Разстреляли министър-председателя Богдан Филов заради съпругата му!

Министър председателя Богдан Филов и съпругата му Евдокия Филова

  Д-р Евдокия Филова е сред най-интелигентните български първи дами, но и сред сериозните причини големият бъл­гарски археолог проф. Богдан Филов да остане в историята като провален политик и верен съюз­ник на Адолф Хитлер и Бенито Му­солини.

 Защитила докторат по история на изку­ството и философия в Германия, родена­та през 1901 г. Евдокия още през 20-те го­дини на миналия век се утвърждава като един от най-талант­ливите български кри­тици в областта на модерното изкуство. Освен това младата авторка е и уредник в Народния етнографски музей, където пише де­сетина труда и няколко монографии по българ­ско народно изкуство и занаяти. Докато ра­боти в музея, произ­хождащата от замо­жен род интелектуалка дълги години дарява заплатата си за благот­ворителни цели. През 1932 г. Евдокия е из­брана за дописен член на Българския архео­логически институт. Именно по това вре­ме любовта я среща с утвърдения и с 20 го­дини по-възрастен от нея професор по архе­ология Богдан Филов.

Евдокия Филова

  Eвдокия боготвори съпруга си от началото на брака им до смъртта му през 1945 година, когато той е осъден и убит от На­родния съд.

 Именно след женитбата си за младата интелектуалка и под нейно въз­действие Филов вли­за в политиката, което учудило и най-добрите му приятели. Евдокия подтикнала мъжа си към управлението на страната, защото смя­тала, че той е винаги точен и безпогрешен в оценките си за хората и исто­рическите съ­бития. Това била и една от причините да го подкре­пя фанатично в безуслов­ното му съ­трудничество с нацист­кия режим в България. Евдокия се запознава с 49-годишния по това време учен и заклет стар ерген Богдан Фи­лов в елитния „Юнион клуб“, където той  редовно играел бридж с приятели.

 Професорът е впе­чатлен от красотата й, а когато се заго­варят, е смаян от по­знанията й в областта на изкуството. Любовта между тях пламва веднага и те заживя­ват заедно. Заради съ­пруга си младата Ев­докия изоставя науч­ната си кариера и се отдава на семейство­то. Тя неистово иска да има дете от Филов, но след няколко спон­танни аборта се отказ­ва от тази си мечта и се отдава изця­ло на любимия мъж.

 Заради интелигент­ността си и пълната си апатия към поли­тическите и дворцо­вите интриги Евдокия Филова става една от най-близките при­ятелки на царица Йоанна. Именно съпру­гата на цар Борис III му подсказва, че може да назначи изтъкна­тия археолог за министър-председател.

Богдан Филов пред "Народния съд"

  Докато била първа дама на България, Евдокия често казвала на ламтящите за пари, имоти и постове жени от тогавашния хай-лайф:„Да оставим по­литиката на мъжете!“. Тя обичала да се за­нимава с благотвори­телност, а благодаре­ние на изтънчените си обноски придружава­ла мъжа си на всич­ки негови важни посещения в други дър­жави. На баловете и вечери­те, давани от фюрера и неговия външен ми­нистър Рибентроп, семейство Филови били обграждани със специално внимание. 

Двамата разгова­ряли с домакините на родния им език и блестели с познания в най-различни об­ласти. В началото на 40-те години двойка­та е на върха на дър­жавата, но това про­дължава кратко.

 През 1943 година обратът във Втората световна война е факт, а немски­те войски губят битка след битка. Така идва 9 септември 1944 го­дина, когато с помощ­та на Съветската ар­мия е извършен пре­врат, а Богдан Филов, който по това време е регент на малолетния цар Симеон II, трябва да изпие горчивия хап на грешната си поли­тическа преценка за съюза с Германия.

 Веднага след превра­та регентът е отведен в СССР, където е раз­питван от съветските власти. Той ги моли да бъде съден от съветски съд, защото се страху­ва от реваншизма на българските си поли­тически противници. Молбата му обаче не е изпълнена и бивши­ят премиер е върнат в България, където е бвиняем в зрелищен, но бърз процес на Народния съд. Когато на 1 февруари 1945 година съобщават на Евдокия, че съ­пругът й е осъден на смърт чрез разстрел, тя извиква: „Не, това е невъзможно! Не може един световноизвестен учен да бъде обвиняван и ликвидиран от собст­вения си народ!“. След като й повтарят жесто­ката новина, тя започва да моли: „Искам да го последвам и в смъртта му. Разстреляйте ме заедно с него!“.

Професор Богдан Филов, княз Кирил и генерал-лейтенант Никола Михов полагат клетва като регенти на извънредно заседание на Народното събрание. София, 11 септември 1943 г.

  Отговарят й, че съ­дът я е преценил за „безобидна“ и затова се е смилил над нея. Наказанието за нея е изселване в Добруджа и лишаване от право на труд.

 Още същата нощ Филов и други 66-има политици са екзекути­рани, а цялото имуще­ство на семействата им е конфискувано.

 Бившата първа дама е изпратена първо в Ду­лово, а после в Ловеч и в Самоков. Оставена е без дом, без ток, без течаща вода, без сред­ства за препитание, без право да се занимава с науката си. Десетки години тя е задълже­на всяка сутрин да се разписва в милицията и до края на живота си не получава право да се върне в София. След лекото смекчава­не на режима й позво­ляват да дава уроци по френски и немски език, а независимо от труд­ния живот, който води, в продължение на 10 години работи върху книга за възрожден­ския художник Никола Образописов.

 Монографията й обаче излиза чак през 1994 година. Въпреки тежката си съдба бившата първа дама доживява до 1980 година, когато умира в  бедност и самота.

Още сензации:

loading...

Напиши коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Моля, въведете отговор: *