26 години след кошмара „Чернобил“ градът на ужасите е превърнат в атрактивна туристиче­ска дестинация. Макар че бетонният саркофаг е пропукан и вредните вещества продължават да тро­вят въздуха и земята, мераклии да видят с очите си пораженията на човешката немарливост не липсват. Десетки туристи от Европа и Америка плащат почти по 200 долара, за да разгледат руините на централата, която разболя от рак близо 4 милиона души.

 Припят е разположен в Север­на Украйна, почти на границата със съседна Беларус. Градът е по­строен специално за работниците в атомната електроцентрала. Па­нелни блокове, детски градини, училища, болници и заведения – това са основните атракции, които, макар че изглеждат сиви и скучни, днес са притегателен магнит за любопитните хора.

 Колкото и да звучи невероятно, повечето туристи идват на зло­вещото място, за да се убедят с очите си, че авария наистина е имало.

 В медиите рекламират Припят като призрачен град, в който ту има радиация, ту няма. Това е и една от причините от време на време районът да бъде затварян за туристите.

  Говори се, че радиация про­дължава да изтича от пукнати­на, появила се преди повече от година в бетонния саркофаг, който скрива опожарената сгра­да. Проблемът не е овладян по чисто финансови причини – те­първа ще се търси инвеститор, пък и хора, които биха могли да рискуват здравето си, работейки на изоставената площадка.

 Според учените районът няма да е годен за живот с векове. За да се изчисти напълно от вредните лъчения почвата, пък и сградите, ще са нужни цели 900 години.

 Въпреки това градът е достъ­пен и гостоприемен. Пътищата му са запазени, жилищата – от­ключени и пълни с различни изоставе­ни предмети, но не­докоснати от крадци и мародери. Вещите са толкова пропити с радиация, че дори една малка лъжич­ка за кафе е в със­тояние да разболее 4-членно семейство.

 Екскурзоводите препоръчват раз­глеждането на При­пят да започне с дозиметър в ръка. Смелчаците биват измервани, преди да преминат бариерата към ужаса, по време на разходката и след това. Ако уредът „из­пищи“ червено, това е сигурен знак, че мястото е радиоак­тивно в повече от позволените норми – следват напътствия за бързо напускане на обекта, а след това и профилактичната доза от йод. Макар че местните  жители предпочитат да церят сами себе си с водка…

 Припят е призрачен град, об­становката поражда страх и връ­ща спомените към 1986 г. Вре­мето на това място в Украйна е почти спряло. При евакуацията си хората са оставили по-го­лямата част от личните си вещи, които с днешна дата служат за туристическа атракция. Танкове и хе­ликоптери на Съветската армия също са изоставе­ни безстопанствено, но никой не си и помисля дори да ги нареже за скраб заради високото ниво на радиация в тях. В река Припят, която е дала името на населеното място, няма живот. Водите й са вредни и тотално не­използваеми. За съжаление тя се влива в друга по-голяма река, а от там никой не казва, къде отива – дали за поливане на зеленчуковите ниви, или в чешмите на нечии домове.

  Кошмарът на Чернобил про­дължава и днес. Мълчанието по темата – също, както преди 26 години, когато Михаил Горба­чов размишлява цели 19 дни, преди да оповести на братските страни, че и на целия свят за проблема. 

26 април 1986 г. обаче взима стотици жертви, още първите два дни след изпускането на радиа­цията. Лъчевата болест поразява за секунди местните жители, кои­то са били с по-слаба имунна сис­тема. Болниците са претъпкани. Пациентите имат еднакви оплак­вания – нямат желание да се хранят, изпитват главоболие и световъртеж. Уви, оказва се, че дори часовете им са преброени, а докторите нямат възможност да им поставят и правилната диагноза. Но това е само нача­лото на ужаса, който предстои и за който екскурзоводите рядко се навиват да говорят. 

Здравната равносметка от аварията в атомната електроцен­трала, носеща името на великия вожд Владимир Илич Ленин, но прекръстена от народа на Черно­бил, е потресаваща. Радиацията служи като хумус за развитието на редица видове ракови забо­лявания. В клиниките се отчита бум на рак на гърдата, на щито­видната железа и на левкемия. Раждат се десетки недоносени бебета. Други пък се появяват на бял свят с различни недъзи. В Минск е направена специал­на клиника, в която се грижат за хлапета, засегнати от теча. Част от тях не доживяват до 18-годишна възраст.

 Хора, жертви на ядрената ава­рия, но оцелели по една щаст­лива случайност, от време на време обявяват гладна стачка. Те твърдят, че все още не са получили обезщетенията, които им се полагат.

  „Във всяко семейство има жертва на аварията. По неофи­циални данни 4 милиона души са засегнати от Чернобилската радиация и вероятно вече са болни от рак. Над 2 милиона са жертвите на радиацията само в Украйна. Като се има предвид, че разпадът на атомите започва след близо 30 години, това значи в близко бъдеще да чакаме бум на ракови заболявания. Предим­но в Русия, Украйна, Беларус, страните от Балтийско море, че дори и на Балканите, Франция и България бяха най-засегнатите европейски държави. Радиоак­тивният облак първоначално по­тегли на север, но после се появи вятър, който обърна посоката му. Беше засечен в Швеция и ако шведите си бяха замълчали, светът може би нямаше да разбере за проблема

 Западните страни обаче реа­гираха бързо и взеха мерки за профилактика на населението. У нас се провеждаше първомай­ската манифестация, усмихнати и щастливи мъже и жени маршируваха по улици и площади и прославяха партията. Днес всички очакваме Международ­ната агенция по атомна енергия (МААЕ) да се заеме сериозно с ликвидирането на последиците и да работи усилено с украинско­то правителство“, разказва руският професор Сер­гей Коновалов.

 Според него все повече деца се раждат със синдрома на Даун, а ракът на щитовид­ната жлеза сега е с многократ­но по-висо­ка честота, отколко­то преди 1986 г.

 Черно­билската АЕЦ е спря­на по искане на Запада, но не е затворена окончателно. Освен любопитни туристи, из запустелите сгра­ди и ливади се разхождат и работници, които не е ясно какво точно работят. Ядреното гориво, останало в разрушения енергоблок е започнало да из­лъчва америций, който е много по-опасен от стронция.

Засекли радиация първо във Велико Търново

 У нас темата за аварията в Чернобил е табу. Щаст­ливите социалистически граждани са отдадени на май­ските празници и манифестациите, ръководството на партията майка мълчи.

 В същото време измервателните уреди във военното учи­лище във Велико Търново, катедра „Ядрена, химическа и биологическа защита“, отчитат повишена радиоактивност. По онова време катедрата разполага със специализирани лаборатории по дозиметрия, лъчезащита и ядрена физика, оборудвани с прибори, по-добри от тези на Гражданска за­щита. Радиационният фон е засечен на 1 май, цели 4 дни след аварията. Униформените запазват самообладание, но не набират смелост да доложат на Тодор Живков за проблема. Събират кураж, след като радио „Свободна Европа“ разпространява вестта за аварията в Чер­нобил и остро критикува комунистическата партия за това, че вместо да оповести за проблема, предпочита да го укрива от нищо неподозиращото население.

  америций, атомната електроцен­трала, жертви, лъчения, Припят, радиация, рак, ракови заболявания, стронций, Тодор Живков, Чернобил, ядрената ава­рия