Виктор Николаев е не само един от най-популярните и компетентни водещи в българския тв ефир. Той е и най-обираният. Няколко са случаите, в които топ журлистът е ставал жертва на организираната престъпност, а последните са пресни-пресни. Подробности за тях Виктор дава в настоящото си ексклузивно интервю.

Водещият на сутрешния Би Ти Ви блок разказа пред наш репортер и за други любопитни свои преживявания в живота и службата, като в отговорите на повечето въпроси вложи цялата си откровеност.

– Г-н Николаев, полицията откри ли колата, която ви бе открадната неотдавна? Как стана кражбата, къде беше паркиран автомобилът?
– Не е открита колата. Търсят я, но безуспешно. Изчезна от центъра на София, на метри от сградата на МВР. Много мои приятели смятат, че кражбата е свързана с работата ми и не е случайна. Един вид провокация. Колата не е кой знае каква, за да я крадат така рисково от центъра. Могли са да задигнат много по-скъпа от някой по-краен район. И в Първо РПУ, където работят усилено по случая, са озадачени. Там, където е застрахован автомобилът, също са изненадани. Всички твърдят, че има нещо странно. Аз се опитвам да не се вкарвам в такива филми, защото не ми трябва излишна параноя. И си се броя като част от обичайната статистика.

– Не ви върви с колите. Миналото или по-миналото лято ви блъснаха автомобила в Бургас…
– Да, бях го паркирал, а после го намерих в ужасно състояние. Беше огънато купето и увредена ходовата част. Някакъв безразсъден младеж се беше забил с висока скорост в колата ми. Дойде КАТ, събра се половината квартал. Полицаите съставиха двустранен протокол, където бе посочена вината на другия шофьор. Моята кола не можеше да се движи на собствен ход, трябваше да се прибираме в София с автобус.

– Като изключим кражбата на колата ви, ставали ли сте и друг път жертва на престъпността?
– Да, разбивали са и апартамента ни преди години. Пак нищо не откриха, но го обърнаха надолу с главата Идваха после с една пишеща машина, смъкваха отпечатъци. И накрая едно голямо нищо. Сложихме COT. Някои даже ме съветват да си извадя разрешително за оръжие, защото, ако не се защитиш сам, явно няма кой! Плащаме си отделно и за домашен COT, a трябва и за неизбежна отбрана да се готвим.

– Нека поговорим и за работата ви. Кой е вашият най-труден момент, откакто сте в Би Ти Ви?
– Може би в първия ефир ми беше трудно, докато свикна… Това беше преди повече от 2 години и половина. Сигурно трудните моменти предстоят. Ще имаме много работа, идват избори. Би Ти Ви е голяма трибуна и отговорността ни не е никак малка. Трудно е и когато закъснее гост или имаме технически проблем, свързан с липса на телефонна или видеовръзка… Имало е също ситуации, при които определени хора или пресцентрове са били сърдити на обикновени журналистически въпроси или констатации.

Искам обаче да подчертая, че никога не е имало от наша страна самоцелен или умишлен опит да обидим някого от гостите си в ефир, да го притесняваме излишно, да го злепоставяме. Не трябва да се забравя, че журналистите имат социална роля – да питат, да провокират дори, да задават най-неприятния въпрос. Това не трябва да се приема лично. Просто професията го изисква. Ние в Би Ти Ви сме честни към професията си и към стандартите в нея.

– Заплашван ли сте? Опитвал ли е някой дави цензурира?
– Миналата седмица, в петък сутринта, след предаването на един от нашите продуценти се обадила пиарка на министър, която се опитала да размахва пръст да му се заканва. Недоволна била от начина, по който е минала тема в предаването „Тази сутрин“. В следващите дни ще преценим дали да разкажем за това, защото може да се окаже, че има запис. А съдържанието на разговора е било много грозно и ясно демаскира механизмите на нов вид рекет, който се упражнява спрямо медии! Казала въпросната пиарка, че щяла да спре пари по европейски програми. Това са пари от Брюксел за разяснителни кампании, които медията си е извоювала. Не са джобни на пиарката.

– Има ли политик, който ви е неприятен като събеседник?
– Не ги класирам.

Само мога да отбележа, понеже работя от 1998-а, че понякога едни и същи политици са различни, когато са на власт и когато са в опозиция. Много са неприятни на власт и очарователни в опозиция.

– Как най-често поставяте нагъл събеседник на мястото му?
– С ирония. Не си струват големи усилия. Ако някой иска да изглежда арогантно, нагло и нахално – ще го оставя да се види и да се чуе, да се разгърне. Принципно не смятам, че ролята на водещия е да поставя никого на мястото му, да му се кара, да го унижава и поучава. Зрителите наказват арогантността и простащината с общественото си мнение. Ролята на водещия, освен да постави основните въпроси, е да помогне публиката да види повече и по-истински гостите. Каквито са – такива.

– За какво са най-честите ви спорове с партньорката ви Ани Цолова?
– Разбираме се много добре, приятели сме. Имали сме спорове, естествено, по някоя тема или гост – дали да е един или друг, дали да сложим една тема повече или да оставим по-дълго време за друга. Общо взето обаче, с Ани имаме еднакви стандарти за професията си, сходен усет къде е мярката и балансът между социални, политически и развлекателни теми.

– Правите ли гафове?
– Гафове се случват, но засега сякаш са незначителни.

Преди време излязохме няколко секунди по-рано в ефир от очакваното, без да знаем. Нищо нередно или подсъдно обаче не сме казали. Просто се чу бодрата ми реплика „Зеле“, с което дадох знак на Ани, че сме в ефир. Никога не е късно да станеш смешен. Но това не е страшно – става дума за ежедневно предаване, излъчвано на живо, така че гафовете се преживяват. Ани веднъж щеше да се подхлъзне и да падне зад интерактивната маса, но запази равновесие. Аз съм изливал кафе върху ризата си, в паузите между темите, където вървят реклами. Сещам се и за още един гаф – около празниците на 3-ти март. Вкарах в прегледа на печата стар брой на национален всекидневник. Нещо ми звучеше познато през цялото време въпросната статия, докато в един момент стигнах до изречението: „Това ще се реши на днешното правителствено заседание“. Беше почивен ден и заседание на Министерския съвет нямаше насрочено. Ани ме попита озадачено: „Днес ще има заседание на правителството!?“. Тогава с един поглед към датата на броя установих, че съм заредил стар вестник.

– Как минава денят ви? В колко часа започва и кога завършва?
– Разбира се, ставам рано от понеделник до петък. В 5 часа съм в телевизията, по обяд гледам да си тръгна от работа, но всъщност подготовката за следващия ден не прекъсва. Целия ден сме на телефона и пред компютъра. Следобяд и вечер до последно разместваме теми – някои отпадат, търсим други… Така че работата ни не спира.

– Как се готвите за гостите си?
– Зависи от темите и гостите. Някои от тях не изискват дълга подготовка, а други – много сериозна. По някои теми имам вече голямо натрупване и гледам да прочета по диагонал най-новото развитие, а всичко назад ми е ясно. Имам добра памет и си ползвам личния архив в главата. В други ситуации – обикновено при теми или гости, които не са чести или са свързани с частни случаи, лични истории, съдебни дела и пр., искам да знам предварително повече. И съответно подготовката е по-дълга.

– Случвало ли ви се е да закъснеете за работа?
– Да, имах ситуация, при която закъснях, но не за предаването. Просто отидох 10 минути преди ефира, защото се успах. Което си е закъснение, ние обикновено сме към 5 часа там. В друг случай у дома не можехме да намерим ключа, а се бяхме заключили вътре. Тогава бях сам на предаване, Ани беше в отпуск. Притесних се, че трябва да изляза от вкъщи с взлом отвътре, но се справихме… Открих ключа.

– Ранното ставане сутрин отразява ли се на излизанията ви вечер по заведения със семейството ви?
– Да, почти не излизаме вечер до късно. Понякога жена ми и дъщеря ми се налага да ходят сами на някакви партита или на гости. Това не е проблем, приели сме го като част от рисковете на сутрешното предаване. Лягане след 21,30 ч. не е препоръчително.

Разбира се, изключения има – но в общи линии режимът ми е преобърнат. След 8-9 ч. вечерта започват да ми се затварят очите. Правят го сами. Случвало се е да отидем някъде на гости при наши приятели и аз да отида уж да се излегна на някой диван за малко. Хората танцуват, подскачат, после всичко утихва… След време чувам глас: „Ставай, трябва да си ходим, всички други си тръгнаха, купонът приключи“…

– Ангажираността ви в телевизията рефлектира ли върху мира и разбирателството в семейството ви?
– Не. Слава Богу, срещам разбиране, че работата ми изисква постоянна ангажираност. Сигурно е много дразнещо, че се налага понякога да говоря по 100 пъти по телефона, но жена ми е свикнала. Намирам през уикендите време за семейството, за себе си. Любими са ни петъчните следобеди.

– Дъщеричката ви колко голяма стана?
– Догодина ще е в първи клас.

– Живеете на семейни начала с журналистката Людмила Железова. Някога минавала ли ви е мисълта да вдигнете сватба?
– Засега сме решили, че не ни е нужен брак.

– Преди да срещнете жена си, имали ли сте друга сериозна връзка? Ако да, колко време продължи тя?
– Имал съм връзки, които към днешна дата не бих казал, че са били особено сериозни, въпреки че съм ги преживявал като такива. Но очевидно не са били, щом не са се развили във времето.

– Имате ли други журналисти в рода си?
– Да, баща ми е сред създателите и работещите в разградския вестник „ЕКИП 7″, който стана на 20 години наскоро. Благодарение на „ЕКИП 7″ се занимавам с журналистика. Пишех там статии от 15-16-годишен. Ходех на репортажи, пресконференции, катастрофи…

– Колко често ходите до родния си Разград?
– Рядко, на няколко месеца веднъж. Мислех да ходя в скоро време, но нали ми отмъкнаха колата… Ще видим.

– Ако не бяхте станали журналист, какъв щяхте да сте?
– Строителен инженер или архитект.

– Кога ви е било най-тежко в личния живот?
– Свързано е със здравето на близък човек, затова не искам да споделям. Но всичко се разви благоприятно.

– А вие някога лежали ли сте в болница?
– Да, лежал съм преди години като ученик. На системи, с инжекции.

– Сега как сте със здравето?
– Близки ме питаха притеснени вярно ли е, че вдигам кръвно 200 на 100 – някъде било писано това. Интересното е, че всъщност имам много ниско кръвно.

– Какви са пороците ви?
– Пуша, например. Особено сутрин, когато казват, че организмът се чисти от токсините и не бива! През седмицата не пия, алкохол мога да си позволя само в петък и събота.

– Имате ли хоби?
– Нямам нещо определено, но уикендите обичам да излизам от София, да пътувам нанякъде, където и да е. Като ученик събирах пощенски марки.

– Кое е в състояние да ви остави безмълвен?
– Много неща. Безмълвен оставам пред непоправимата и нелечима простотия. Безмълвен мога да остана и при хубави поводи – сред природата, на морския бряг, от книга, музика или филм.

  автомобила, Ани Цолова, баща, Виктор Николаев, гафове, ефира, журналистите, зрителите, КАТ, колата, кражбата, ниско кръвно, оръжие, пищов, престъпници, работа, рекет, семейството, СОТ