Мадлин Олбрайт нервирала Путин с брошка

Мадлин Олбрайт

  Докато бях дипломат №1 на Амери­ка, направих една ужасна грешка. Ето как се случи всичко. През 1999-а президентът Клинтън, министърът на отбраната Уилиям Коен и аз бяхме заедно в един салон, празнувайки 50-годишнината на НАТО. Шегувайки се по­между си, започнахме да се правим на трите маймунки от японската приказка „Ни чул, ни видял, ни лук мирисал“. Вдъхновена от този майтап, после си купих три брошки с техните фигурки.

 Година по-късно заедно с президента оти­дохме в Москва за среща на държавните лидери. По онова време бях стьписана от бруталността на руските военни действия в Чечня. Смятах, че политиката на Москва по въпроса е лицемерна. Затова на срещата си с Владимир Путин си сложих тези брошки.

  Започнах да употребявам брошки с фигурки и за да обозначавам настроенията си като посланик на САЩ в ООН през 1993-а. По онова време бяхме предприели санкции срещу Ирак и бях инструктирана да говоря само лоши неща за Саддам Хюсеин. В отго­вор на това той ми отговори със стихове в един багдадски вестник, сравнявайки ме със змия. Затова взех да нося брошка със змия, каквато се оказа, че имам сред бижутата си. Когато ме питаха какво означава тя, цитирах стиховете на Саддам.

  Постепенно това ми се стори все по-забавно и си накупих още бижута със символични фи­гурки. Когато бях в добро настроение, носех пеперудки, цветя, балончета. В лоши дни за мен или за дипломацията ни носех всякакви насекоми.

Владимир Путин на среща с бившия държавния секретар на САЩ Мадлин Олбрайт

  Веднъж например по време на преговори с руснаците бяха открили подслушвателно устройство в една от конферентните зали на Държавния департамент. Затова на следващия ден отидох на срещата с тях с брошка под формата на голям бръмбар.

 Но онова с маймунките при Путин беше грешка. Докато вървяхме към една от залите, той каза на Клинтън: „Не спираме да гледаме брошките на секретаря Олбрайт“. После се обърна към мен и директно ме попита какво трябва да означават. „Те са заради вашата политика в Чечня“, отговорих аз. Пу­тин се ядоса много. Тогава осъзнах, че съм прекалила. За щастие, случка­та не повлия върху дискусията между него и Клинтън. Не съм се извинявала на руския президент, но осъзнах, че е опасно да си играеш с тези неща. Понякога, в напрегнати ситуации, когато нямаш насреща си човек със същото чувство за хумор, подобни постъпки са рисковани.

Още сензации:

loading...

Напиши коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Моля, въведете отговор: *