Асен Кермек, възрожденецът – дипломат – 1 част

Асен Кермекчиев

Тази година Съединените щати и България ще отбележат стогодишнината на своите консулски отношения благодарение на прозорливостта и пламенната ангажи­раност на един забележителен човек  Асен Кермекчиев – възрожденска фигура, за която се знае незаслужно малко. Български воин, носител на отличия, виден учен и лекар, кореспондент на „Ню Йорк Таймс“ и основател на Аме­риканската търговска камара в България, Кермекчиев работи неуморно за България, а по-късно и за американско-българските отношения. През 1912 г. той открива в София Консулска служба на САЩ и става първият представител на Америка в България.

 Духът на тези времена е уловен от великия български писател Алеко Константинов, който посещава Све­товното изложение в Чикаго през 1893 г., запленен от привлекателния Нов свят. Тъкмо там Алеко замисля своя най-известен литературен герой – Бай Ганьо. Онова, което изумява щастливеца при пребиваването му в Чи­каго и всъщност представлява духа, който дава живот на комичния Бай Ганьо, е именно наблюдението колко малко знаят едни за други българите и американците. В малкия български павилион, както четем в пътеписа на Алеко Константинов , “До Чикаго и назад„, на вид­но място има изложено розово масло, както и карта на България, така че „любопитните американки… да нау­чат откъде идва то“.

 Как Америка открива Бъл­гария, а България – Амери­ка? Всичко започва с аме­рикански мисионери като Алберт  Лонг   по   бреме на Възраждането и продължава с развитието на икономически връзки – розово масло от България за САЩ и американ­ски селскостопански машини за България. Друг отговор е политиката – във време, когато Балканите стават силно нестабилен европейски регион. Трети отговор е имиграцията, защото хора от България се преселват в Щатите в тьрсене на един по-добър живот, било то в Ню Йорк или в Чикаго, чиито ог­ромни кланици е видял дори и любознателният Алеко.

 Първият американски консулски пред­ставител в България е олицетворение на всички тези елементи.

 Роден през 1872 г., Асен Кермекчиев произхожда от семейството на патриоти, които с цялата си душа и сърце участват във възраждането   на  българската  култура през Втората половина на XIX век. Израства с вяра в научния прогрес, в силата на образованието и с желание да види икономически напредък в своята родина. Подобно на много изтъкнати българи от онова време Кермекчиев учи в Истанбул и завършва Робърт Колидж, основан през 1863 г. от американския бизнесмен и филантроп Кристофър Робъртс. Там се предлагало първокласно американско образование без оглед на ра­совата или религиозна принадлежност. В Робърт Колидж Асен за първи път живее сред американци и запомня за цял живот ролята, която отвъд океанските преподаватели играят, за да напра-вят обществено достояние борбата на българите за независимост. Години по-кьсно Кермекчиев пише: „Нека не забра­вяме, че там (в Робърт Колидж – бел. авт.) се решаваше съдбата на България.“ След завършването Асен е награден със стипендия, за да следва медицина в Париж. Тя идва от фонд, който, в унисон с утвърждаващите се идеали за възражда­не, е основан от неговия чичо – за обра­зованието на млади българи в чужбина. Кармекчиев попива и от културата на belle epoque, като се забрьща в София елегантно об­лечен и с подобабащи обноски.

 Станал свидетел на културния и нау­чен напредък на Запада, Кермекчиев се прибира в родината с надеждата да я либерализира и да подкрепи приобщава­нето на силни държави в една Балканска икономическа федерация. С помощта на братята си, Асен навлиза в попрището на журналист и анализатор, пропагандиращ, либерализма в България в сферата на политиката и науките, както и из­следователската дейност в областта на епидемиологията и здравето на насе­лението.

 Именно този интерес към балканска­та политика привлича вниманието на Държавния департамент към Асен Кермекчиев. САЩ признават България през 1903 г., но департаментът няма далечни контакти, нито официално присъст­вие. Липсват хора, способни да обяснят. България и българската политика на Вашингтон, „Ню Йорк Таймес” накратко определя положението на САЩ на Балканите така: „Има нужда от повече дипломати“.

 Много от възгледите на Кермекчиев веднага привличат американците, търсещи български партньори: твър­дата му вяра в здравия разум, науката и икономическия напредък; желанието му да има либерални и парламентарна реформи; интересът му към регионал­ната икономическа интеграция и към международната търговия. Статиите му в българския печат редовно биват препращани във Вашингтон от Гене­ралния консул в Букурещ, който пише през 1910 г.: „Почти не минава ден без повод да му се обадя за един или друг вид сведения, свързани със събития в Бълга­рия… Наистина не зная как бих могъл да изпълнявам голяма част от нашата ра­бота във връзка с България, ако той не ми оказваше помощ“.

 Кермекчиев е най-подходящата възможност за по-голямо сближаване на САЩ и България. Той е в приятелски отношения с българския цар Фердинанд и познава лично повечето членове на кабинета. През януари 1912 г, е назначен за консулски представител на Америка. Няколко месеца по-късно, в по­пълнения от него според изискванията формуляр, прави впечатление, че той вписва министър-председателя и минис­тър на външните работи, министъра на войната и бившия министър на пра­восъдието като главни референти от българска страна, както и изтъкнати  лекари и мисионери в ролята на американски референти.

 По   това   бреме   житейските трудности, на които е изложен Кермекчиев   като   политически журналист,  го  принузждават  да започне собствена лекарска практика. И макар, че е сравнително заможен млад  професионалист  с годишеи доход от около 2900 дола­ра (приблизително 66 000 долара в наше време), той живее скромно със сестрите си в малка къща близо до Военния клуб в центъра на София. Именно там, на улица „Аксаков“, се обособява малка канцелария, която съхранява библиотеката   на   Консул­ството и печатите.

ПРОДЪЛЖЕНИЕ – КЪМ ВТОРА ЧАСТ:

Още сензации:

loading...

Напиши коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Моля, въведете отговор: *