Истинската любов на Иван Вазов в лицето на Евгения Марс – 1 част

Иван Вазов

Eсента на Патриарха на българската литература е наситена с дълбоко интимно преживяване, на което неговата младост, уви, е бедна. До 47-го-дишната си възраст Иван Вазов (1850-1921) на практика не познава Жените в истинския сми­съл. Писателят е заобиколен от грижите на се­стра си Въла и на майка си Съба. Двете жени не допускат никого до своя любим брат и син. Вардят го като орлици особено от представителки на нежния пол. Особено активна в опазването на целомъдрието на Иван е сестра му Въла. 

Вазов твори необезпокояван от близки, прия­тели и почитатели, спечелил е отдавна при­знанието народен поет, но дълбоко в себе си е нещастен. Бракът му с интелигентната русенка Атина Болярска завършва с абсолвютен крах. Поетът води безброй дела, за да получи развод с еманципираната дама, но не успява. Нейният чичо е всевластният митрополит Климент (писателят Васил Друмев), който пази до край интересите на своята племенница. 

За ужас на фамилията Вазови съдът отсъжда, че пряка и единствена наследница на Патриарха на българската литература е Атина. Писателят обръща гръб на русенката и на неприятните си преживявания, свързани с нея. Той е уверен, че по­вече няма да срещне жена, в която да се влюби.

Съдбата обаче му готви изненада. 

Иван Вазов с майка си, братята и сестрите си, от ляво на дясно : прави - Владимир, Кирил, Въла, Георги, Борис; седнали - Анна, Иван Вазов, баба Съба, Никола, 1906 г.

  През 1905 г., когато е в разцвета на силите си, друмищата на Иван Вазов се пресичат с тези на шармантната Евгения Марс. „Сърцето ми спря, като я съзрях“, описва по-късно първата им сре­ща 55-годишният Вазов. Тази среща наистина променя живота и на двамата. За времето си, в очите на тогавашното общество, връзката им е повече от скандална и съмнителна. Коя е дамата, без чието име биографията на голе­мия ни творец щеше да изглежда празна? Евгения Павлова Бончева-Елмазова е родена през 1877 г. в Самоков. Тя получава гимназиал­но образование в София. На 16 години се омъжва за д-р Михаил Елмазов, зъболекар. Елмазов е известен и като общественик и писател. През 1903 г. младата Евгения започва да пише разкази, които публикува в тогавашните списания под псевдонима Евгения Марс. Нейната мечта е да се запознае с Иван Вазов и той да й стане учител в литературните опити. 

Когато за първи път вижда поета отблизо, свенливата Евгения е представена от своя съ­пруг. Младата жена е пленена от личността на Вазов. За този паметен момент от своя живот тя пише спомен: „Как се вълнувах, как бях щаст­лива, че съм между ония, които щяха да му изра­зят любовта и почитта си! Боже, велик час…“ – споделя Евгения пред белия лист.

 След тази среща Елмазова иска да вижда и да се среща само с Вазов. Случайността й помага. През един хубав есенен ден на 1905 г. Евгения оти­ва с мъжа си и с редактора Никола Георгиев на разходка в Горна баня. Обядват в градината на ресторант „България“. В този момент забеляз­ват народния поет, който търси свободна маса. Д-р Михаил Елмазов любезно го кани на тяхната. Вазов отправя въпрос към Никола Георгиев дали знае кой се крие зад псевдонима Евгения Марс. Георгиев признава, че това е госпожа Елмазова. „Госпожо, възкликва Патриарха, колко съм чес­тит, че мога във вас да поздравя своя колега. Много приятно съм изненадан…“ Думата „колега“ прозвучава зашеметяващо в ушите на младата дама. Тя се изчервява, но Вазов е настъпателен и моли госпожата да му даде свои разкази в ръко­пис, за да ги прочете и редактира. Следва среща на поета   със семейство Елмазови в стария локал  „Червен рак“.  Тогава   писателят   се   обръща   към Евгения с комплимента, че тя   притежава   безспорен талант. Не след дълго Ва­зов посещава дома на госпо­жа Елмазова на улица „Бачо Киро“   №39   в   столииата. Патриарха подарява на до­макинята  своя   портрет   с трогателен надпис. В замяна, Евгения му дава своя снимка, също с емоционално посвеще­ние. Народният поет веднага окачва подаръка на стената в кабинета си. Посвещава му и стихове: 

Атина Болярска и Вазов се венчават в църквата "Свети Крал" на 4 ноември 1890 година.

  На стената в мойта стая женски лик виси прекрасен, с него самота не зная водя разговор безгласен.

 Братята и сестрите на Вазов разбират, че той е фатално влюбен. Този път обаче не се намес­ват, защото виждат, че роднината им е обсебен от истински и дълбоки чувства. Брат му Борис пише в своя дневник: „Тя (Евгения) заема близко място в неговото сърце.“

 Патриарха е рецензент и на първите две книги с разкази на Марс. Колежките писателки на ху­бавата дама започват неистово да й завиждат. В печата се появяват злъчни дописки, в които се изразява съмнение, че госпожа Елмазова може да съчини изобщо нещо. В някои от тях дори направо се казва, че Вазов е автор на нейните творби. Народният поет и дамата на неговото сьрце първоначално не обръщат внимание на слуховете.

 За известен период обаче се разделят. Евгения за­минава за Виена, а Вазов остава сам в София. И за двамата това е повече от инквизиция. След 4 месеца влюбените се срещат отново. Този път решават да са по-предпазливи. Елмазова е омъжена дама, но за съжаление на клюкарите съпругът й никак не е ревнив. Всяка сутрин жената на из­вестния зъболекар се разхожда в Борисовата гра­дина и сяда на една и съща пейка с книжка в ръка. От десет години поетът прави своята разходка на същото място. Така влюбените се срещат все „случайно“. В дневника си Елмазова пише, че са се виждали с Вазов „сегиз-тогиз“ и са съчетавали чистия въздух със сладки беседи. 

„Колко поезия и колко очарование имаше в тези разходки! Така се тури началото на нашата ду­ховна дружба, която трая цели шестнадесет години до самата смърт на поета“, признава по-късно Марс. Евгения е изобретателна, а народният поет й е благодарен. Енергичната дама започва да поддържа в дома си прословутия ли­тературен салон, в който се срещат хора на из­куството – писатели, композитори, художници. Сред тях са Иван Вазов, Стоян Михайловски, Стоян Заимов, проф. Иван Д. Шишманов, Ад­риана Будевска, маестро Георги Атанасов и др. Обикновено интелектуалците се виждат всеки четвъртък. Хапват сладко, пият чай и кафе и бистрят новите заглавия. За Патриарха това правило не важи. Той посещава дома на Елмазови още по-често – в сряда, петък и т.н. 

Там чувства сърдечната атмосфера, която обгръща. Започва да нарича Евгения – „Жени“ и „скъпа ученичке“, „Царице“, а в писмата си я моли да не му отказва срещи.

 ПРОДЪЛЖЕНИЕ – КЪМ ВТОРА (2) ЧАСТ

Още сензации:

loading...

Напиши коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Моля, въведете отговор: *