Из биографията на Брежнев – 1 част

Леонид Брежнев и Тодор Живков

Живият труп Леонид Илич Брежнев  ни наливаше милиарди в замяна на ордени за мундира му. Медалите и наздравиците бяха слабост на човека, управлявал СССР близо две десетилетия.

 Толкова ли е обичал Брежнев властта, та за нищо на света не е искал да се раздели с нея? Оказва се, че не. Още през 70-те топ се оглеждал за свой заместник, на когото да предаде управлението, както през 2000 г. стори Елцин. Леонид Илич, уви, не успял да си хареса човек, достоен да го наследи, и ос­танал на най-високия пост в държавата до сетния си миг.

 Брежнев умира на 10 ноември 1982-а във вилата си „Заречие 6“. 3 дни преди кончината си той е на трибуната на Ленинския мавзолей за манифестацията по повод годишнина от Октомврийска­та революция. Чувства се горе-долу до­бре. На следващата сутрин дори отива на лов, но не стреля по дивеча, а само сьпровожда други авджии. На 9 октомври пък си насрочва среща на 4 очи с втория човек в партията и държавата – Юрий Андропов. Двамата разговарят цял сле­добед, след което генсекът се прибира в резиденцията си. След вечеря Брежнев се оплаква от болки в гърлото и си ляга, без да изгледа любимата си информационна емисия „Време“. Около 23.00 ч в спалнята се оттегля и съпругата му – страдащата от тежък диабет Викто­рия Петровна.

 Сутринта на 10 ноември охранителят от КГБ полковник Владимир Медведев отива да разбуди вожда. Жената на Леонид Илич вече е станала и закусва. Гардът се качва в покоите и намира Първия човек бездиханен. Сваля безжизненото тяло на пода и се опитва да му направи изкуствено дишане. Уви, реанимацията се оказва неуспешна.

 Тогава звъни на личния доктор на Брежнев – Евгений Чазов, вика и Андропов. На медика му е достатъчен само поглед, за да констатира смъртта. Въпреки това идва и линейка, която прави по­следен опит за сьживяването на вожда. При вида на мъртвия си началник Ан­дропов пребледняба. Явно точно в този момент бъдещият генсек осъзнава, че колкото и власт да има човек, в край­на сметка си остава смъртен. Юрий Владимирович наследява поста на Бреж­нев, но не управлява дълго – умира в нача­лото на 1984 г.

 Когато ТАСС (телеграфната агенция на Съветския сьюз – б. р.) съобщава новината за кончината на Леонид Илич, българско­то Политбюро се събира на извънредно заседание. Решено е Александър Лилов и Външният министър Петър Младенов да съчинят прочувствена съболезнователна телеграма, а Тодор Живков да замине за погребението в Москва. На смъртта на Брежнев е посветено 3-часово издание на „По света и у нас“. Човекът, който поднася скръбната вест на аудиторията, е Чичко Филипов. „Когато след емисията излязох пред студиото, се клатушках“, спомня си дългогодишният телевизионен гово­рител.

Целувка за "вечна дружба" между Живков и Брежнев

  В комунистическите държави се говоре­ше, че през 70-те Брелмев направил инсулт, а после претърпял и още един мозъчен удар. Според мълвата това била една от причините за болнавия му вид и неадекватното му поведение в определе­ни моменти. Докторът на съветския лидер – Евгений Чазов, обаче винаги е отричал подобно развитие на събитията. Във всичките си интервюта той е твърдял, че Брежнев е покосяван само от инфаркт, и то още по времето, когато бил първи секретар на ЦК на КПСС в Молдова. Други тежки боле­сти в медицинския картон на вожда не били отбелязвани.

 Доколко и дали е бил увреден мозъкът на Леонид Илич – никой днес не може да е категоричен, факт е обаче, че генерални­ят секретар и председател на президи­ума на Върховния сьвет обичал гуляите и наздравиците и това със сигурност се е отразявало на здравето му.

 Приживе ръководителят на КПСС чес­то се явява почерпен по срещи и дори си позволява да се налива пред чужди делегации. Пред гостите си в Кремъл се преструва, че пие чай, а всъщност се подкрепя с оцветена в тъмно водка. Брежнев издържа на алкохол – макар да има голяма глътка, успява да пази равновесие дори и след няколко обърнати чаши.

 Заради болестите и редовната употре­ба на спиртни напитки обаче долната му челюст увисва. С времето марша­лът заприличва на грохнал и интелекту­ално безпомощен старец. В този период дефакто СССР се управлява не от него, а от премиера Косигин. Освен водката, шампанското и чешка­та бира Леонид Илич има и още един порок — цигарите.

 За да ограничат пушенето му, лекува­щите го доктори го принувдажат да използва специална механизирана таба­кера, която пуска по папироса на час. Така консумацията на Брежнев спада до под кутия дневно. „Често той ин­стинктивно вадеше от джоба си та­бакерата, натискаше някакво копче, а след това тъжно се усмихваше и казва­ше: „Не пуска“. Така Петър Младенов е описал неволите на бившия съветски генсек в книгата „Животът – плюсове и минуси“.

 Доказателство, че ръководителят на СССР е имал сериозни здравословни проблеми, е и посещението му у нас през 1979 г. Брежнев идва за ваканция в Банкя, където климатът е подходящ за болнави хора. Тази неофициална визита е спомената и в мемоарите на Петър Младенов.

 Бившият ни Външен министър разказва подробно в томчето си как на 13 януари Леонид Илич пристига в София с влак. Понеже посещението не е работ­но, на перона няма суетня от посрещачи – там са само неколцина членове на Политбюро, първите ръководители на столицата и хора от руското посол­ство.

 „Времето беше студено, мрачно и влажно. Пред озадачените погледи на малкото посрешачи гостът с труд и с помощта на здравеняци от своята ох­рана преодоля двете стъпала от вагона до перона, а след това бавно и вдървено извървя няколкото крачки до колата. Кортежът потегли за Банкя, където по изключение и, струва ми се, за първи и последен път някакъв гост беше наста­нен в личната резиденция на Живков“, написал е екс дипломат №1.

Варна, Тодор Живков и Леонид Брежнев в открит автомобил “Кадилак” при посещение на Брежнев в България, през 60-те години

  В София Брежнев е придружен от съ­пругата си Виктория Петровна и шефа на кабинета си Константин Черненко, който няколко години по-късно също като своя началник става генерален секретар на КПСС. Първата дама на СССР постоянно прави забележки на мъжа си, задето се държи неуместно. На вечеря в столовата на Тато Леонид Илич се опитва да флиртува с жени от свитата си, но бърка имената им. Освен това си мисли, че с Живков са се събрали да праз­нуват  Нова година. Налага се да му се напомня, че не това е поводът да са в резиденцията в Банкя.

 „Стана ясно, че вечерята трябва да се прекрати, ако не искахме да продължат неудобните ситуации. Не дочакахме сервирането на десерта и кафето. Под предлог, че гостите трябва да почиват, напуснахме. Това беше най-тежкият случай на неадекватност, в която съм виждал някога Брежнев. Изглежда, тогава времето, а може би и нещо друго не му харесаха и след 2 дни бяхме предупреде­ни, че Леонид Илич прекъсва почивката и си заминава“, разказал е в книгата си със спомени Петър Младенов.

 Здравето на вожда рухва окончателно след инцидент от 23 март 1982 г. Съ­щия ден Брежнев е на визита в Ташкент и гостува в местния самолетостроителен завод. Там под тежестта на стотиците посрещачи връз генсека се срутва някакъв надлез. Тела и парчета стомана се стоварват върху Леонид и чупят ключицата му. От този сакатлък той така и не успява да се възста­нови напълно.

 В съзнанието на българите, живели през соца, Брежнев се е запечатал като пръв приятел на Тодор Живков. Та нали в онези времена братушката постоянно ни отпускаше помощи във бид на милиарди преводни рубли, ма­шиностроителна продукция и петрол, а двамата с Тато се целуваха уста в уста, сякаш са любовници.

 „Успехът на България беше за сметка на СССР. Живков провеждаше блестя­ща индивидуална политика с Брежнев. Освен че печелехме от реекспорта, Ле­онид Илич ни даваше тайно от всички останали страни между 400 и 600 мили­она долара годишно. Това бяха тежки американски долари. Брежнев заслужава паметник за отношенията между страните ни по негово време. По-късно, като дойде Горбачов, Тато беше дълбо­ко разочарован“, разказва Костадин Ча­къров. Той е дългогодишен политически помощник на бившия ни Първи. Съвет­вал е и дъщерята на Живков – червената принцеса Людмила.

 Как Тато си спечелва благоразположението на своя съветски колега? Ами използ­вайки слабостта му към ордените. През годините Леонид Илич нееднократно е награждаван с нашите най-престижни отличия. Три пъти му се закичва звезда­та „Герой на НРБ“ и три пъти – орде­нът „Георги Димитров“.

 Пристрастеността на Брежнев към медалите е осмивана в безброй вицове. Един от анекдотите е особено оригина­лен и гласи следното:

 Семейството на генсека вечеря в пълния си състав. Докато прислугата поднася десер­та, мощен трус внезапно разклаща цялата сграда.

 -Леле, какво става? – пита уплашено щерката Галина.

 – Не се притеснявай – успокоява я първата дама Виктория Петровна, – сакото на баща ти падна на земята…

ПРОДЪЛЖЕНИЕ – КЪМ ВТОРА ЧАСТ:

Още сензации:

loading...

Напиши коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Моля, въведете отговор: *