Най-добрият столичен кмет Иван Иванов бил осъден на доживотен затвор

Инж. Иван Иванов и цар Борис III

  Иван Иванов е най-успешният и дългогодишен кмет на София, останал в спомените на хората като човека, дока­рал водата в столицата. По време на над 10-годишното си управление от 1934 до 9 септември 1944 година той успял да изкорени корупцията от Столичната община и да изгради съвременния облик на столицата. Като награда, след ко­мунистическия преврат бил осъден на доживо­тен затвор и изтезаван в Софийския централен затвор. Въпреки това заради безспорните му ка­чества народната власт го помилвала и използ­вала докрай таланта му на хидроинженер, без дори да го удостои с елементарна благодарност.

 Иван Иванов е роден в Сливен през 1891 година. Баща му, полк. Никола Иванов, бил ге­рой от Междусъюзни­ческата война и дал живота си за родината по време на Балканска­та. Първоначално бъде­щият инженер поел по пътя на родителя си и се записал да учи във Военното училище в София. Офицерството обаче не било неговото призвание и той зами­нал за Германия, където Завършил хидроинженерно строителство в Техническия универ­ситет в Мюнхен. Там срещнал и любовта на живота си – германката Матилда, която му ро­дила три дъщери.

  „Водната“ кариера на Иван Иванов в Бъл­гария започнала през 1920 година, когато бил назначен за зам.-на­чалник на водоснабдя­ването в София. По това време градът страдал от недостиг на питей­на вода, което водело със себе си болести и епидемии. Малко пре­ди инж. Иванов да се захване със столичното водоснабдяване, се ро­дила идеята столицата да бъде захранвана с вода от Рила. За цел­та било нужно да бъде прокаран водопровод до Бистрица. С тази за­дача през 1924 година се заел именно хидроинженерът Иван Ива­нов. Започнало мащаб­но строителство. Само за 9 години съоръже­нието, което се разпо­лагало на трасе, дълго 82 км, било готово.

 Най-високата точка на  водопровода била на 920 метра над рав­нището на София, кое­то позволявало на сто­лицата не само да има редовно вода, но и да пие най-евтината в света.

 Размахът на Иван Иванов, който освен като експерт се изявил и като административен ръководител на строи­телството на водопровода, не останал не­забелязан. През 1934 година с указ той бил назначен за кмет на София. По това време общината тънела в ко­рупция. Друг сериозен проблем бил видът на града, който все още нямал облик на истин­ска столица. Именно с тези два недъга на мла­дата българска столи­ца се захванал инже­нерът, чийто авторитет бил безспорен. 

Веднага след встъп­ването си в длъжност кметът наложил же­лязна финансова дис­циплина и приложил строги мерки срещу бюрокрацията. За да няма никакво съмне­ние в почтеността на общинската управа, той всеки месец пуб­ликувал разходите на кметството в списание „Сердика“. Паралелно с това Иванов обика­лял всеки ден улици­те и кварталите на Со­фия.

Кметът на София инж. Иван Иванов на посещение в Берлин, посрещнат от кмета Стег, юли 1941 г.

  По време на тези оби­колки се родили и голя­ма част от идеите му за облика на града. Още през 1934 г. била изгот­вена Наредба-закон за застрояване на столи­цата. Благодарение на тази наредба през 1938 година бил изготвен и градоустрой­ствен план, който обаче не бил реали­зиран заради започналата малко по-къс­но Втора све­товна война. По време на управление­то на Иванов към Со­фия били присъедине­ни близките до града села. Така била създа­дена Столичната голя­ма община. В същото време всички централни улици били павирани открили се 12 нови учи­лища, две нови болни­ци и бани във всички квартали. Паралелно с това започнало ма­сово озеленяване, а само за няколко годи­ни изникнали сградите на Съдебната палата, Министерството на вътрешните работи, зала „България“, Столична­та библиотека, Държав­ния музикален театър, Народната библиоте­ка, Военното минис­терство.

 Докато в центъра на София кипяло бурно строителство, Иван Иванов вече подгот­вял строителството на язовир „Бели Искър“. Времето обаче не му стигнало, за да завър­ши този проект като кмет. След превра­та на 9 септември той бил арестуван и обви­нен във фашистка дей­ност. Скалъпеният обвинителен акт му бил връчен в нощта на 31 март 1945 година, а де­лото срещу него се гле­дало на 1 април. Присъдата била доживотен затвор.

 Това бил възможно най-добрият изход за инже­нера, защото в качест­вото си на кмет той бил с ранг на министър, а всички министри в по­следните правителства преди преврата били осъдени на смърт.

  Докато бил в затво­ра, новите управници на София се обърнали към другарите си от СССР с молба да им из­пратят специалисти за построяването на язо­вир „Искър“. От Москва обаче им препоръчали не кого да е, а именно инж. Иван Иванов. В съ­ветския отговор той бил наречен „световен хидроинженер“. Така пър­воначално от затвора бившият кмет се вър­нал към професията си и започнал да проекти­ра новия язовир в ком­панията на двама ми­лиционери, които неот­лъчно го пазели.

 Заради безспорния си професионализъм през 1946 година инж. Иванов бил помилван и веднага започнал ра­бота в новосъздаденото предприятие „Енергохидропроект“. Като слу­жител там той реализи­рал проекта за изграж­дане на язовир „Искър“, който бил тържествено открит през 1956 г. под името „Сталин“.

 На откриването му обаче инж. Иванов не бил допуснат и дори не получил устна бла­годарност за труда си. Малко след това бив­шият кмет бил пенси­ониран без почести. Не след дълго Иван Ива­нов заболял от амиотрофична латерална склероза. Тя атрофи­рала мускулите му и увредила говора му. През 1965 година той починал на 74-годишна възраст.

Още сензации:

loading...

Напиши коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Моля, въведете отговор: *