Започна новата учебна година за 730 хил. ученици. От тях 63 хил. са първокласници. По политическа традиция в първия учебен ден местни управници и министри влязоха в училищата, да приветстват, обещават и даряват. Така Например Вежди Рашидов подари каталози от личната си колекция на библиотеката на Художествената гимназия, а Цветан Цветанов – дари на децата от 11 COУ в София светлоотразителни жилетки.

В информационните агенции не се споменава дали в каталога на Вежди присъства нещото като куче, което всъщност трябва да изобразява лъвчето на Мултигруп, но, от друга страна, пък малките възпитаници на Художествената гимназия отрано ще видят как не трябва да се правят скулптури. Никъде в новините не се видя, не се чу, нито се прочете кой какво е подарил на малките палавници, както обичат да се изразяват телевизионните репортери и останалите министри от кабинета.

Предположихме, че Мирослав Найденов им е раздал сандвичи с говеждо месо от 1985 година, а Дянков претоплената постна пица, с която дойде на власт. Въобще да се прави политическа реклама в първия учебен ден си е доста тъпо, особено на фона на окаяното състояние до което българските политици докараха образованието. Тяхната вина е голяма, но ще бъде несправедливо да виним само тях. Проблемът е общ, защото вината е на цялото общество, което сякаш се отказа да гони високи цели.

Думи като образование и култура се превърнаха в клишета, които всички почитаме на думи, но към които нямаме никакво сериозно вътрешно отношение. Иначе нямаше да деградираме до там, че ученическите тетрадки с лика на чалгаджийки да станат най-обсъжданата тема в навечерието на новата учебна година.

За пореден път сериозните реформи в образованието бяха отложени. Управлението на ГЕРБ бе поредното, което не ги направи, въпреки че екипът в Министерството на образованието е сред най-добрите в иначе чалгаджийския кабинет. Не можем да ги укоряваме. Такава сложна и огромна реформа се прави с политическата воля на цялото управление, че дори и на опозицията и то от няколко правителства. Да не говорим за обществената подкрепа.

Появата на тетрадки с лика на чалгарки върху кориците е знак, че такава подкрепа скоро няма да има. Трудно е да виним издателите, които вьв време на криза гледат да продадат стоката си, за да оцелеят. Покрай тях намаза и западащата „империя“ на Митко Пайнера, който пусна и дискове с чалга, крепени за учебните помагала. Щом са пуснали такива тетрадки, значи има кой да ги купува. А щом има кой да ги купува, не може да се очаква нещо добро в сферата на образованието в близките години. Реформа се прави в някакви културни и цивилизационни рамки. В България няма такива. Ние деградирахме до онова положение, в което отново трябва да се просвещаваме.

Има един чудесен полемичен разговор между Любен Каравелов и Христо Ботев, измислен от Цветан Стоянов.

Двамата герои на българското освобождение спорят помежду си за онова, което е по-необходимо на българския народ – освобождение или просвещение. Каравелов твърди, че преди борба за политическа и социална свобода българите трябва да се преборят за своето духовно освобождение, чрез просвета, образование и култура. Едва тогава те ще са подготвени да бъдат свободни и ще знаят какво да правят със свободата си.

Днес май се върнахме със сто и петдесет години назад. Май ще трябва под линия дори и в този коментар да обясним кой е Цветан Стоянов. Ще сме изненадани, ако произведенията му се изучават в училище. Не трябва да се чудим обаче, ако след някоя и друга година ни се наложи да обясняваме и кои са Каравелов и Ботев.

Искам да кажа, че родителите също би трябвало да поемат част от отговорността за онова, което ще се случи с децата им. Изумително е, че са готови да им купуват въпросните тетрадки, което само по себе си представлява деградация, дори и от онова, което българите са били по времето на Каравелов и Ботев. Тогава училището и образованието са били предмет на уважение и дори на идеализация.

Сега все повече се превръща в място за първата среща на детето с развратния и отблъскващ свят на възрастните.

На българските възрастни искам да подчертая. Не е ясно дали има в момента друг европейски народ, който да е деградирал в такава степен, че да представлява заплаха за собственото си наследство. Да купиш на детето си тетрадка с лицето на курва е изродско. Онези, които го правят, дори не си дават сметка за мащабите на духовните поражения, които нанасят не само на собствените си деца. Ето идея. Догодина тетрадките да са с образите на Георги Илиев, Поли Пантев, Маргините, братя Галеви, Димата Руснака, Косьо Самоковеца, Доктора, Маджо, Бай Миле и всички останали паднали или оцелели в борбата за частна собственост и които с парите и манталитета си родиха индустрията на чалгата. Понятието мутри не ги изчерпва. По-скоро ги поставя в някаква изолация. Истината е, че в по-голямата си част те са хора от народа. Те са еманацията на предприемчивостта на днешните българи. Така както са народни и певачките, родени от техния вкус и представляващи еманация на представата за забавление на днешния българин.

Това е истински упадък и не е задължително той да стигне някакво дъно, за да можем да се отласнем от него.

ВИЖ ВИДЕОТО:

  Вежди Рашидов, детето, забавление, култура, Любен Каравелов, Мирослав Найденов, образование, първия учебен ден, училище, Христо Ботев, Цветан Цветанов, чалга