Мария Грубешлиева е от онези дами, за които теми табу няма. Тя винаги обсъжда без каквито и да е било притеснения както собствения си живот, така и хората, с които я е сблъсквала съдбата.

Макар и завършила ВИТИЗ, Муки така и не можа да постигне актьорските успехи на знаменитата си майка Стоянка Мутафова и в един момент дори бе принудена да се откаже от сценичната си кариера. Сега обаче пак прави опити да се завърне в играта с роли в седмото изкуство. Тя е сред участниците в нов български филм, а наскоро е правила пробни снимки и за френска кинопродукция.

– Муки, честита нова роля! Чу се, че се снимате в някакъв филм…
– Филмът се режисира от същия човек, който правеше и сериала „Хотел България“. Участието ми е много малко. Сцената, в която играя, се развива на някакво парти, рожден ден. Сценарият е на Леа Коен. Предложения за работа за съжаление към мен няма много. Е, има вариант да участвам и в някакъв френски филм. Правиха ми снимки наскоро и сега чакам да мина през финален кастинг.

– Иначе как сте? Като изключим снимките, с какво сте ангажирана?
– Ангажирана съм предимно с майка ми, занимавам се с нея и с битовизми. Hе ми се иска, но, уви, така е. Ще ми се ежедневието ми да е свързано повече със сцената.

– Преди филма по Леа Коен кога за последно се снимахте в киното?
– Моето участие в киното по принцип е много минимално. Като млада имах тук-таме снимки. Първият ми филм беше още като ученичка. Снимала съм се в „Демонът на империята“.

– Само като актриса ли сте работили?
– Работила съм много работи и нищо (смее се). Нали така се говори – че не работя нищо? Ще излъжа, ако кажа, че съм от най-трудолюбивите. Когато ми се даде възможност, мога много да се отдам. Но при мен някак нещата не се получават. Работила съм и като журналистка няколко месеца. В зората на демокрацията пък бях дистрибутор към козметична фирма.

– Разкажете за вашата театрална кариера.
– Ох, и тя голямата кариера… Кариера при мен не може да се нарече, нямам такава. Като дете израснах в Сатирата сред много любов от страна на актьорите. Чичо Нейчо Попов (прочут актьор и режисьор, трети съпруг на Стоянка Мутафова – б. р.) беше жив и винаги виждах нещата в розово. Мислех си, че когато завърша, нещата ще продължат да са така. Реших да кандидатствам ВИТИЗ. Майка ми каза, че ще ми бъде много трудно, защото съм лабилна, а в тази професия трябва да се бориш. Другото, което Стояна ме предупреди, беше, че тя е много популярна и това ще ми донесе неприятности, ще се сблъскам с доста злоба и лицемерие. Но аз бях млада, бях видяла само хубавата страна на нещата в театъра до този момент. Нейчо Попов беше на моя страна. Винаги съм казвала, че ако той беше жив, пътят ми щеше да е друг в кариерата, щях да имам опора. При завършването ми на ВИТИЗ Нейчо почина, а мен ме разпределиха в Димитровград. След това отидох в Перник и накрая се озовах в Младежкия театър. В Димитровградския и Пернишкия театър се чувствах добре. Драмата за мен настъпи в Младежкия.

– Защо?
– Защото започнаха да ми дават роли, с които не можех да се изявя като актриса. Майка ми тогава беше в тежък период, защото да стигнеш до върха като нея и да се задържиш изисква усилия. Беше се случила и драмата с Нейчо Попов, която преживяхме много тежко. Всичко това се отрази. Стояна не се даде, но при мен нещата бяха различни. Изглежда, винаги съм правила сравнение между мен и майка ми, мислела съм си, че ще стана като нея и това ме е разклащало. Не можах да се реализирам, както исках. Напуснах Младежкия театър и се ожених в Гърция.

– Защо, след като сте били в Димитровградския, Пернишкия и Младежкия театър, се говори, че нямате и един ден трудов стаж?
– Как да нямам?! Работила съм 15 години в Младежкия театър. Широко скроена личност съм и трудно ще се обидя от лъжи и измислици.

– Колко продължи бракът ви в Гърция?
– 2 години. С моята наивност мислех, че като мъжът ми е грък, животът ми ще е приказка. В началото беше добре, но след това стана различно. Много тежко преживях и раздялата с майка ми. Чувахме се по 10 пъти на ден по телефона и плачехме непрекъснато. Дойдох си в България и се разделиха пътищата ни с моя гръцки съпруг.

– Имали ли сте и други връзки…
– Имах – със скулптора и художник Сашо Балкански, 10 години. В началото бях много щастлива. Накрая аз си тръгнах, а го обичах повече, отколкото той мен. Изморих се от връзката, той беше 13 години по-голям. Двама възрастни ми идваха в повече. Майка ми си ми е майка, но когато става дума за друг човек… Не исках да давам от себе си, защото според мен не бях получила достатъчно.

– Били сте близка и с Еди Казасян…
– Връзката ни с Еди беше сложна, на приливи и отливи, продължи години. Аз бях една от любовниците му. Духовен човек беше той, интелигентен, но в сянката на Леа Иванова. Аз пък стоях в сянката на Стоянка и това ни сближи. Еди Казасян беше по-голям от мен. Обаждаше ми се по телефона и ми пускаше песента „Малкото казино край морето“. Като се върнах от Гърция, той вече беше женен за Зоя. Звънна да ми каже, че ми е много обиден, че съм била в чужбина. След развода ми връзката ни продължи в отсъствието на съпругата му (смее се).

– Мълви се, че сте щяла да пристанете на Андрей Луканов…
– Силно казано е. Бяхме съседи в Драгалевци с него и познавах домашната му помощница, която се грижеше за резиденцията му. Той идваше там с една негова любовница. Икономката му винаги казваше, че е добре да ме запознае с Луканов, защото съм била идеална за него. Поздравявала съм го, когато сме се засичали, но не сме имали други контакти.

– Имали ли сте флиртове с Иван Славков?
– Това вече е нещо, за което много съжалявам, че не се случи. Все още му пазя картичките, много го харесвах. Бях в Америка с Младежкия театър, на 33 години. Разхождах си се сама и срещнах Меди Димитрова, която реши да ме запознае с Иван Славков, връщайки се в България. Една вечер той, Меди и Иван Вуцов дойдоха в Младежкия да ме вземат. След това отидохме в парк-хотел „Москва“ на вечеря. Дойде и Хачо Бояджиев. Разделихме се тогава с Иван Славков, като си остана вратичката да се виждаме и занапред. Тогава той работеше в Олимпийския комитет и пътуваше из цял свят. Получавах открити картички от него в Младежкия и хората от театъра си мислеха, че ходим. Живеех с надеждата, че като се върне от чужбина, ще се видим.

Иван Славков е мъжът, когото най-много съм харесвала в живота си. В онзи период обаче той е имал връзка със Симона. Тя просто ме е изместила. Въпросната връзка е била доста потайна. Моите отношения с Иван Славков се измерваха в две виждания и картичките, които той ми изпращаше от различни държави. Канеше ме и на рождените си и имени дни.

– Защо сте ударили шамар на Климент Денчев?
– Все му казвах, че искам да имам неговото самочувствие. След като един ден пак му го повторих, той отвърна, че го нямам. Тогава му зашлевих шамар. Позволявах си много, животът беше пред мен и имах мъже, колкото си искам. Климбо си го заслужи шамара. Друг е въпросът, че беше много талантлив и не беше оценен в нашата държава.

– В момента има ли мъж до вас?
– И да, и не. Мой съученик е. Той беше в Америка при дъщеря си, върна се, чухме се, но не мога да разбера дали тази връзка ще има продължение или не. Не сме се виждали от много време. Явно и двамата нямаме великата потребност. Според мен любовта е химия. Понякога не е редно да бъдеш с някой само за да се каже, че не си сам. Самотата е много тежко нещо, но не трябва да си с някого, ако не го обичаш.

– Как се виждате след 10 години?
– Не искам да го мисля. За дете е късно. Имам обаче надежда, че ще срещна някой, с когото ще се разбирам и няма да съм сама. Оптимист съм, не се отчайвам. Някаква интуиция ми говори, че няма да остана сама.

– Съжалявате ли за нещо?
– Съжалявам, че станах актриса. Трябваше да стана журналистка, за да не бъда в професията на майка ми. Съжалявам и че нямам дете. Моята откровеност ми носи разочарования в живота, но съм си такава.

– Трудно ли е да сте дъщеря на Стоянка Мутафова?
– Как ви се вижда отстрани? Никак не е лесно. От една страна, имам много облаги, от друга – винаги си поставен в сянка, в кьошето, когато искаш да си си ти. Аз съм човек, който не се примирява вътрешно, но нямам избор.

– Как се обръщате към майка си?
– Различно, според настроението. Понякога много я обичам и й казвам „майко“. Но когато съм ядосана, й викам Стояно.

– Какво наследство ви остави родният ви баща?
– Нищо! Лишиха ме напълно от наследство! Преди да почине, почти не поддържахме връзка, защото той не искаше. На мен това обаче не ми тежеше. Аз имам един баща и той се казва Нейчо Попов – човекът, който ме отгледа. Никога няма да го забравя. На биологичния си баща не се сърдя за наследството, така е решил, така е постъпил. Със сина на Леонид Грубешлиев също не поддържам връзка. Как да съм близка с някой, който участва в играта и ме лиши от наследство?!

– Майка ви Стоянка обаче е помислила за вас и е купила жилище близо до Японския хотел, за да може да го отдава под наем и да ви подсигури приличен месечен доход…
– Така е, продаде къщата в Бургас и купи въпросното жилище. Стояна посвоему много мисли за мен Аз също за нея.

– Как е майка ви?
– Никак не е добре. Героизъм е нейното да е с шевове на крака и да работи. Поряза се на една ламарина, слизайки от колата на „Столичани в посече“. Никой няма вина, шофьорът не е разбрал. Качи се в апартамента и видях, че кракът й целият в кръв. Изплаши се и отидохме по спешност в болница „Токуда“. Направиха й инжекция за тетанус, дадоха й да пие антибиотици и я зашиха. В началото лекарите много се притесниха, че раната може и да не зарасне. Стояна също се изплаши в началото, но се видя, че се повлиява от лечението и се оправя. Майка ми не може да живее, без да пътува и да е на сцена. А според мен трябваше да си остане вкъщи и да си почива.

– Играете ли хазарт?
– Не. От време на време пия, но никога не съм прекалявала с алкохола.

ВИЖ ВИДЕОТО:

  Андрей Луканов, влюбена, Еди Казасян, ежедневието, Иван Славков, любовниците, любовта, майка, Мария Грубешлиева, Муки, Нейчо Попов, Стоянка Мутафова, сцена, театър