Георги Калоянчев: Като махнем болежките, съм добре! ИНТЕРВЮ

Най-голямата болка на 87-годишният Калоянчев не е в краката, а в невъзможността да практикува любимата си професия

  Георги Калоянчев е на 87 и като повечето хора на тази възраст си има своите здравословни проблеми. Болежките в краката и неподвижността обаче не са сломили духа му. Големият български артист не прекарва дните си в мрънкане носи годините си с достойнство. Това, за което го боли най-много, е невъзможността да упражнява професията си.

Напоследък Калата живее в София само през зимата. През останалите месеци е на вилата си в Банкя. Там няма стълби, които да му се налага да катери с болните си крака. Актьорът легенда беше в провинциалната си резиденция и когато направихме това интервю.

– Г-н Калоянчев, пак сте на вилата си в Банкя…
– Много съм доволен, че съм в Банкя. Тук има градина, дървета, гора… Нали не мога да ходя, излизам в двора пред къщата и до там. Много ми е мъчно, че сега има откриване на сезона на Сатиричния театър, а аз не мога да присъствам (пауза и въздишка)… Какво да се прави – старост-нерадост.

Като "Езоп" във филма на Рангел Вълчанов

– Става ли ви лошо от жегите?
– Като е жега, седя вътре в къщата на хлад. Гледам телевизия, най-вече спортния канал. Слушам оперна музика, а от известно време и симфонична. Вълнувам се и за бъдещето, моето и това на семейството ми. Иска ми се правнуче, но това е Божа работа. Когато стане, тогава.

– Пушите ли все още?
– Да, по една-две цигари на ден. Все още пуша, въпреки че ми мърморят на главата. Все обяснявам на близките си, че не гълтам дима.

– Ходите ли на прегледи при проф. Чирков?
– Не съм ходил на прегледи напоследък. Като махнем болежките, съм добре. Навремето едната клапа на сърцето ми изпускаше и Чирков ми направи стенд, 2-3 дни стоях в болницата.

– Много лекарства ли пиете за болежките?
– Взимам си лекарствата, които са ми предписани. Никога не съм се интересувал от пари и не мога да ви кажа каква е сумата, която отива за моите медикаменти всеки месец.

Калоянчев в "Столичани в повече" със Стоянка Мутафова

– А цената на хляба каква е сега, знаете ли?
– Не знам колко струва хлябът. Съпругата ми Валя не взима пенсия и караме само на моята. Добре, че са децата да ни помагат.

– Жена ви Валя е посветила целия си живот на вас и семейството ви…
– Така е, изтърпя ме през всичките тези години. Не знам дали друга би го направила заради мен. Като гледам днешното поколение, се убеждавам за пореден път, че съм щастливец със съпруга като Валя. Имам прекрасно семейство и съм обкръжен от хора, които ме обичат и се грижат за мен.

– Когато се ядосате, повишавате ли тон?
– Викам, когато се досам, като всеки нормален човек. Казвам си каквото мисля, не премълчавам. Такъв съм си.

– Какво сънувате?
– Че играя. Не е нещо определено сънят, просто съм на сцената.

– Няма ли предложения към вас да участвате в някой нов сериал?
– Снимах се в „Столичани в повече“. От друго място не са ми предлагали.

Калата отстъпил на Григор Вачков (вляво) ролята в "На всеки километър"

– Говори се, че сте се отказали да продължите участието си в „Столичани в повече“, защото сте искали по-голям хонорар…
– Това не е вярно! Те искаха да продължа ролята, но аз не мога заради краката. Не съм човек, който държи на парите. Винаги съм си давал всичко, което съм заработвал, на съпругата ми. Винаги! Много често тя ме е гонила, като изляза за да ми даде някакви стотинки. Абе, кой ги плете тези интриги, че съм отказал на „Столичаните“ за пари?!

– Кой от филмите, в които сте участвали ви е любим?
– В много филми съм участвал. Всички са ми любими, като деца са ми. Можеш ли да кажеш кое от децата ти е любимо?

– Съжалявате ли, че отказахте ролята в „На всеки километър“ и я отстъпихте на Григор Вачков?
– Да, съжалявам. Така се стекоха обстоятелствата, че не можах да се снимам в „На всеки километър“. Бях дал тогава дума на Рангел Вълчанов да играя в „Езоп“ и нямаше как да се отметна.

– Чувате ли се с колегите от вашето поколение – със Стоянка Мутафова, Никола Анастасов…?
– Рядко се чуваме. Преди няколко дни Славчо Пеев ми беше на гости във вилата в Банкя. Видяхме се, поприказвахме.

– Помогнали сте навремето на много ваши колеги да си вземат жилища. Имаше ли такива, на които отказвахте?
– Помагал съм, така е. Не съм водил сметка на кого и с какво. На никого не съм отказвал. Имах телефона на Тодор Живков. Обаждах се на секретарката му и така си уреждах срещите с него. Много мои приятели и колеги ме търсеха за съдействие за жилища и коли. На кой ли не съм помагал за апартаменти. На Татяна Лолова също.

– Днес интересувате ли се от политика?
– Не се интересувам. Ядосват ме тези политици, много лъжат.

– Вярващ ли сте? Ходите ли на църква?
– Да, вярващ съм. Не посещавам църкви, защото не мога да ходя. Но вкъщи винаги аз казвам молитвата на масата за големи празници.

– Синът ви Ивайло се върна към актьорството. Радвате ли се?
– Да, как да не се радвам. От една година се е върнал той на сцената. Всички останали от семейството ми си избраха други поприща и не се интересуват от актьорската професия.

– Какво ви радва напоследък?
– Добрите хора и дела ме радват. А ме плаши смъртта. Улавям се, че мисля за нея. Още ми се живее, но… Каквото е за всички, това ще е и за мен.

ВИЖ ВИДЕОТО:

 

Още сензации:

loading...

Напиши коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Моля, въведете отговор: *