господин Василев?
– Защото няма такова нещо. Това се внушава от всички вестници, но не е вярно.

– Факт е, че знакови фигури напуснаха СДС.
– И слава Богу. На 8 декември се навършиха 23 години от създаването на СДС. Събраха ни на коктейл и какво се оказа – от всичките около 200 души аз съм единственият жив, който е присъствал на основаването. Много измряха. Има обаче и други живи, които ги е срам да дойдат. Но сега да се върнем назад. Още година и половина след основаването започна така нареченият разпад, който бе възложен от някого. На изборите през лятото на 1991 година доктор Петър Дертлиев и Петко Симеонов участваха с листи СДС-Център и СДС-Либерали. Подлъгаха хора, които мислеха, че това 9 СДС, а това бяха лъжливи формации.

Не влязоха в парламента, защото малко избиратели се хванаха на въдицата, обаче отклониха 7 процента и СДС нямаше мнозинство. Така че разцепленията започнаха още оттогава, но както виждаме, и досега СДС е жив. А понеже говорим за „знакови фигури“, на годишнината онзи ден две знакови фигури не можаха да дойдат, защото бяха в чужбина и изпратиха телеграми. Единият е президентът Петър Стоянов, другият е министър-председателят Филип Димитров. Това са за мен знакови фигури. А не онези, които говорят за разпад и цепят СДС. Какво значи за един председател на партия да се издигне до министър-председател от нейно име и две години след това да я разцепи, за да основе своя партия, наречена „Демократи за силна България“? Значи не е разпад, а се отървахме от такива фигури.

– Надежда Михайлова, сега Нейнски, беше едно от лицата на СДС?
– И какво основа тя сега? Някаква формация, като разцепи своята организация. Безсрамие е да наречеш „Единство“ разцеплението. Надето ми е много симпатична и ми е жал за нея. Бих я посъветвал да се върне в СДС. Никой не я е гонил и няма да я гони.

– Боричкане за лидерство ли е в основата на разцеплението?
– Не. Всички разцепления са само от хора, изпратени от други политически сили. Пламен Орешарски беше един от тях. Той започва като зам.-председател на СДС и става министър на финансите в тройната коалиция Моля? Христо Бисеров беше главен секретар на СДС. Сега е главен секретар на ДПС. Моля? Преименуваха се БСП през пролетта на 1990 година. Отцепиха се няколко БКП-та. Сега какво е положението? Всички са заедно в парламента под името „Коалиция за България“. Вие се цепете, а ние сме заедно. Е, ясно. Да припомним съдбата на Илия Минев. Повече от 20 години по лагери и затвори, не го допуснаха да влезе в СДС и в парламента. Умря в мизерия. Ето още какво съм записал. На 22 януари 2007 година има едно разширено съвещание на СДС и сродни организации. Кой участва в него? Името му е Бойко Борисов. Защо сега да няма близост между двете организации? Ще припомня формулата на един голям немски политик, министър-председател на Германия през 1926 година: „Политиката е изкуство на възможното“. Един интересен факт, който мнозина са забравили, защото са млади. Кой подреждаше пропорционалните листи за първите избори за Велико народно събрание на СДС? Името му е Стефан Гайтанджиев – живее на двеста метра оттук и го виждам болен сега. Той подреждаше пропорционалните листи, както му наредят. Блага беше водач на листа в Силистра, за която беше изчислено, че няма да влезе нито един. И тя не влезе в парламента. Аз, макар и главен редактор на вестник „Демокрация“, не бях изобщо в пропорционална листа.

В следващия парламент Стефан Гайтанджиев беше депутат на БСП и си призна, че е бил агент.

– Можете ли да направите анализ на вестниците в момента?
– Всички са финансирани от някого. Кой финансира „Демокрация“. Пишеха – основан от СДС. Нито един лев не е дал СДС. Само от дарения. Желю Желев, с когото сме връстници и състуденти, вика: ще се самоиздържате. Срещам Кеворкян и той ме пита: „Какво са ти потънали гемиите бе?“. Разказах му, покани ме във „Всяка неделя“. На другия понеделник отивам на „Раковски“ 134. Опашката е до съседната улица. Носят пари. За една седмица събрахме 70 000. Започнахме и знаете ли каква заплата си определих? Хайде сетете се – 0 лева.

Осем месеца така. Бях заприличал на скелет. Работех по 14 часа. Всяка нощ свил в печатницата, докато тръгнат машините, защото ме е страх, че ще вмъкнат някаква дивотия.

Докато не тръгнат машините в 3 часа, не си отивам. Блага чакала, чакала, претоплила ядене и заспала. Влизам, поглежда ме и пита: „Още ли си жив?“.

– Кой закри вестник „Демокрация“?
– Ликвидира го Иван Костов. Той беше председател на фондация „Демокрация“ и спря субсидиите, защото парите ги изхарчили. Ще припомня, че като ме махнаха, оставих в банката 5 милиона. Къде отидоха? Фалира. И го оставих с 300 000 тираж. Сега няма такъв вестник. Трябваше да бъде унищожен. Сега няма вестник на десницата.

– Разкажете за последните дни на Блага.
– Издъхна в „Пирогов“. Беше тежко болна, но има едно чудо, по-стара работа. През 1973 година я оперираха в онкологията. Операцията продължи 6 часа. Аз, като лекарски син, я гледах. При нея живеех, бях сестра, санитарка. Нямаше персонал, а и за да съм спокоен, че няма да се направи нещо. Преливаха непрекъснато кръв, глюкоза. Редувах ги и сменях банките денонощно. Дебна до края банката, защото е фатално, ако влезе въздух. Тогава разбрах, че организмът на човек има безкрайна издръжливост. Ако някой ми беше казал, че ще издържа в реанимацията на виенски стол 14 денонощия без сън…

Сприятелихме се с дежурния лекар. Той ми каза, че до три години няма прогноза. Изписаха я и аз със старата жигула – хайде при леля Ванга. Стигаме сутринта в 7, там е панаир. Тя излезе пред къщата, не вижда нищо: „За какво сте ми дошли всичките да питате за глупости – кой на кого изневерява? Ей там, отзад, Блага, Йордане, елате, вие за сериозно нещо сте дошли“. Още не съм си отворил устата и казва: „Не я виждам да умре жената от тая болест“. Блага живя още 30 години.

– Ходите ли в този студ на гроба на Блага?
– Ходя и си говорим. Чувам я. Когато се колебая дали да направя нещо, тя ми казва да го върша или не. После разбирам, че е била права.

– Как живеете сега?
– Трудно и мъчително, защото навсякъде вкъщи съм сложил портретите на Блага. Хем не мога без тях, хем страдам, като ги гледам. Живея на „Па-ренсов“, в нашия апартамент, обграден от спомени.

– Сам ли сте?
– А, имам котарак Тони. Целият е бял, а с черна опашка. Едното ухо е черно, другото е бяло. Странна мая. Противоборство има и в него. Аз може да не ям, но виж, него го глезя. Готвя му пиле, бъбреци. Ей сега, като приключим, ще му купя бял дроб – мекичък е и евтин.

– Как се справяте с битовите неволи?
– Това ми е най-лесно. Аз съм сирак без майка от 12-годишен. Научил съм се да пера, всичко да правя сам. Вкъщи цял живот аз бях готвачът. Блага се чудеше и искаше да я науча, аз й казвах: „Ти имаш друга работа – оттатък на машината“.

– Синът ви Ивайло помага ли ви?
– Да. Само че го има е достатъчно. Всичките ми близки си отидоха. Скоро си отиде и майка му, моята първа жена Ани. Това, което пишат във вестниците, са измишльотини. Блага, за да не се тормози Ивайло, я канеше у дома. С нея сме състуденти, преди да се разболее, ми каза: „Вече сме дърти. Направих си за погребението голям портрет. Знам, че си немукаетлия – ще ти направя и на теб“. След една седмица се обади: „Ще ти го донеса, готов е портретът“.

– Пенсията стига ли Ви за парно?
– Пускам го вечер. През деня ме няма. Сутрин работя в издателската къща на мой приятел – ТИХ-ИВЕЛ, където издавам книгите на Блага, а след обяд съм в Народната библиотека. С Петър Стоянов се виждаме, издадох един том за неговия мандат, сега довършвам втората част. Надявам се до два месеца да е готова. Това е документална книга за промените от 1989 година насам и трябва всичко да е точно по дати. Ровя се в старите вестници.

– Семейството ви е модел за това какъв морал са имали българите преди. Привърженици сте на различни политически партии, но сте си помагали и спасявали един друг.
– И сега се събираме с братовчедите и много се обичаме. Дядо ми Йордан Василев, на когото съм кръстен, е бил съдията на Добрич. Той е преселник от българите, които са били оттатък Дунава. Съпругата му е от Габрово. Баща й, моят прадядо Илия Христович, на когото е кръстена сестра ми, е завършил висше образование в 1862 година. Идва и искат да го правят митрополит, но той настоява да е учител. Правят го поне директор на Ап-риловската гимназия. Заварва я в първобитно състояние и я реформира. Баба ми по майчина линия е македонка. Между другото, аз пръв предложих да признаем Македония, Филип Димитров ме разбра и прие. Баща ми са искали да го убият след 9 септември 1944 г. Знаете ли защо? Защото знае фашистки език. Той им обяснява, че е завършил медицина в Германия през 1924 г., когато от Хитлер няма и помен. Ама ти обяснявай! Спасява го професията му. Трябва да го разстреля една жена, известна комунистка, която той е спасил в болницата в Радомир от много тежка болест месеци преди това. Тя се ужасява. Пуска го и казва: бягай в София и да те няма тук един месец. Арестуван е бил заедно с чичо ми Боян Мелнишки, адвокат, страхотен добряк. Същата нощ той е разстрелян. Не знаем къде му е гробът. Майка ми разви левкемия от притеснение и почина през 1947 г. на 42 години. Шест месеца след това ни изселиха в Троян. За да вземат апартамента и да се настанят там техни хора. Такава ми е съдбата, а СДС се възражда.

ВИЖ ВИДЕОТО:

  Блага Димитрова, бойко борисов, болна, Ванга, вестниците, Иван Костов, Йордан Василев, неволи, Петър Дертлиев, портрет, СДС, синът, фашистки, Филип Димитров