Известните хора обрастват с митове. И тяхната паяжина понякога е толкова гъста, не зад тях преставаме да виждаме човека. Дори не се замисляме дали митовете са верни, защото те вече са се превърнали в клишета. А клишетата са неизтребими като хлебарките. И само онзи, който дръзне да погледне зад тях, в крайна сметка научава истината.

Клишетата за един от най-известните бизнесмени в България – Денис Ершов, го запращат не къде да е, а право в челната редица на организираната престъпност. Може би, защото е руснак и самите руснаци сътворяват митове за своите, босове. Може би, защото думата „нефт“, с който се занимава Ершов, е парола, за големи пари и големи интереси. Може би, защото успехът винаги поражда подозрението, че зад ярките видимости се крие някаква страховита тайна.

Но ако счупим клишето „Денис Ершов“, дали няма да научим много по-пикантни и стъписващи неща за сочения като „представител на организираната престъпност“ човек?

Да се запознаеш с Денис Ершов е почти толкова лесно, колкото да завържеш разговор в трамвая. Принципът му е такъв – когато някой говори нещо за него, без да го познава, да го накара да пие вода от извора – очи в очи, на маса и на чаша, без посредници и без предразсъдъци.

„Общуването е най-важната част от живота ми. Парите ми дадоха възможност да общувам с още повече хора“, ще установи Ершов вече в зряла възраст след купища перипетии и сблъсъци и след поредица от реализирани и прекъснати планове.

Но колкото и да го разпитваш за парите и за бизнеса, разговорът неизбежно ще кривне в посока на една непозната и като че ли дори неприсъща на нефтена акула част от живота му и част от същността му – изкуството. В един момент човек започва да се пита дали това не е поза, но скоро установява, че той е рядко начетен човек борави с лекота с цитати на класици, почти няма филм, който да не е гледал, нито музика, към която няма отношение. А пристрастието му към историята е респектиращо с познанията си. И постепенно събеседникът разбира, че всичко това не е просто характеристика на руската душевност, за която досегът с изкуството е като чая в пет часа за англичаните, а потребност, която го е отвела и при българското изкуство, откакто живее у нас.

Оказва се, че тези страсти на Денис Ершов изобщо не са на празно място. Корените му водят далеч, далеч към светинята на словото, при полосите на руската и световната литература, до които са имали достъп неговите предци.

Прапрадядото на Ершов – Пьотр Ершов, е не просто автор на емблематичното за руската литература произведение „Конче Вихро-гонче“. Той е имал и невероятното щастие да получи благословията на Александър Сергеевич Пушкин на литературното поприще. Станало случайно – младият тогава студент срещнал великия поет и дръзнал да му покаже черновата на поемата си „Конче Вихрогонче“. Пушкин я прочел, коригирал със собствената си ръка първите четири стиха, но дал зелена светлина на поетичните търсения на младия автор. А талантът и тази реликва орисали и живота на бащата на Денис – Юрий Ершов, и завидната съдба на неговата поезия.

Артистизмът на рода не подминава Денис Ершов. Той е в кръвта му и избива и в поведението му, и в убийствения му сарказъм, и в неудържимото му чувство за хумор, и в гнева му, и в шеметните му хрумвания, за които определението „екстравагантност“ е само лек намек. На хората покрай него изобщо не им е лесно и понякога общуването им с Ершов прилича на опит да запушат гейзер с голи ръце. И като че ли никога не успяват, ако той не реши да завърти кранчето на себичността си.

Но преди да стигне до другото кранче – онова, на нефта, към което посяга, след като завършва Тюменския индустриален институт със специалност минен инженер по разработване на нефтени находища, прави поредния реверанс към орисията на фамилията си – изкуството. Студентските щуротии нямат край, но създаването на театър „Пилигрим“ от бъдещите нефтеници не е просто забавление, а амбициозен проект и блестяща реализация. Тюмен обиква младоците, които гастролират на всеки пролетен фестивал „По клавишите на пролетта“ и те стават страшно популярни. Година преди да завършат, успяват да стигнат до Москва и не къде да е, а в театъра на Образцов. И играят не пред кого да е, а пред знаменития Зиновий Гердт. „Забравете, момчета!“ – казва маестрото след представлението им с кукли, изработени от ръцете на Денис, и ги попарва.

Забравете за нефта, трябва да се занимавате с това добавя светилото. А по-късно един от неговите колеги на сцената – Александър Мелник, ще стане и съдружник на Ершов в един друг много голям и непредвидим театър – в бизнеса.

Но времената се променят. И дори в страната, където духовността винаги е била на пиедестал, парите й дръпват завесата. А нефтът е пари. Огромен бизнес. И театърът на Ершов също спуска завеса. Но не съвсем. „Впуснах се в бизнеса, защото в него можех да печеля пари. Но не мисля, че така съм се разделил с театъра. Защото бизнесът също е един вид театър и режисьорският опит много помага в бизнеса“, казва днес Ершов и доказва, че парите не са преборили страстта му към изкуството, рецитирайки написаното от него:

Максимата „нищо човешко не ми е чуждо“ важи за всички хора. За Ершов важи и максимата „нищо екстремно не ми е чуждо“. Нито алпинизмът, в който се впуска на младини. Нито стрелбата със снайпер, в която печели шампионати. Нито сладостта от дългите пътувания с лодка по морето. Нито удоволствието да обзавежда с екстремен замах жилищата, в които обичат да живеят и той, и близките му хора, и приятелите му, които често го следват навсякъде – Москва, Лондон, Париж, Монте Карло. Дори кротката ориенталска игра на табла придобиоа екстремност при Ершов, защото той не просто хвърля заровете и мести пуловете, а се състезава на световен шампионат и печели вицешампионската титла в света.

Естествено, животът му на педали също взема остър завой и само две години след като маестрото Гердт оценява таланта на младите артисти, през 1989 г. Ершов вече разработва проект за създаването на външнотърговската фирма КОНЕКС за най-големите предприятия за добив на нефт и природен газ.

Тя започва работа след година а сред нейните учредители са шестте най-големи държавни предприятия за нефт и природен газ, както и Министерството на нефтената и газовата промишленост. За 4 години КОНЕКС влиза в челната тройка на най-големите компании за износ на суров нефт от Русия и страните от бившия СССР, а Денис Ершов е неин вицепрезидент.

Опитът, придобит на държавното поприще, насърчава младия нефтеник да напусне предприятието и да създаде своя частна група от търговски фирми – известната у нас „Нафтекс“. В нея влизат и други предприятия, които се занимават с покупко-продажба на суров петрол от Одеса, Новоросийск, Туапсе, Вентспилис, както и по нефтопровода „Дружба“ от поредица компании, сред които „ЛУКойл“, „ЮКОС“, „Роснефт“, „Роснефтгазекспорт“, „Союзнефтекспорт“, включително и КОНЕКС. А основни нейни клиенти са световни петролни компании, и рафинерии като „Ексон“, „Шел“, OMV, „Шеврон“, „Нефтохим“. За 10 години стокооборотът на основното търговско дружество надхвърля 90 милиона тона суров петрол й възлиза на около 14 милиарда долара.

Една от търговските кредитни линии на това дружество е за 12 милиона долара в месец за петролни доставки на българската рафинерия „Нефтохим„.

Парите наистина не са самоцел на Ершов, а средство, с което може да се налага в бизнеса по собствена писта. А за това, че владее едно от най-важните качества за всеки бизнесмен – предвидливостта, говори и едно негово изпреварващо решение. Когато след 2000-а година руските нефтени компании започват да създават собствени чужди търговски фирми, той вече е инвестирал печалбите си от международна търговия в България. Това става между 1996-1999 г, когато започва създаването на структурите му у нас за търговия с нефтопродукти на вътрешния пазар.

1998 г. е възлова за Ершов. Тогава той купува „Петрол“ – един от най-големите дистрибутори в България на такива продукти с 80 петролни бази и 445 бензиностанции в цялата страна. Днес собствеността му в холдинга
е 47,5%, а годишният оборот на дружеството достига рекордните 750 милиона евро. фирмите в холдинга работят и в сферите на телекомуникациите, хотелиерството, строителството, електроенергетиката, авиацията, финансовите услуги и спортните обекти.

За 17 години Денис Ершов е пуснал дълбоко емоционалните си корени у нас. Никога не ги е късал и с Русия, където живеят съпругата и дъщеря му. След първата взривоопасна среща между хубавата Елена и младия Денис в Лондон, ярката и интелигентна Мис Русия и Мис Европа става г-жа Ершова и няма сила, която да раздели сърцето й от него, независимо дали е в Самара или в Поморие – любимото място на съпруга й през лятото. Заедно прекарват всички ваканции – и летните, и зимните. И разстоянието между тях е само в километри, но не и в усещанията и общите им интереси. Елена също има свой бизнес.

Стои здраво и до Денис, независимо какво му се случва или може би точно защото му се случват много неща. До него стоят и двете му деца от различни бракове – Егор и Василиса, която колкото на шега, толкова и наистина наричат като героинята от приказките – Василиса Прекрасна.

Тръпката на Денис Ершов да живее чрез изкуството намира нови изражения в друга голяма мечта, наречена Славянски дом, в който красотата и талантът тържествуват над злободневието и идеологемите. Защото полетът на духа не може да бъде вкаран в никакви клишета, а когато този дух е славянски, за него няма прегради, нито пък нещо може да му устои. А духът е изкуство, което Славянският дом пренася на сцените на България и Русия. Той реставрира манастира „Свети Георги“ в Поморие. Помага за гостуването на култовата група „Любе“ в Каварна и София, участва в издигането на паметника – символ на град Несебър, изваян от Ставри Калинов. Ершов е и орисникът на много от концертите на Йосиф Кобзон в България.

О, да! Денис Ершов обича парите. Защото го правят независим. Защото го водят при мечтите му. И защото може да загърбва въжделените финикийски знаци, когато пожелае, за да бъде онова, от което няма как да се отърве – себе си. С театъра, с куклите, с книгите, с музиката, с филмите от забележителната му колекция от 2500 ленти, която непрекъснато попълва, с приятелите и дори с враговете си.

ВИЖ ВИДЕОТО:

  Александър Мелник, бизнеса, българското изкуство, Денис Ершов, живота, интереси, Йосиф Кобзон, минен инженер, Нефтохим, поезия, приятелите, суров нефт