Иван Иванов: Не е вярно, че се боря с фатална болест!

Иван Иванов – един от най-големите български актьори, мечтата на всички жени през 70-те и 80-те годи­ни на миналия век, ще се появи за първи път от година на публично място в неделя. Звез­дата от „Всичко е лю­бов“, „Лавина“ и „Комби­на“ ще седне в залата за финала на „София филм фест“ по настояване на най-прославения бъл­гарски футболист Хрис­то Стоичков. Тогава ще бъде премиерата на документалния филм на киножурналиста Борислав Колев, кръстен просто „Стоичков“.

 По изричното настоявам на Модерния ляв в него участва Иван Иванов – любимият ак­тьор на звездата на „Барсе­лона“ и националния отбор.

 Кадрите са заснети е Етро­поле, където Ицо обича да ловува в компанията на най-богатия депутат от ГЕРБ Емил Димитров.

 Заради предстоящото си Публично появяване Йваи за първи пъг напусна панагюрското село Оборище, където прекара последната година. За да опровергае слуховете, че се бори с фатална болест. Най-накрая е решил да си оправи зъбите, голяма част от които извади, за да се подложи на належаща хирур­гическа интервенция.

 През това време в гилдията пълзят всевъзможни слухове за нега. Никой не знае какво точно ое случва.

 Здавословните му пробле­ми се появяват неочаквано преди около година. Докто­рите са категорични, че ак­тьорът трябва да легне под ножа. Тогава през тавата му минават фатални мисли.

 Иван се подчинява на нас­тояването да се подложи на лечението. Заради операциите  не се чув­ства добре. Не може да се храни нор­мално. Чувствително отслаб­ва.

 В жълти медии плъзват все­възможни слухове за бъде­щето му.

 Актьорът напуска София. Суетата на града и новите му светски герои отдавна го отблъскват. Склонността му към философско самовглъбяване го кара да се чувства още по-неразбран.

 Най-ухажваният актьор от златните години на българско­то кино се отправя за Обори­ще. Къщата му там е с малък двор, за който се грижи сам. На вратата има табелка с иро­ничен надпис „Дом за отдих от култура“.

 В селото общува със съсе­дите си, които не пропускат да го поканят и да го нагое-тят, когато заколят прасето, което най-често се казва Гошо. Иван отказва да близне месото, защото е по­знавал Гошо.

 Понякога отскача до близ­кото Панагюрище, където пие кафе с местните пенсионери.

 Някои от тях незнайно защо го наричат Черкелов, както се казва неотдавна починалият негов известен колега. „Няма лошо, но той беше доста по-възрастен от мен“, опитва се да се шегу­ва Иван Иванов.

 Въпросът, който най-чес­то му задават пенсионери­те от Панагюрище, е: „Какво правиш по цял ден сам?“. „Отговорът на този въпрос струва много пари“, отгова­ря е типичния си странен стил Иван.

 Когато изживява най-труд­ните моменти от лечението си, съпругата му Петя Силянова, която е актриса в театър „София“, не допуска до него никого освен най-добрия му приятел Любо Чаталов. Два­мата са близки от младежки­те години, приемат ги почти по едно и също време в то­гавашния ВИТИЗ. И досега се обръщат един към друг с прозвището „старо“. „Бяхме ма 25 години, когато ни при­еха в театралната академия и бяхме най-възрастните. Зато­ва така си говорим и досега“, обяснява Чаталов.

 Двамата преди години преживяват фатален инцидент.

 Към 17 часа един ден изли­зат от репетиции в някогаш­ното щапито на Вельо Гора­нов до НДК и са намушкани е нож от нар­коман. Случка­та взривява обществото, а актьорите се раз­минават накосъм с фатални последствия. По-тежко пострадалият е Чаталов.

 Любо е ре­жисьор на една от пиесите на Иван, кръстена „Муха”. Играят постановката в цялата страна. Иванов още не я гледал, за­щото преми­ерата съвпада със здра­вословните му проблеми.

 Вярва на оценката на съпругата си Петя, която казва, че пред­ставлението е много добро, Иван и Петя напоследък се срещат главно в Пловдив. Там гостува няколко пъти ме­сечно заради представления. Иван отива в града под те­петата, разхожда се по цен­тралната улица, поръчва си кафе, разговаря с хора, пре­карва нощта в хотел. „Живея модерно. На следващия ден тръгвам към Оборище, а Петя се връща в София“, обяснява актьорът.

 Днес той видимо е доста по-различен от времето, когато всяка жена мечтае да попадне в прегръд­ките му. Предпочита усамотението. Косата му е оредяла, отслабнал е. Лицето му е по-сковано. Усмивката му е все така дефицитна.

 Бохемът Иван Иванов да пущи и не пие. Не се при­теснява да каже» че е уморен, защото е станал в 6 сутрин­та. За първи път отказва на приятели да продължи да се забавлява цяла нощ.

 Знае, че най-добрият зъ­болекар в България, който се грижи за него в момента, ще оправи зъбите му. Зара­ди хирургическите интервен­ции има известни проблеми с движението на езика.

 „Извинявам се, че не говоря толкова добре“, казва смутено човекът, за когото най-строги­те критици винаги са твърде­ли, че най-голямата му сила ме винаги в изказът, а без­мълвието. Защото дори треп-ването на мускул ро лицето му шнякага говори повече и от най-трогателния монолог.

 Актьорът, изкушен от белия лист, заявява, че днес нищо не пише. „Написал съм всич­ко, което трябва“, казва пре­дизвикателно.

 Не признава дали е изиграл това, за което си е мечтал. Някак си не отваря дама за мечти.

 „Скоро ще стане дума за всичко това. Макар че мен никога не са ме разбирали“, казва Иван Иванов, който с „Всичко е любов“ доказа поне на едно поколение, че бунтът и надеждата си заслужават. Дори когато изглеждат обре­чени.

Още сензации:

loading...

Напиши коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Моля, въведете отговор: *