Великият хирург Николай Пирогов – биография – 3 част

Николай Иванович Пирогов

Още докато работи в академията, отива като полеви лекар в Кавказ, където изпитва своето изобретение – етерната наркоза. Дотогава всички операции се правят без упойка и хирурзите трябва много да бързат, за да не умрат пациентите им от болка в буквалния смисъл на думата. Опитите минават блестящо. Военният министър обаче е недоволен, защото, докато Пирогов му докладва за пробива в медицината, е облечен в неподходящ мундир. От забележката хирургът изпада в ярост и започва истерично да крещи на министъра си.

После следва Кримската война и кариерата му в държавните институции. Новият император планира реформи, за които се нуждае от модерно мислещи хора. Приятелите му смятат, че един от тях без съмнение е Пирогов. Той става ръководител на учебното дело в Одеса, а после и в Киев. Но влошава неимоверно отношенията си с генерал-губернаторите и дори с Петербург. За държавен чиновник изповядва твърде леви разбирания. Неизменната му износена риза и старомодното сако стоят доста нелепо по време на приемите. В Одеса отказва да изпълни глупава молба на митрополита, в Киев се застъпва за неблагонадежден учител и вбесява жандармерията. Твърде рязко се държи и със съпругата на губернатора княгиня Висилчикова. Накрая лично император Александър Втори решава, че той е опасен и неблагонадежден човек. След като подава оставка, всички либерално мислещи хора в Киев се обявяват в негова защита и затвържават мнението на императора. Николай Иванов още веднъж се пробва като държавен служител, този път в сферата на науката, но просветният министър не го издържа дълго и го праща в заслужен отдих с висок чин – таен съветник, и малка професорска пенсия. След това Пирогов завинаги заживява в имението си.

Там работи пълноценно, в покой със себе си и хората и затова трябва да благодари само на жена си.

Балсамираното тяло на Пирогов, положено в мавзолея в с. Вишня близо до Виница

  Зад вратата на кабинета чува леките й стъпки. Ще влезе в стаята, ще се приблшки до креслото, ще го погали и целуне. А после ще отидат в трапезарията, защото обедът вече е готов. Жена му е най-верният приятел, той знае всичко за нея и всичко може да й сподели. Пирогов е сигурен в това, но не знае, че Александра крие своите тайни.

Той смята, че лекува безплатно, но истината е, че жена му прибира пари за всеки преглед. Когато пристига на почивка в Одеса, тя все едно го дава под наем и хората й плащат такса за всяко посещение. Тя е човекът, който успява да му осигури влиятелните държавни служби чрез известни познати и дори стига до императора. Николай Иванович не живее на този свят, но Саша добре се справя и за двамата. Жената на Пирогов не е безсребърница и иска тя и близките й да живеят охолно. Разходите на семейството са доста големи, децата учат, трите имения искат постоянни вложения, а пари трябва да се събират и за внуците.

Тя влиза в кабинета, целува мьжа си и го води на обяд. Мъжът, считащ себе си за глава на семейството, и жената, за която той си остава едно голяма дете, отиват в трапезарията. Пирогов върви напред, а Александра зад него. Като го вижда как едвам върви, сърцето й се свива от жалост. Той е болен от рак, но близките му крият страшната диагноза. Малко след като отбелязва 70-ия си рожден ден, умира и завещава тялото си за нови медицински изследвания.

Мумифицира го избраният от него д-р Давид Виводцев. Специалистите са категорични, че и досега мумията му, която се съхранява в малък параклис във „Вишна“, е доста по-добре запазена от тази на комунистическите лидери в Корея и Китай. До края на живота си жена му се измъчва, но не успява да му роди още едно дете. От самолюбива и умна жена се превръща в сянка на мьжа си. Но такива мисли прогонва бързо. Ако Александра Пирогова имаше още един живот, щеше да го изживее по същия начин неизменно до съпруга си.

 

Извива ръцете на царя, за да дойде в Плевен

Три години преди да умре. Пирогов пристига в България в разгара на Руско-турската война. Идва по изричното настояване на цар Александър Втори, който може да не харесва либералните му убеждения, но е наясно, че той е най-добрият военен хирург Пирогов въвежда медицинската сортировка – разпределение на ранените според тежестта на травмата. За първи път прилага гипсовите превръзки при счупвания на крайниците, подобрявайки зарастването и снижавайки инвалидността. По негова инициатива се създават групи от милосърдни сестри, които да помагат на лекаря на фронта. Безценен е опитът му с етерната наркоза, която прави още по време на Кавказката война и доразвива у нас. Затова хирургът поставя условие – ще дойде на фронта, ако императорът му гарантира пълна свобода на решенията Александър се съгласява, въпреки че по това време в България са вече три светила на руската медицина проф Боткин – личен лекар на императора и създател на вътрешната медицина в Русия. проф. Склифасовски – световноизвестен хирург, проф Ерисман – създател на руската медицинска хигиенна наука Вече болният и възрастен Пирогов изминава с каруца и шейна около 700 км. за да оперира войници от фронта между реките Вит и Янтра. Посещава общо 11 руски военновременни болници. 10 дивизионни лазарета. 3 аптечни склада, разположени в 22 населени места. През този период лекува и оперира и много българи, разбира се, безплатно. Основната му болница е в с Горна Студена. Плевенско, където е главната квартира на руското командване и където сега има музей, посветен на лекаря. През 1951 година бившата болница на Червения кръст в София е кръстена на Пирогов, а в негова памет са изградени 26 обелиска и паметник в Плевен.

КЪМ ПЪРВА ЧАСТ:

КЪМ ВТОРА ЧАСТ:

Още сензации:

loading...

Напиши коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Моля, въведете отговор: *