Точно на Великден 29-годишно момиче скочи от осмия етаж на сграда в елитния сто­личен квартал „Лозе­нец“. Зад самоубийс­твото му стои трагеди­ята на една фамилия, оставила зад себе си шедьоври в областта на литература­та и изобра­зителното изкуство.

 Поч­ти 98 години по-рано, края на живо­та си сла­га велики­ят поет Пейо Яворов. Неговата ранима душа не пона­ся обществената мълва, обвинила го като убиец на любимата му Лора Каравелова. Жената на поета се самоубива, за­щото смята, че Яворов не й дава цялата си лю­бов. Драмата, покъртила българския светски елит в началото на ми­налия век, е достойна за големи пера от вели­чината единствено на Шекспир или Ибсен. Но по-изумителното е, че трагизмът продъл­жава и бележи живота на наследниците на Яворов.

 29-годишното мо­миче, самоубило се в „Лозенец“, е Василия Стоилова – правнучка на Пейо Яворов по бабина линия. Но ако оставим великия поет на литературоведите и историята, отваряме вратата към една дру­га драма.

  Момичето е художничка. Тръгва по пътя на дядо си Ва­сил Стоилов – един от най-значимите българ­ски живописци на XX век. Василия за крат­кия си живот прави де­сетки изложби – нещо, което не е характерно за художници с далеч по-авторитетна и бога­та биография от това малко и нежно същес­тво, което през целия си живот се бори с болестите. Води теж­ки битки с анорексията, с комплексите, фа­милните натрупвания, клюките.

 Мълвата открай вре­ме гласи, че след боле­дуване Васил Стоилов не може да има повече деца.

 Именно по това вре­ме големият художник рестартира връзката си с Ганка Найдено­ва, която е плеленница на Пейо Яворов. Двамата се запознават през далеч­ната 1934 годи­на по време на лите­ратурна вечер, кога­то Ганка изнася док­лад, посветен на по­ета. Художникът идва в дома й, за да нари­сува портрет на майка й, но любовта им раз­цъфва едва след десет години. През това вре­ме Ганка се дипломира в Германия, където учи немска и славянска фи­лология и дори опит­ва да остане на работа в Берлин, но идеята й пропада.

 Ганка е свободомислеща жена за времето си и мнозина я сравня­ват със Султана Рачо Петрова, която е из­вестна с многобройните си връзки и с любо­вта си с Фердинанд. В един от любовните си антракти тя подновя­ва приятелството си с Васил Стоилов,а през май 1944 г. двамата се венчават. Три години по-късно на бял свят се появява дъщерята Явора Стоилова, за която клюкарите твърдят, че е в резултат на извън­брачна връзка на Ган­ка Найденова. Каквато и да е истината, Яво­ра израства в среда на видни български инте­лектуалци, отдава се на оперното пеене, а дъщеря й Василия се учи на живопис в ате­лието на Светлин Ру­сев. Преди да сложи край на живота си, Василия твърди: „Аз съм ученичка на Светлин Русев и смятам, че той ми помогна да развия таланта си. Учила съм се и от дядо си, до кого­то присядах като малка и го гледах как рису­ва върху платното на статива“.

  В живота на Васил Стоилов има и друга драма. Освен съмнени­ята, че е баща на Яво­ра и дядо на Василия, за него се твърди, че има извънбрачно дете от по-стара връзка. Това е художничката Роза Абаджиева. Тя е ро­дена в Гор­на Оря­ховица, но пора­зително прили­ча на Васил Стоилов. 

 Момиче­то учи при него във Вели­котърновския уни­верситет и професо­рът се отнася с него по много особен начин и с огромна любов. Не само поразителната физическа прилика с Васил Стоилов е повод във Велико Търново да смятат Роза Абаджиева за негова дъщеря.

 Картините на худож­ничката са абсолютно копие на произведенията на Васил Стои­лов.

 В същото време законната Яво­ра Стоилова става оперна певица, а от  първия си брак раж­да дъщеря си Ва­силия.

 Двете живеят под един покрив в столич­ния квартал „Лозенец“ до фаталния 15 април, когато момичето слага край на живота си.

  Васил Стоилов, Василия Стоилова, Ган­ка Найденова, Пейо Яворов, проклятие, Роза Абаджиева, самоубилата, фамилията, художничка