Перничани са изправени пред ужасява­ща заплаха. Нашест­вието идва изпод земята – милиони кубици вода плашат да погълнат къщите на над 30 000 души. Язовирите, които шумят под Перник, са се образували с години. Ликвидира­ните и запечатани минни галерии се пълнят с подпочве­ни води, които на места вече избиват.

 Повече от 120 години под града се разработват 30 рудника, някои от които са на дълбочина 130 метра. Преди десетки помпи са па­зели галериите от наводня­ване. След затварянето им са започнали да се пълнят с вода. В някои райони тя избива на повърхността и е въпрос на време засегнати­те да се увеличат лавиноо­бразно. Тези, които няма да гледат как се наводняват къщите им, ще наблюдават бавното им срутване. На места под земята подпоч­вени води може и да няма, но минавайки оттам, е про­менила структурата на ска­лите и те губят якостта си.

 „Тука паднаха 3 блока преди време. Хората едва излязоха, щеше да ги сма­же. Покъщнината им остана вътре и с дни си я изравяха изпод руините“, споделя жителка на квартал „Цалева круша„. Имотите в района са в пла­чевно състояние – напукани фасади, наводнени мазета и външна канализация.

  „Преди имаше канализа­ция, но се запуши. Проко­пахме канали пред къщите си и сега фекалиите от целия квартал се стичат пред вратите ни“, казва бивша труженичка в рудниците и сочи вадите пред къщата си. Понякога миризмата е непоносима, допълва жената и се намръщва. Моли за анонимност – можело да й търсят отго­ворност защо е говорила.

 И съседите й са в това не­завидно положение. Те са наематели на дружеството в ликвидация „Мини Пер­ник„. Плащали по 20 лева на месец. Доскоро не са, но неотдавна им поискали на­емите за три години назад.

 По-смелите негодуват, че им търсят пари за полусрутените построй­ки. Защо да плащали, като спят в страх, че къщите ще им паднат на главите.

 „Слезте долу да видите мазето. Периодично се пъл­ни с вода. Откъде идва?! От галериите под земята, мно­го ясно“, обяснява жителка и ни въвежда в дома си. Минаваме през тясно коридорче. Мазилката се рони, таванът е напукан. Мазето, както се убедихме, е пропи­то с влага. Помещението е душно, има и мухъл. Затова и бързаме да излезем.

  „Не ги слушайте. Тука подпочвени води няма. Каквото е имало се е из­текло към „Клепало“. Там да му мислят“, маха с ръка друга жителка на „Цалева круша“, която ни пресреща на улицата. Споделя мне­нието, че трите двуетажни блока в квартала паднали защото били зле поддър­жани. Били стари, строени през 40-те години и при липса на грижи било напъл­но логично да се срутят.

 Докато говорим, от съсед­ната къща гръмва знойна чалга. Тук постройките са занемарени, населението – бедно, озвучителната тех­ника обаче е на ниво. Цяла­та махала е продънена от оглушителен кючек.

 „Повечето живущи не са работели в мините. Роми преселници са, самонастанили са се. Работещите в мините са най-много десе­тина“, обяснява ни жената. Друга пък разказва върлу­ващ слух в района – някои от жителите са си направи­ли частни мини. Копаели за въглища на няколко метра дълбочина.

 „Моята къща е една от най-рисковите. Ето вижте“, казва бивша служителка в рудниците и ни кани в къ­щата си. От входа се влиза в малко коридорче. Надяс­но са помещенията, които жената обитава със семей­ството си. Поемеш ли на­ляво, излизаш пак на ули­цата. Покривът на стаята е пропаднал. Добре, че са го укрепили с прътове.

 „Цял живот сме тук. Ро­дила съм се тук и няма да мръдна. На години съм вече, къде да се местя?! Поддържаме колкото мо­жем, но край дома ни ми­нават товарни автомобили. Бучат точно до къщата и понеже е стара, се стигна до това“, обяснява домаки­нята и сочи небесната шир над бившата си спалня. И тя е на мнение, че за „Цалева круша“ подпочвените води, които пълнят галериите, не са опасни. Кварталът бил на високо и каквото е има­ло, се е изтекло надолу.

  „След като изтича, водата изнася част от материала и променя много якостта на скалите, тъй като те са предимно мергели, глини. Просто се разтварят“, обяс­нява доц. д-р Георги Стоянчев, дъл­гогодишен преподавател в катедра „Подземен добив на полезни изкопаеми“ на Минно-геоложкия универ­ситет. За трите паднали блока в „Цалева круша“ до­пълва, че причината може да се корени в занемаряването. Все пак са доста стари и неподдържани

 „Но деформирането на терена може и да им е по­могнало“, обяснява доц. д-р Стоянчев.

 В квартал „Клепало“ ситуацията не е толкова критична. Районът е доста обширен, живущите под­държат домовете си в из­ряден вид. Всички са чули изявленията на кмета Ро­сица Янакиева – около пет квартала, включително и техният, са застрашени от пълнещите се с вода под­земни галерии.

 „Абе, и аз го чух това, но защо и нашият квартал, не разбрах. Къщата не ни се наводнява, сигурно става въ­прос за другия край. Казват, че някои там даже си укре­пили домовете със стомане­ни въжета, защото се напу­кали и наклонили“, обяснява жител на „Клепало“ и сочи с ръка накъде да вървим. Ук­репените с въжета домове не откриваме, но се натъква­ме на местна, която обясня­ва, че мазето открай време й се пълнело с вода. Не зна­ела откъде идва. Къщата до нейната пък се наклонила с времето и собственикът й се притеснил.

 „Няма да потънем, бе. Знаете ли откога са тия га­лерии?! Щом досега сме се задържали, няма страшно. Отдолу има риби и ей та­кива плъхове“, изпъва ръка и сочи лакътя си възрастен мъж, който се представя за бивш миньор. Перничанинът проявява позитивизъм, въпреки мрачните прогно­зи, които от доста време стряскат съгражданите му.

 „Проблемът не е от 25 години. „Мини Перник“ е с над 100-годишна история и изпод земята сигурно са из­вадени 40-50 милиона тона въглища. Общо 150 мили­она тона са добити в Перник. Трябва да се направи проучване, за да се изясни ситуацията, и да се набележат зоните, които са потен­циално опасни. Едва тогава да се предприемат действия. Най-популярният метод и вече използван в Перник е запълване на галериите и заздравяване на масива. Тъй като може някъде гале­риите да са се запълнили с пропаднал материал, но нагоре да са се образували скали с по-ниска якост. При това положение деформациите продължават плавно и след години изли­зат на повърхността“, обяс­нява доц. д-р Стоянчев. По­сле добавя, че запълването на галериите се прави със смеси от цимент, пясъци и други материали.

 Защо това не е направено при ликвидирането на га­лериите, не е ясно. Знае се само, че проблемът е серио­зен и не търпи отлагане. За това апелира от доста време насам и кметът на Перник Росица Янакиева. Около 155 сгради вече са засегнати от явлението. Предстои да се направи проучване и да се премине към действия за решаване на проблема. 

Кога ще стане това, не се знае, никой не се наема да прогнозира и цената на про­екта. Докато темата добива застрашителни размери и перничани масово се готвят за битка с предстояща сти­хия, се появи друга теория. При едно земетресение по­ловин Перник щял да про­падне. И тогава пророчест­вото на маите за края на света може и да се сбъдне.

  доц. д-р Георги Стоянчев, земетресение, Мини Пер­ник, наводня­ване, Перник, Перничани, Ро­сица Янакиева, рудниците, руините, строени, Цалева круша