Цветелина Бориславова нагло ограби металурзите в Кърджали

Цветелина Бориславова

В България владее зверска цензура и робски страх. Ако цензурата не е от вчера и е хронично състояние на безгръбначните медии, стра­хът е уродливата рожба от култа към премиера Борисов и полицейщината на Цветанов. Само така си обяс­няваме медийното мълчание око­ло отговорността на Цветелина Бориславова и Бойко Борисов за драмата на Оловно-цинковия комбинат в Кърджали.

 Трябва или да си сляп и глух или да си купен, за да пропуснеш про­ведената на 29 март в Кърджали пресконфе­ренция на местния чер­вен лидер Милко Багдасаров. В разгара на кър­джалийската сапунка, в която Борисов играеше ролята на Майка Тереза, Багдасаров сезира про­куратурата за криминал­ни деяния на премиерската двойка. Които из­глеждат така.

 Преди повече от 10 го­дини започва приватиза­цията на ОЦК-Кърджали и за целта е създаде­но работническо-мениджърско дружество. Но като всяка приватизация у нас, и тази е опороче­на и накрая обсебена от силните на деня 800 работници и служи­тели създават РМД, вяр­вайки, че ще станат ко­лективни собственици на комбината. Без изобщо да уведомят металурзите и да получат тяхното съг­ласие, в един момент ръ­ководителите на РМД-то тайно продават акциите на СИБанк, управлявана от Цветелина Борисла­вова.

 Както кърджа­лиите са грабе­ли през турско, така и Цветелина заграбва металур­гичния комбинат в Кърджали. В деня, в който дамата по­ема предприятието, в града стъпват охранителите на „Ипон“ – частната фирма на Бо­рисов. Същият, с когото тогава Цветелина живее на семейни начала и два­мата имат още пет общи фирми. Това не е никак­ва тайна в Кърджали, но за повечето софийски ме­дии темата „Ипон“ е табу, както камората в Италия е минно поле за любо­питни новинари.

 Разкритията на Багда­саров за ролята на СИБанк и „Ипон“ в комбината се допълват от шефа на КТ „Подкре­па“ в него Анни Георгиев. Който изнесе пред Тв СКАТ това: докато банкерката се разпорежда в предприятието, най-ви­соката заплата достига 300 лева, а по това вре­ме металурзите в страна­та получават най-малко 1000 лева месечно. Кога­то синдикатите поискали увеличение на мизерни­те заплати, изпълнител­ният директор Никола Пашинов ги препраща към Бориславова, която приема работническата делегация в централата на СИБанк в столицата.

Цветелина Бориславова и Бойко Борисов

  „По онова време – из­нася Георгиев – заводът разполагаше с голям автопарк, затова ни отка­раха със служебни коли при нея. Тя се държа наг­ло, сякаш бяхме просяци. Още от вратата започна да ни заплашва с уволне­ния и поиска да напуснем завода, щом сме недо­волни. Не й останах длъ­жен и също повиших тон. Накрая обаче тя много­значително ни предупре­ди: „Всички ви познавам, обиколили сте света, а сега искате пари“. В този момент Борисов бе главен секретар на МВР и у мен остана съмнението, че всички в делегацията предвари­телно сме проучени от службите. Вярно, тога­ва скитах в чужбина, но това не бяха екскур­зии, просто през от­пуските ходех да работя извън страната. Как ина­че щях да изхранвам се­мейството си със стотин­ките, които Бориславова ни подхвърляше?…“

 След като изцежда последните капки пот от работниците, Цветелина влиза в кожата на Остап Бендер. Дори имам чувството, че е нежно­то издание на великия комбинатор, който знаел четиристотин сравнител­но честни номера за из­мъкване на пари. Дока­то баламите леят олово, СИБанк се позлатява от подло получените акции от РМД-то, като ги прода­ва на Валентин Захариев. Цената на сделката е тайна, но елегантна­та бизнес дама напуска  Кърджали  с кюлчета злато. Благодарение на животинския си нюх към  парите и мъжете с власт, тя е първи алхимик, превърнал оловото в злато.

 Три години по-късно работни­ците узнават, че акциите им са откраднати и вдигат бунт. Както раз­крива Багдасаров, за да избегне скандала и спа­си реномето на вече по­сягащия към властта Бо­рисов, въпросната банка плаща акциите по 1,50 лева, въпреки че реал­ната цена на една акция била над 40 лева. Така Цветелина за втори път ограбва металурзите. Лютите клетви на изма­мените не я трогват, тъй като юридически сделка­та е изпипана перфектно.

Именно това помпа наглостта на охранителя на ОЦК-то, който без срам заяви: „Група тари­кати, покровителствани навремето от Иван Кос­тов, взеха цялата мета­лургия – от „Кремиковци“ до „Горубсо“. Всички беди дойдоха от разбойниче­ската приватизация…“.

 Много наглеци сме виждали, но Борисовата наглост е за олимпий­ско злато. Как този чо­век веднъж не се изчерви от срам? Как се осмелява да съди други приватизатори, след като всички­те вкупом трябва да са в Централния софийски и всяко затворническо утро да молят за прош­ка ограбените от тях?

 Уви, в Кърджали още го боготворят и унизително молят за заплати, вместо да го замерят с камъни. Да, с камъни, не с яйца. Защото алчността му ги докара дотам, че нямат и пари за яйца.

 Хубавото в тази грозна сага е, че будните граж­дани на Кърджали сези­раха прокуратурата, коя­то трябва да разследва приватизацията на комбината и да раз­крие кой, как и защо го е продал точно на Вален­тин Захариев. Справедливо е и искането Народ­ното събрание да създа­де анкетна комисия, за да изясни как заводът е раздържавен и кой стои зад това. Не храня илю­зията, че прокуратурата веднага ще скочи, а до­минираният от ГЕРБ пар­ламент ще реагира. Ала критичната маса от об­ществен гняв срещу Бо­рисов и Бориславова се увеличава.

А това не е за подце­няване в държава, къде­то хората са докарани до просешка тояга.

Босът на „Ипон“ бе посрещнат в Кърджали като господ, а платени клакьори скан­дираха: „Бойко – победи­тел“, „Разпети петък се превърна във Великден за нас“. Копирайки Це­зар, премиерът вдигна дясната си ръка, велико­душно помаха на плебса и отсече: „Държавата се намеси само заради хо­рата“…

 Не заради хората се намеси охранителят на ОЦК-то, а за­ради себе си и Цветели­на. Забелязвате ли, че той не казва и една лоша дума за Валентин Захариев, който още се гаври с работниците, отказвай­ки да им изплати всички дължими пари. Защото, ако Захариев си отвори устата за далаверата с Цветелина, спящата про­куратура ще трябва да поиска ареста на банкерката. А вероятно и на Бо­рисов, за да види колко пари от кърджалийската приватизация са изтекли и към „Ипон„.

 Впрочем първият по­кровител на Захариев си отвори устата и пре­дупреди гербера да вни­мава, като кълне синя­та приватизация. В те­левизионно откровение Иван Костов уточни, че ОЦК-Кърджали е преп­родаден на Захариев от Цветелина Бориславова, и натърти: „Тя е първи­ят собственик на комби­ната след приватизация­та му“. Единственото ху­баво нещо на привати­зираната демокрация е, че приватизаторите вза­имно си вадят мръсните ризи. Най-хубавото оба­че предстои, ако през ля­тото на 2013-а измаме­ните избиратели превзе­мат парламента, а про­куратурата и спецсъдът заработят честно и без­компромисно. И Борисов и Бориславова семейно застанат пред Темида за фалита на ОЦК, както и за други афери, описани в доклади на щатски по­сланици в София.

 Дали ще дойде този Ве­ликден?

Още сензации:

loading...

Напиши коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Моля, въведете отговор: *