Цар Фердинанд си поискал секс от прочутата балерина Айседора Дънкан!

Айседора Дънкан

 14 септември 1927 г. На този ден в Ница загива трагично прочутата танцьорка Айседора Дънкан. На следващото утро в. „Пти Паризиен“ пише: „Снощи тръгнала да се разходи с едно такси. Но шалът, който носела около врата си и който отначало се развявал зад нея, изведнъж се заплел в задното колело. Без да може да се помръдне или извика, тя била така силно притисната, че почти веднага починала от задушаване.“

 Основателка на модерния танц в Европа и САЩ, феминистка, призоваваща жените към свободна любов, в личния си живот Айседора (1877-1927) е повече от нещастна. Американката така и не успява да срещне мъжа на мечтите си, макар че има няколко забележителни интимни връзки.

Цар Фердинанд

 През 1921 г. Дънкан заминава за Москва, където навремето е ухажвана от известни интелектуалци. Тук тя преживява роман със Станиславски, а прочутите балетисти Сергей Дягилев и Петипа я наричат неземна красавица. Предричат й блестящо бъдеще.

В Москва на поетично четене балерината се запознава с големия лирик Сергей Есенин (1895-1925). Тя е с цели 18 години по-голяма от него, но това не пречи на желанието им да бъдат заедно. Двамата сключват брак, но скоро Есенин се отдава отново на алкохола.

За да го отдалечи от пиянските му компании, танцьорката решава да пътуват по света. Твърде бързо обаче съпрузите се връщат в Русия и се разделят. Близките на поета твърдят, че той никога не е харесвал Дънкан, а нейната слава и ексцентричност.

Айседора се прибира във Франция, където преди години е погребала любимите си деца.

Желае да започне всичко отначало, но и сега щастието й обръща гръб.

Есенин пък се жени за четвърти път за актрисата Августа Миклашевска. Пак по това време поетесата Надежда Волпин му ражда син, за когото бащата не научава до края на живота си.

В началото на 1925 г. поетът сключва брак с внучката на Толстой – София. Скоро обаче слага край на земните си дни, тъй като не намира смисъл в съществуването,  което води.

Разбирайки за трагичния край на Есенин, Айседора решава да му отдаде дължимото, да разкаже истината за бившия си съпруг. Уви, смъртта й попречва да реализира това намерение. Всичко останало, което съвременниците и следващите поколения пишат за двамата големи творци, е в сферата на предположенията.

„Преразказът за любовта между двама души, – както изтъква в спомените си самата танцьорка, – винаги стои много далеч от истината.“

В своята автобиография Дънкан разкрива с подробности любовните си прежвявания, които има в родната си Америка и в обичаната от нея Европа. Един от ухажорите й е българският цар Фердинанд (1861-1948). В Байройт Негово Величество слуша теорията на американката за свободния танц – без палци и задължителни стъпки и движения.

„Аз съм враг на балета, който смятам за лъжливо и изкуствено създание. Погледнете Кжешинска – казва тя на монарха, това е едно бледо и измъчено същество, което репетира от сутрин до вечер по определени канони. С моята малка бяла туника, с моите сандали, аз танцувам така, както са играли древните гърци. Моят танц се появява само тогава, когато класическата музика може да ме трогне.“

Двете знаменитости си разменят писма. Вероятно една част от тях могат да се намерят в открития преди години архив на нашия монарх. Фердинанд посещава дома на артистката в Германия и присъства на нейните представления. Една късна вечер царят и танцьорката сядат на диван и разговарят разпалено за гръцките старини.

Айседора му разкрива мечтата си да основе школа, която да възкреси древния свят чрез танци. Фердинанд й отговаря с думи, които не търпят отказ: „Прекрасна идея, ще трябва да установите училището си в моя дворец на Черно море!“.

Посещенията на Величеството при танцьорката предизвикват много клюки в Байройт. Често Дънкан не може да направи дори и една стъпка, която да не изглежда нестандартна и да не предизвиква въпросителни в околните.

Българският цар е известен сред своите съвременници не само като страстен ботаник, ентомолог и филателист, но и като почитател на сценичното изкуство. В Кобург, където живее до края на живота си, след неговата абдикация през 1918 г. той прави много дарения за театъра и операта. Фердинанд I е дълбоко уважаван от много европейски интелектуалци – писатели, художници, актьори, певци и балетисти. От спомените на граф Робер Бурбулон, който е един от неговите секретари, се вижда, че някои артисти владетелят кани на гости и в двореца си в София. Също като Айседора Дънкан синът на принцеса Клементина Бур-бон-Орлеанска, дъщеря на последния френски крал Луи-филип, е нещастен в личния си живот. Неговата съпруга Мария-Луиза Бурбон-Пармска, която го дарява с четирима наследници, умира съвсем млада, едва на 29.

Вторият брак на царя е с Елеонора фон Ройс-Кьостриц и е сключен по настояване на великата княгиня Мария Павловна. Тя предлага на българския монарх своята първа братовчедка, която е вдовица. Елеонора е преценена като добра партия за Фердинанд, тъй като е роднина на руското императорско семейство. Според някои мемоари бракът на царя и принцеса фон Ройс цу Шлайц-Кьостриц остава неконсумиран. Показателно е настояването на самия Кобург на двамата да бъдат осигурени отделни спални по време на гостуването им при краля на Румъния Карол I – визита, осъществена през медения месец на младоженците.

Състрадателна и грижовна, Елеонора бързо печели любовта не само на заварените деца на Фердинанд, но и на целия български народ.

Царицата умира през 1917 година, девет години след сватбата си с Величеството.

На следващата година Кобургът абдикира в полза на сина си – княз Борис Търновски. Животът му в изгнание обаче е пълен с интересни страници, тъй като предприема продължителни пътувания из Южна Америка, Бразилия, Аржентина, Уругвай, Източна Африка и Египет, където е приеман тържествено. Фердинанд участва и в много научни конгреси по ботаника и орнитология, а град Кобург в Бавария и университетът в Ерланген го   провъзгласяват   през 1942  г. за почетен доктор по естествените науки.

В мемоарите си преводачът и дипломат Стефан Гечев пише, че посещава бившия монарх на 28 август 1943 г. в Кобург с тъжната вест, че в София умира неговият първороден син цар Борис III. Гечев заварва някогашния    български владетел в пълна самота – изпълнен със спомени за отминалото време.

В Кобург монархът е посетен  два  пъти   и  от Султана Рачо Петрова, за която на младини казва, че е „хубава, умна, но и вулгарна“. Тя е дъщеря на известния възрожденски патриот д-р П. П. Минчевич и съпруга на генерал Рачо Петров. Придворната дама се развежда с висшия офицер заради многобройните му изневери. Докато е на служба в двореца, Султана изпитва симпатия към цар Фердинанд. По тази причина съвременниците им пускат клюка, че между тях има нещо повече от флирт. В мемоарите си генералшата обаче отрича това твърдение.

Султана е на 72 години, когато накуцвайки, се изкачва с бастун по хълма на имението Кобург, за да изкаже още веднъж своите чувства на уважение към българския цар.

Монархът бил бисексуален

В своите мемоари Добри Ганчев твърди, че Цар  Фердинад I бил бисексуален. Имал връзки с няколко свои адютанти и си падал по атлетични младежи. За това свидетелстват и хора от царския двор, ставали свидетели на интимни забежки на Величеството с момчета. В спомените на повечето си съвременници обаче владетелят е с преобладаващ интерес към женския пол.

Самотата тежи на монарха и през 30-те и 40-те години на XX век той често отсяда в семейните си владения в днешна Словакия, в замъка „Свети Антон“ край Банска Стявница. Там прекарва голяма част от времето си от  1941 г. до  момента,  в който Червената армия не напредва към Прага.

Според някои източници през 1947 г. абдикиралият цар се венчава за трети път за Елизабет Брезек, дъщеря на иконома на двореца му в Словакия. Ако наистина е имало такъв брак, то той е бил кратък, тъй като Фердинанд умира през 1948 г.

Още сензации:

loading...

Напиши коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Моля, въведете отговор: *