Той е нисък на ръст, с малък недъг в лявото рамо. Външният му вид е незебележим в тълпата – фигурата му излъчва невзрачност. Тъмните му очи са плахи и често зачервени – погледът му отбягва погледите на околните. 

През 1908 г. софиянецът Сократ Алберт Кришвенг сключва брак с Елена от Самоков. Раждат им се две деца – Александър и Райна. След малко повече от година Сократ забягва в София, оставяйки жена си и децата. В столицата Кришвенг се запознава с Вангелия Юрданова и заживява незаконно с нея. Нито Вангелия подозира, че Сократ има съпруга по закон и Божия воля, нито Еленка знае за връзката на съпруга си в София.

 Междувременно Кришвенг успява да си издейства назначаване като надзирател в Десета местна военна болница в столицата. Там пък се запознава с една от санитарките – Тинка Николова. И лудо се влюбва в нея! Жената била праведна и набожно благопристойна и не откликвала на чувствата на Кришвенг. Тинка научила за съжителството на Сократ с Вангелия и не искала да разваля „брака“ му с нея. Похотливецът усетил това и скроил хитър план за премахването на софийската си изгора. 

Една вечер Кришвенг се връща вкъщи замислен. На въпроса на Вангелия какво му е, той отвръща, че е злоупотребил с огромна сума пари в болницата – 15 000 лева. Бил много притеснен и очаквал далаверата му скоро да бъде разкрита. Влюбената Вангелия веднага предложила на Сократ да избягат заедно в чужбина. Той въобще не се надявал на такъв идеален развой на събитията. Окуражен и ентусиазиран, изложил на софийската си изгора специален план за действие. Наивницата съвестно се съгласила.

 Кришвенг я накарал да напише две писма – до него и до майка си. Вангелия в тях съобщава, че е задигнала 15 000 лв. от Сократ и затова се налага да избяга в Сърбия. 

  Кришвенг пък трябвало да покаже тези писма на властите и да обвини Вангелия, че го е ограбила.

 Докато жената пишела писмата, Сократ й казал, че 15-те бона са закопани в Малинов дол и непременно се налага да ги извадят преди заминаването на Вангелия за Сърбия. С тези пари двамата трябвало да заживеят щастливо там. Тя веднага се съгласила. Двамата вземат лопата и мотика, и заминават да търсят парите на посоченото от Сократ място. Като стигат до него, той казва, че е много изморен от работата си в болницата през деня и кара Вангелия да копае и да търси торбата с банкнотите. Жената трескаво рови в земята в продължение на повече от час, очаквайки всеки миг да открие парите. Тя въобще не си е и мислела, че всъщност копае собствения си гроб. И когато Кришвенг преценява, че ямата е достатъчно дълбока, за да побере тялото на Вангелия, изважда хладнокръвно револвера си и я застрелва в главата. Сократ спокойно взема лопатата и бързо покрива с пръст трупа на възлюбената си.

 На следващия ден „вдо­вецът“ се появява на ра­ботното си място в болни­цата със силно зачервени очи. Намира Тинка и й показва двете писма на Вангелия – до него и до майка й, в които тя зая­вява, че е откраднала 15 000 лв. и е забягнала в Сърбия. Още няколко дни Сократ се движи из бол­ницата като привидение и на всеки срещнат казва: „Вангелия ме заряза. Из­бяга с един от любовни­ците си в Сърбия!“. С тази хитра маневра Кришвенг успява да спечели любо­вта на Тинка… 

Но порядъчността на санитарката не й поз­волява да заживее със Сократ, без да са жене­ни. Кришвенг е принуден да признае на Тинка, че в Самоков го чака законна жена. „Но – убеждава той младата си изгора, – Бог е навсякъде и ние ще уза­коним нашата връзка при турския мюфтия!“.

 Любимата склонява и софийският мюфтия венчава Сократ и Тинка, които преди това приемат мохамеданската вяра и променят имената си на Шакир и Айше.

 Но мисълта за законната му съпруга Еленка и двете невръстни деца в Самоков не дават мира на младоженеца Шакир. И през 1919 г. той сътворява нов план. Сократ-Шакир наема каруцаря Димитър Цветков да да ги откара до Самоков и да доведат Еленка и децата в столицата. На връщане, близо до Панчарево, Сократ и съпругата му слизат от каруцата и поемат по една пътека да се поразтъпчат. Талигата продължава с децата по шосето. Там, където пътят се сливал с пътеката, Сократ се появил, но сам. Казал на каруцаря, че Еленка отишла при роднини в близкото село и щяла да дойде в София след ден-два. Не подозирайки нищо, Димитър пришпорил конете към столицата.

 Няколко дни по-късно тялото на Еленка е от­крито от панчаревци. То било жестоко съсечено с тесла. Хитрият Кришвенг и този път намерил изход от трагичната ситуация – набедил каруцаря Дими­тър Цветков за убийството на законната си съпруга и го вкарал в затвора.

 Скоро и Тинка-Айше ом­ръзнала на новоизпечения мохамеданин Сократ. За да се отърве пък от нея, я завел на разходка по Горнобански път и там в едни драки започнал да я души. Минаващи хора чули писъците на Тинка, но не могли да я спасят. Все пак успели да заловят убиеца и го предали на полицията.

 Срещу Сократ ведна­га било заведено дело. Прокурорът категорично настоявал за смъртна при­съда. Съдът приел аргу­ментите на обвинението и кръвожадният Кришвенг получил от представите­лите на Темида най-за­служеното си наказание – смъртната присъда. Ад­вокатът на Сократ естест­вено обжалвал присъдата и на втората инстанция тя била смекчена – заради децата му Райна и Александър, които според за­щитата си нямат майка и разчитат само на финан­совата помощ на баща си. На „топло“ зад решетките Сократ Кришвенг прека­рал седемнадесет години. Едва излязъл на свобода и голямата му жажда за кръв отново се събуди­ла…

 През януари 1937 г. Сократ се отбива в бакалничката на леля си Евтимия на столичната ул. „Струга“ 40. Поводът за посещението бил да й върне двата лева, които тя преди време му дала. Лелята взела парите, обръщаъки се към рафта да даде от стъкленицата няколко бонбона за внучето на Сократ, той стоварва с всичка сила върху нея грижливо наточена брадва. Жестокият убиец умело я криел в балтона си. После тихо се промъкнал в задната стаичка, където до печката дремел 85-годишният мъж на Евтимия Иван Здравков. Най-хладнокръвно Сократ съсякъл и него.

 След това започнал да тършува из бакалницата за пари, но намерил само няколко лева и дребни стотинки. Ядосан, извергът чевръсто измъкнал от ръката на убития Иван златния му часовник. Бър­зо написал бележка, че 10 дни бакалницата няма да работи, закачил я на вход­ната врата и изчезнал.

Рано сутринта на след­ващия ден към магазина се запътила постоянна клиентка. Като видяла бележката на вратата, тя се усъмнила, че не всичко е наред в бакалницата и извикала полицията.

 До двата трупа следо­вателите намерили моли­ва, с който убиецът писал бележката, и шивашки метър. По тях имало от­печатъци, но до убиеца полицията стига по друг начин. В участъка се явил златар. Той показал на следствените органи зла­тен часовник, за който платил 50 лв., но му се сторило, че много евтино са му го продали. Явно е откраднат, рекъл на сле­дователите златарят.

 Приятели на убития Иван Здравков разпозна­ли часовника и категорич­но потвърдили, че е негов. Златарят пък идентифици­рал продавача на златния часовник – Сократ Алберт Кришвенг. Установено било, че отпечатъците по молива и шивашкия метър са на главореза. Отначало серийният убиец твърдял в показанията си, че съ­участници в убийствата в бакалницата са синът му Александър и братовчед му Пенчо Киров. Пред съда Сократ дори развил версията, че заради голям имот отношенията между Пенчо и убитата леля Ев­тимия били много влоше­ни. Представителите на Темида обаче не повяр­вали на измислиците му.

 На 23 февруари 1937 г. Сократ Кришвенг бил осъ­ден на смърт чрез обес­ване. Този път присъдата била изпълнена!

  брака, гроб, закопани, избяга, мюфтия, обесване, осъ­ден на смърт, полицията, серийният убиец, смъртна при­съда, Сократ, Сократ Алберт Кришвенг, софия, съпруга, тесла, убиец