Атанас Москов подложен на мъчителни репресии, понеже победил Георги Димитров на изборите през 1946 г.

Д-р Атанас Москов

  Доктор Атанас Москов е човекът успял да победи на мажоритарни избори за Велико народно събрание през 1946 година самия лидер на БКП Георги Димитров. Това му струвало дълги години лагери и затвори и насилствено изселване от София. Въпреки това д-р Москов доживял да види падането на комунизма и след 1990 г. да възстанови любимата си Българска социалдемократическа партия.

 Бъдещият социалде­мократически лидер се родил през 1903 годи­на и бил деветото дете в скромно семейство. Въпреки това успял да получи солидно обра­зование. През 1927 г. той завършил пра­во в СУ „Св. Климент Охридски“, а веднага след това заминал за Белгия, където през 1936-а защитил док­торат по международ­но право.

 Същата година се оженил за белгийката Рене Вилме, която го след­вала до края на жи­вота си в нелекия му политически път. Меж­дувременно Атанас Москов станал член на Младежкия социа­листически съюз и бил избран за негов секре­тар и главен редактор на органа му „Социа­листическа младеж“. Младият и образован юрист бързо се пре­върнал в един от ли­дерите на социалдемо­кратите в България, а на международната сцена бил сред най-авторитетните българи. От 1929 до 1937 г. Атанас Москов бил член на Изпълнител­ния комитет на Социа­листическия интерна­ционал, а веднага след като се върнал в Бъл­гария, се включил ак­тивно в политическия живот на страната. По това време българска­та политика същест­вувала в полулегално състояние, защото след преврата през 1934 година левите партии, в това число и тази на д-р Москов, били забранени.

Георги Димитров

  Въпреки това през 1938 година социалде­мократът бил избран за депутат. Вед­нага след по­редната ге­нерална промяна в българската история той бил избран за член на Централния коми­тет на БРСДП и огла­вил партийния орган – вестник „Свободен на­род“. По време на из­борите през 1946 годи­на д-р Москов се явил в пряк двубой срещу лидера на комунисти­те Георги Димитров. Двамата били в един избирателен район, а изборът бил мажори­тарен.

 Изненадващо, въп­реки натиска на кому­нистите, социалдемо­кратът спечелил дву­боя. След това обаче изборът бил касиран от властите, а за­ради победата си д-р Москов бил отстранен освен от парламента и от преподавателското си място по междуна­родно право в Софийс­кия университет. Това било само началото на дълги и изтощителни репресии срещу инте­лектуалеца.

 През 1949 г. Атанас Москов влязъл в затво­ра без съд и присъда и прекарал там цели две години, в които офицери от ДС го подложи­ли на физически мъчения. Веднага след като бил ос­вободен през 1951-ва, бил принудително изселен  в Севлиево.  Само няколко месеца по-късно от­ново бил арес­туван и този път изпратен за четири години в концлагера „Бе­лене“.  Цялото пре­биваване на доктора по право по затворите било въпреки липсата и на обвинителен акт, и на съдебен процес.

  Инквизиции­те срещу д-р Москов и другите определе­ни за врагове на „на­родната власт“ арес­танти били изключи­телно жестоки. След падането на комуниз­ма социалдемократът разказвал, че когато случайно попаднал в една килия с главния секретар на БСДП Коста Лулчев, цял ден не могли да се познаят. Накрая двамата се разпознали само по гласовете. 

Докато в продължение на четири години д-р Москов изпълнявал нормите, като всеки концлагерист в „Белене„, съпругата му Рене – доктор по социология, била принудена да изкарва прехраната си като обща работничка в ТКЗС. Със собстве­ните си ръце белгийка­та успяла да построи малък дом в покрайни­ните на Севлиево, къ­дето всеки ден чакала съпруга си да се върне от затвора.

 Мъченията и уни­женията не успели да сломят духа на д-р Москов. Оцелял от ада в „Белене“, той бил покосен от още едно не­щастие – едва двай­сетгодишен, починал единственият му син.

 След лагера докто­рът по право бил наз­начен на дребна чи­новническа длъжност в психиатрията в Севлиево. Извън затвора той бил неотлъчно сле­ден от ДС и останали­те репресивни органи на комунистическата държава.

 Силният дух на со­циалдемократа му по­могнал да доживее края на комунистичес­кия режим.

5 януари 1990 - социалдемократите на Атанас Москов и Петър Дертлиев връщат името на партията - БСДП

  Той видял с очите си падането на Бер­линската стена и рух­ването на тоталитар­ните режими в цяла Европа.

 Вьпреки преклонната си възраст д-р Москов бил обхванат от ен­тусиазъм. Бро­ени дни след 10 ноември 1989 година заедно с шес­тима свои съ­ратници – по­литически лагеристи и затворници, възстановили БСДП.

 По време на първия конгрес на партията Атанас Москов бил из­бран за председател, а малко по-късно за­ради преклонната си възраст се оттеглил и останал почетен пред­седател.

 И по време на де­мокрацията д-р Ата­нас Москов останал да живее в Севлиево. Сам в малката къща сред нивята, построе­на от вярната му съп­руга, заобиколен от книги и спомени, ча­кал края на дните си.

 Той дошъл на 28 яну­ари 1995 година, кога­то на 92-годишна въз­раст бившият политик, юрист, общественик, журналист и затвор­ник се преселил в по-добрия свят.

Още сензации:

loading...

Напиши коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Моля, въведете отговор: *