Цола Драгойчева e недодялана и нечистоплътна селянка, пише в спомените си немският журналист Волфганг Бретхолц

Цола Драгойчева

  Тотална непоносимост имал към съратничката си Цола Драгойчева държавният и партиен ексръководител Тодор Живков. По думите на видния БКП деец Тодор Павлов Тато мразел колежката си „зоологически“. А актьорът Никола Анастасов пък разказва, че бившият Първи не се свенял да се майтапи с интелекта на родената в Бяла Слатина другарка.

Една Нова година Анастасов бил извикан по спешност от Живков. Генсекът дал на актьора няколко стихотворения и му заповядал да ги разучи. Трябвало по-късно артистът да изрецитира творбите на банкет на Политбюро и ЦК. „Луканка няма в магазина, бензинът – лев и половина“ и други подобни опасни за времето си констатации били наредени в римите. Отдолу се мъдрел подписът „ваш Янко“. Такова било партизанското име на Живков.

Издекламирал Анастасов стиховете в резиденция „Бояна“, но рецитацията му предизвикала не възторг, а смут сред присъстващите. Никой не посмял да се засмее или да изръкопляска. Хилели се единствено Тато и Цола Драгойчева. „След това Живков ми каза: „Браво, бе, много хубаво чете!“ Викам: „Как, другарю!? Видяхте, че беше пълен провал – никой не се смя ocвeн Цола Драгойчева.

Чавдар Драгойчев

А Живков: Остави я, бе. Тя се смя, защото не разбра за какво става дума!“, връща лентата назад знаменитият актьор.

Свидетелства, че бившият партиен и държавен ръководител се е гъбаркал с Цола, има и други. Дори се говори, че самият Тато е авторът на слуха, според който в последните години преди падането на комунистическия режим Драгойчева се е напикавала на задната седалка на „Чайката“ си. Преди няколко години въпросната луксозна лимузина стана собственост на строителните предприемачи братя Диневи. Произведената през 1969 г. и харчеща по 25 л на сто км кола е една от гордостите в автопарка им.

Цола Драгойчева почина на 25 май 1993-а. Последните години от живота си тя изкара във вилата си в Бояна. Софийският й апартамент се ползваше от сина й Чавдар – известен кардиолог и гей, понастоящем също покойник. През 1996 г. жилището стана собственост на милионера Августин Пейчинов. Той купи имота от Чавдар Драгойчев, но остави сина на Цола да живее там до кончината му през лятото на 2000 г. Медикът хомосексуалист си отиде, покосен от рак на белите дробове, припомнят запознати.

При управлението на Андрей Луканов, когато страната бе в страхотна криза и имаше огромен дефицит на хранителни продукти, Пейчинов се грижеше за Чавдар Драгойчев и майка му.

Цола смело критикувала Тодор Живков след 10 ноември 1989 година

Осигуряваше медицински сестри за Цола, гориво за отопление на вилата й, олио и продоволствия от Гърция.

Споменатият по-горе столичен апартамент на сем. Драгойчеви някога принадлежал на принц Кирил – брата на цар Борис Трети. Той бил осъден от Народния съд и на 1 февруари 1945 г. – убит. Цола Драгойчева взела дейно участие в организирането на екзекуцията. Когато няколко дни след разстрела я посетил немският журналист Волфганг Бретхолц, видната комунистка го шашмала с наглостта си. „Никога през живота си не съм спала така блажено, както в утрото след екзекуцията, след като заглъхна и последният изстрел“, заявила тя пред чужденеца с явно задоволство в гласа.

В спомените си Бретхолц описва Цола като недодялана, нечистоплътна жена на около 50. Лошо мнение за Драгойчева обаче имал и брат й Христо Нинчев. Пред покойния лидер на БКП Владимир Спасов той веднъж се изпуснал, че сестра му е долнопробна жена-интересчийка и развратница.

„Синът й не знае баща си“, аргументирал се роднината.

Принц Кирил бил осъден от Народния съд и убит в началото на 1945 година. Драгойчева участвала в организирането на екзекуцията

И действително, така и никога не се разбра кой точно е таткото на Чавдар Драгойчев. Френският писател антифашист Анри Барбюс разказвал навремето, че Цола му признала как била изнасилена в полицията след арест и вследствие на това заченала. Упорит слух пък спрягаше за баща на сина й и някакъв надзирател в затвора. Цола го била прелъстила, за да забременее и да се спаси от разстрел, защото имала смъртна присъда.

Съществува и трета версия – баща на Чавдар Драгойчев е Неделчо Манев от Разградско. Според мълвата Цола била интимна с него, но го заподозряла в предателство и затова отказала да го признае за родител на наследника си. Веднъж дори публично му ударила шамар, защото смятала, че е изпортил нелегална акция на комунистите пред тогавашната власт. Някои източници (книгата „Български държавници 1944 – 1989″) пък твърдят, че разочарована от Неделчо, Драгойчева е правила опит да сложи край на живота си.

Цола има две смъртни присъди – една от които задочна. Преди 9 септември лежала неколкократно в затвора заради антифашистката си дейност. Случвало й се да бяга от панделата по чорапи в разгара на зимата. Веднъж пък успяла да се измъкне от страната с чартъра на руски футболисти -промъкнала се в самолета на гостуващия у нас отбор на „Спартак“ и отп-рашила за Москва.

Френският журналист Анри Барбюс твърдял, че Цола му споделила голямата си тайна. Казала му, че заченала, след като била изнасилена в полицията

След като комунистите завзели властта в страната, Драгойчева станала главен секретар на Отечествения фронт. На тази длъжност била до 1948 г. До 1957-а пък заемала поста министър на пощите и далекосъобщенията. После се подвизавала като шеф на Комитета за Българо-съветска дружба.

В края на 40-те Цола била извадена от състава на Политбюро. Разжалвали я заради жената на Георги Димитров – Роза. Втората съпруга на вожда й завижда на успеха и не можела да я диша. Затова и направила всичко възможно, та да я понижат по партийна линия.

Реабилитацията дошла едва през 1966 г. Тогава Тодор Живков възстановил Драгойчева като член на Политбюро. Въпреки това Тато никога не я натоварил с реална власт и не я вкарал в най-близкото си обкръжение. Може би по тази причина след 10 ноември 1989-а Цола изпратила писмо до превратаджиите Петър Младенов, Джуров и Луканов, в което ги поздравила и здраво оплела дългогодишния пръв партиен и държавен ръководител.

„На заседания на Политбюро или в лични разговори неведнъж съм апострофирала Живков – главно за нескончаемите реорганизации, които обикновено бяха преливания от пусто в празно и държаха в постоянен страх кадрите и в постоянна криза икономиката, обществено-политиче-ския живот, културата… Оспорвала съм политически погрешни реорганизации особено по линия на жените и на Отечествения фронт. И в тези сфери Живковият авторитаризъм нанесе трудно поправими вреди, като изпразни от съдържание ОФ и движението на жените. Опонирала съм на бившия генерален секретар и по проблемите на движението за българо-съветска дружба, на което посветих 20 от най-активните си години. В резултат Живков не скриваше своето неприязнено отношение към мен“, твърдяла в посланието си Драгойчева. Това била последната й политическа изява преди смъртта й през 1993 г.

Още сензации:

loading...

Напиши коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Моля, въведете отговор: *