Жужка – актриса от филма „Бащата на яйцето“: Дарина Павлова купуваше луксозни подаръци от “Кореком” за колегите

Дарина Павлова

  Горещото лято на 1989 г. Снима се филмът „Бащата на яйцето“ по сценарий на поета Борис Христов. Режисьор на лентата е Анри Кулев, а оператор – Светла Ганева. Можете ли да си представите щастието,  за първи път да участваш в български игрален филм, след като се разболях от пневмония и се разминах с участие във филма на Георги Дюлгеров „Мера според мера“. Ролята ми в лентата на Анри беше малка, но според мен интересна и забавна. Включена съм в обобщения образ днос високата Краси, Детелина Лазарова, Марта Вачкова и Даринка, която по-късно ще стане международноизвестната Дарина Павлова. Във филма участват още незабравимите Наум Шопов, Георги Русев, Константин Коцев. Митко Буйнозов. Тук са Любчо Чаталов, Сашо Лилов, та дори и неповторимият зевзек – големият скулптор Александър Дяков.

Дарина с Илия Павлов

Очертава се прекрасно лято с продължаване на снимките в Алжир, което за онова време беше изключителен шанс. Снимките започват в току-що изтърбушената сграда на Централната минерална баня срещу Халите в София. В руините между бутилки, тухли, изкъртена мазилка, арматурно желязо и пр. се търкаляше едно малко книжле, което се оказа Димитровската конституция на НРБ от 1947 г. Насред тази Невъобразима натурия си представете една люлка, която виси от тавана и въжетата й са окичени с цветя, панделки и дантели. На нея се люлеят и пеят любовен дует двама от главните герои, изпълнени от оперната прима Христина Ангелакова и Орлин Горанов. Влюбената гълъбица на Ангелакова е законната половинка на още по-главния герой – Наум Шопов. Шантаво, смешно, гротескно, налудничаво, какъвто беше и реалният ни живот. Нищо не предвещаваше какво ще се случи няколко месеца по-късно. Идилията и веселбата се пренася по нашето Черноморие, между Варна и курорта Албена. Нас ни прибираха от снимачната площадка с автобус.

Една-единствена сладурана от „групата на туристките“ я прибираха с черен мерцедес и личен шофьор. На другия ден наскоро завършилата ни колежка Даринка, бъдеща Дарина Павлова, разказваше превъзбудено как се е забавлявала в Шведския хотел, недостъпен за простосмъртни. Все пак не пропускаше да ни донесе вносни дъвки и бонбонки от валутните щандове във фоайетата на хотела. За пръв път се сдобих с оригинален сапун „Лукс“. Не знам за другите, но се почувствах истински луксозна актриса. Никога няма да забравя потреса, който преживях, когато се връщах между снимките в Кърджали при майка си. Тече изселването на българските турци, наречено от властта „възродителен процес“. По тротоарите се движеха войници по трима с отворени автомати на всеки десет метра.

В магазините нямаше абсолютно нищо – дори сапун „Петел“, най-евтината разновидност от артикула. Температурите са над 40 градуса, продавачките са заключени зад витрините в очакване да докарат нещо, каквото и да е – хляб, кисело мляко. Настроението на хората беше като затишие пред буря. Витаеха слухове, че това е заради „възродените“ турци, които били изкупили всичко още от складовете и го отнасяли за Турция. А те стояха пред банката като стадо, натикани на единия тротоар, от целия окръг, оградени с червено въже. Стояха така не с часове, а с дни и нощи, за да изтеглят спестените си от 30 години пари от тютюна и мините. Чувствах се съпричастна към съдбата на тези хора, сред които имаше много мои съученици, родителите им от Кърджали, Ардино и близките села.

Сапунът „Лукс“ не можеше да измие срама и безсилието ми, че това изобщо е възможно. Докато си бях в Кърджали, сънувах странен сън. Уж искам да подаря на майка два красиви фотьойла с хонорара от филма. Оставила съм тя да ги избере в огромен магазин за мебели. Тя намира два стола с дамаска на цветя в ретро стил. Уговорила съм се с продавачката, платила съм капаро. Връщам се от банката и какво заварвам? В магазина не може да се влезе, навсякъде охрана. На моя фотьойл седи Тодор Живков, а другия вече го опаковат. Майка ми е изтикана зад една врата. Опитвам се да избутам Тодор Живков и му крещя, че може да си купи всички фотьойли и защо точно тези два иска да вземе. Избутан и засрамен, той напуска магазина. Неочакван обрат и хепиенд.

Но изненадите в това горещо лято няма да свършат с този сън. Снимките на филма трябва да се пренесат в Алжир, на брега на Средиземно море. Ден преди да заминем (на 28 или 29 октомври), по новините съобщиха за голямо разрушително земетресение в Алжир с епицентър на 70 км от столицата Алжир. В самолета научаваме, че пътуваме точно към този епицентър в околностите на град Типаза.

Няма връщане назад, всичко е уговорено месеци преди това. Струва ми се, че перипетиите на „Бащата на яйцето“ могат да станат основа за сценарий на не по-малко откачен филм. Макар че най-невероятното, най-изненадващото и може би дори съдбовно предстоеше.

Една вечер седяхме на терасата пред бунгалото на Борис Христов и музиканта Любо Денев. Бяхме уморени от снимките и жегата и на чаша бяло вино Любчо четеше на глас френския писател Борис Виан, а Борето от време на време вземаше тромпета и изсвирваше пасажи от популярни джаз парчета. Отпуснато, лежерно, подухваше лек ветрец от морето. Нямахме представа за времето, но когато чухме новината, щяхме да запомним завинаги деня и часа. Любчо измъкна от стаята си някакво транзисторче и съсредоточено започна да търси българска станция, но попадаше само на френски. За късмет той знаеше този език и внезапно ни помоли да замълчим. Изведнъж, с широко отворени очи и напрегнато изражение, той каза: „Чакайте, чакайте, нещо се случва“. Беше чул новината за падането на Тодор Живков, но не можеше да повярва. Търсеше и други станции и ни превеждаше задъхано. Нямаше лъжа и измама. Беше чул от няколко места много ясно, че в България настъпва огромна промяна. Беше нощта срещу 10 ноември 1989 г. Борето наду тромпета и заедно с Любо и Детелина Тръгнахме да будим останалите.

Едни ръкопляскаха, други викаха „Да живее България“, а трети не вярваха и смятаха, че сме си подпийнали и правим поредната магария. Съненият Анри излиза от бунгалото и се включва в общия хор с думите: „Вижте, ако се окаже истина, оставаме в Алжир и правим задгранично правителство“. Така филмът „Бащата на яйцето“ бе потопен от събитията на онова вече далечно време. А моето първо участие в игрален български филм мина между катаклизмите, депресиите и възторзите на неповторимото лято на 1989 г.

ВИЖ ВИДЕОТО:

 

Още сензации:

loading...

Напиши коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Моля, въведете отговор: *