Музикантът с еврейско потекло Леон Алфаса, е първата голяма любов на Леа Иванова

Младата Леа Иванова

  През 1960 г. Леа Иванова се спъва и пада на сцената на едно от най-престижните си участия – съвместен ангажимент с оркестъра на Куинси Джонс, провеждащ се в Белград с участието на звезди от световен мащаб.

Съпругът й Еди Казасян, който е на пианото, онемява и предвкусва провал. Иванова се изправя с такава царственост и магнетизъм, а запявайки, публиката става на крака и ръкопляска като в транс… След участието Леа получава един от най-интересните комплименти – „Вие сте атомната бомба на Балканите“. Дава й ги френски импресарио. В същия период в родината й забраняват да пее. До края на живота си тя остава като черна овца в шоубизнеса.

90-годишнина на Леа Иванова ще чества музикалният свят през август. Тя умира на 63 след години борба с рака, полупарализирана след инсулт.

Малко познати страници от биографията й са любовите й преди съдбовната среща с Еди Казасян (с него обикалят света) и годините на бедността, преди довоенна София да заговори за нея и да се тълпи на концертите й.

Леа Иванова – родена в Дупница, живяла в Цариград, тя идва да покори предвоенна София

Певицата е родена и израства в Дупница. Къщата им била съборена, за да прокарат път. Парите за обезщетение били толкова малко, че не им стигнали да си купят друга и се преместили на квартира, още по-бедна.

В тези години Леа проявява таланта си на художник. В семейството са 4 деца. Тя ги строявала да се катерят по дърветата заедно с братовчедите и така ги рисувала, разпределени от нея по клоните. Участвала и в театрален кръжок. Бащата на Леа също бил художник – а в онези години и Владимир Димитров – Майстора преживявал ден за ден. Преследван заради комунистически убеждения, участвал в организацията на атентата в църквата „Св. Неделя“, таткото на бъдещата джаз легенда (която ще бъде преследвана от комунистите след 1944 г. и дори внедрена в поправителен лагер) нелегално бяга в Турция. Тогава майката на Леа почва работа като тютюнева работничка, но и това не помага да изгледа челядта си. Вземат решение да се преместят в София. Оттам – в Цариград, където се събират.

Леа е на 16-17, когато се връща от Истанбул с твърдото намерение да покори София. С нея идват и две от сестрите й и майка й, която я довежда за да постъпи в Художествената гимназия. Но вместо с рисуване Леа се захваща с пеене.

За зла участ, бомба пада над квартирата им през 1944 г. В момента вътре била само една от тях Марето. От силния трясък получава кръвоизлив от носа и ушите, почва да се задушава и след няколко дена умира.

1943 г. Леа Иванова -атрактивната солистка на „Джазът на оптимистите"

Родителите на Леа, брат й и третата й сестра се връщат окончателно в страната едва през 1949 г., изгонени от Турция като „поданици на комунистическа страна“.

Странно нещо е масовата човешка психика. Както днес обикалят света все по-чудати танци, в годините на Първата и Втората световна война разцвет бележат танцовите забави, салонната музика, джазовите оркестри. България не прави изключение. Пионер в тази дейност е музикантът Асен Овчаров, който прави всичко възможно да издигне нароилите се оркестри от кабаретната атмосфера на по-високо професионално ниво.

Той създава своя знаменит „Джаз Овчаров“, в състав: Божидар Сакеларев (кларинет и алтсаксофон), Нико Нисимов (тенорсак-софон), Леон Алфаса (алтсаксофон), Стефан Кованов (тромпет), Давид Ашкенази (ударни), Александър Николов, по-известен като Сашо Сладура (цигулка и контрабас).

УНИКАЛНА СНИМКА! Леа (вдясно) със Сашо Сладура и колежката си Лени Вълкова

През 1937 година в кинотеатър „Роял“ (днес Театър на армията) се сбъдва мечтата на Овчаров – да изведе голям оркестър, истински бигбенд. Към своята трупа кани и музиканти, които да попълнят всички секции инструменти.

Изявите им минават при много голям публичен интерес и последвал цикъл от подобни концертни матинета.

По това време смуглата красавица Леа Иванова живее в столицата със сестра си Христина. Прави първите си крачки като певица в джазовия състав на читалище „Славянска беседа“.

Тогава някой пратил хабер на баща им, че Леа станала леко момиче пеела в бар, носела къса поличка и дълги черни чорапи… Неин чичо от Дупница отива в столицата специално да види какво е положението. Връща се с думите: „Хората говорят, а децата са подредили стаята си, всичко е чистичко. С по едни обувки са останали, и те скъсани!“. Самата Леа, която всъщност е Лилия по паспорт, му казала: „Аз пея хубаво, хората ме харесват, нищо лошо не правим с Христина, никакви мъже не идват при нас, държим се прилично!“.

И това било самата истина. Но било вярно и друго – че певицата намерила първата си голяма любов, музиканта Леон Алфаса. В спомените на стари софиянци при гоненията на евреите певицата също носела позорната еврейска значка, за да бъде солидарна с него и надяваща се да го предпази…

Запознават се в кафе на „Раковски“. Алфаса й помага в първите стъпки към голямото изкуство, които започнали естествено от солфежа – дотогава Леа нямала музикална подготовка, но пък носела брилянт в гласа си. Затова Леон се осмелява да я предложи за солистка на „Овчаров“, джаз №1. При дебюта си младата певица забравя текста от притеснение, разплаква се и тръгва да си ходи. Но диригентът я прегръща и връща -за първия й голям успех. Това става в новооткритото през 1941 г. вариете, намиращо се в казиното на градската градина. Частното вариете се създава от оперетния артист Ангел Сладкаров. Днес там се помества Художествената галерия. Така за една нощ Леа е избрана за солистка на най-престижния за времето си оркестър. Другите две големи имена там вече са певиците Люси Найденова и Лени Вълкова.

„Леон Алфаса беше прекрасен човек и още по-прекрасен музикант, който след войната щеше да поеме палката на диригент в симфоничната музика първо в Париж, а по-късно и в Ню Йорк. Алфаса беше неразделен приятел на Леа – разказва колегата му Божидар Сакеларев, вече покойник. – Но тези времена бяха и военни и една сутрин Алфонс (кръстен така от Леа) трябваше с еврейска значка да напусне столицата.

Веднага Леа ни събра – мен, Асен Овчаров и Ангел Сладкаров и ни поведе в полицейското управление, за да помолим властите Алфонс да остане в София и в оркестъра, докато му намерим заместник. Изгониха ни.

Леа се грижеше дълго за него, изпращаше му продукти, писма, яйца или лично му ги носеше в лагера. Когато на пазара нямаше дори едно яйце, тя му занесе в дървена каса 200 яйца в слама – тогавашната опаковка. Алфонс беше първата любов на Леа. Едва разпалена, тази любов трябваше да угасне. Леа нямаше сили да устои на принудителната раздяла.“ Леон Алфаса успява да избяга от България и да се реализира като музикант. През 90-те години на миналия век, преди смъртта си, идва в страната и участва в документалния филм „Страсти по Леа“.

А още през 40-те Божидар Сакеларев се отделя в собствен джаз след финансово недоразумение между него и Овчаров. Така се ражда „Джазът на оптимистите“, кръстен така от небезизвестния Сашо Сладура. Той – Александър Николов, и Леа се присъединяват към „Оптимистите“, които веднага се превръщат в хит на концертния живот в София малко преди 1944 година. Свирят на подиумите на сладкарница „София“ й на бар „Астория“. Между Леа и Божидар Сакеларев се появява любовта, също малко известна страница в задкулисната история на забавната ни музика…

ВИЖ ВИДЕОТО:

 

Още сензации:

loading...

Напиши коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Моля, въведете отговор: *