българските изоставени деца

Преди един ден гръмна скандал със СПИН в детски дом за сираци в София. Но какво всъщност се случва в тези домове? Знаем ли?  Отивайки в дом за изоставени деца, питомците там няма да обелят дума какво аджеба се случва там. Ще пазят мълчание по-страшно от сицилианската омерта,  защото животът им вътре зависи от възпитателите, директорите и по-големите деца в приюта.

Но все някога проговарят, обикновено, след като излязат от дома и осъзнаят всъщност къде са живеели.

Но това са единици. Повечето деца в тези домове всъщност не са сираци, а са изоставени от своите родители, заради сиромашия, изоставени на произвола на държавата. А държавата се оказва най-лошата мащеха от детските кошмари. Какво всъщност се случва в тези домове, докато  ние се опитваме да даряваме домовете с СМС-и на „Българската Коледа“. Истината споделя един вече пораснал обитател на подобен дом в София. Стоян е оставен от родителите си веднага след раждането. Вече е на 22. Петнадесет години той е прекарал по различни сиропиталища в страната. Знае имената само на майка си от акта за раждане, но никога не я е виждал. Тя за него е човек,  дал му живота, за който той все още не е сигурен дали иска да го живее. Един нежелан дар. Защото неговото детство е по-ужасно и от най-страшния хорор филм. Ужасен филм, типичен за дете, израсло в български дом за сираци.  С други думи, Стоян не желае да пази спомените си от детството. Той ги е потиснал дълбоко в съзнанието си. Живота в първите му 18 години  го харектеризира с една дума – „ужасен“. Защото го обвързва единствено с липса: на дрехи, обувки, храна и грижи. Стоян е запомнил глада. Още си спомня как е отишъл да иска  допълнителен обяд, просто защото е видял, че е останало още, но му отказват.  От тогава изводът му е следния, че тези сиропиталища са огледални на България – „за силните има, а за слабите не”. Но най-ужасното, което той не би могъл да забрави са изнасилванията. Всяка вечер по-големите момчета влизат в спалнята на малките момченца и момичета и  блудстват с тях. Стоян, за съжаление е бил от малките деца на държавата. Единственото му спасение от блудствата и изнасилванията са били не възпитателите, а … това, че нарочно се е нааквал в гащите и когато идват по-големите, се отвратяват от него и спират да го притесняват.
Възпитателите за децата са още по-лоши и от „големите“. Не са редки случаите, в които и служителите в дома са блудствали с беззащитните деца. Най-тъжното е, че всички знаят за това, но не са си правели дори труда да се вземат мерки.
Стоян все още сънува кошмари и се буди нощем от писъците на  малките деца, които изпитват непосилна болка. Всичко това няма да ни стане ясно, защото това се прикрива, когато стане време за посещения, дарения, инспекции и медии. Така се прикрива, че на посетителите им става умилно, че единственото което им липсва на тези деца са  мама и татко. А хлапетата даже и през ум не им минава да разкажат на някой непознат какво се случва, аджеба в тези сииропиталища. Страх ги е, за да не си навлекат гнева на  възпитателите и на големите.

мизерия

Коледните подаръци и даренията почти никога не стигат до децата на държавата за което всъщност са предназначени. Просто защото те се били разграбвали от  персонала или се препродавали в местните магазини.
Детските домове в България са домове за престъпници и отглеждане на проститутки – това е заключението на едно дете от такава институция. То разказа историята си със сменено име. Стоян не е истинското просто защото още го е … страх!