Филип Тотю – революционер или обикновен разбойник!?

Филип Тотю

  Името на войводата Филип Тотю е широко известно и днес. Малко обаче се знае за това, че той отказал да се включи както е Старозагорското, така и в Априлското въстание. През цялото време, докато ходел с четата си по горите, Филип Тотю бил на границата между революционната дейност и обикновеното разбойничество, а след Освобождението на България бил забравен.

Истинското име на Филип Тотю е Тодор Тодоров Станчев. Той се родил през 1930 г. във Великотърновско. Като малък чиракувал, а в младежка възраст окуцял. До края на живота си не говорел за причината за недъга си, който го отличавал с характерна походка. Първоначално Тодор Топала, както го наричали съселяните му, се занимавал с животновъдство и търговия на едър рогат добитък. Когато бил на 19 години, разбойници турци убили пред очите му негов приятел. Тогава Филип Тотю се разминал само с раняване в рамото. Буйният младеж веднага започнал да мисли за отмъщение и никога повече през дългия си живот не се движел без оръжие. През 1851 г., след като отмъстил за приятеля си, младежът бил арестуван и измъчван. Това още повече го настроило срещу властите. Малко по-късно влязъл отново в затвора. Този път, защото убил турчин, който откраднал негова съселянка бьлгарка. Докато го местели от един затвор в друг обаче, Тодор Топалский, както бил известен на османските власти бъдещият войвода, успял да избяга.

Първоначално Филип Тотю станал четник в четите на няколко стари войводи, които обикаляли горите на Стара планина. Решителността му го превърнала в естествен лидер и в началото на 60-те г. на XIX век станал войводата. Именно в тези години Тодор Топала отново попаднал в затвора, но през 1863 г. пак успял да избяга. След второто си бягство се установил в Румъния. Там получил името, с което останал в историята. Името Филип Тотю му било дадено от фалшиво тескере, което войводата използвал, докато пребивавал в Румъния. През 1867 г. Филип Тотю получил политическо облекло на действията си като хайдутин. Той се включил в легията на Георги Раковски. Малко след това оглавил чета от около 40 души и преминал Дунав при Свищов, за да проучи настроенията на българите. Веднага след стъпването си на българска земя Филип Тотю бил изненадан от османска потеря. След кървава битка войводата оцелял по чудо и след дълго бикаляне успял да открие четата на Панайот Хитов, с която се оттеглил в Сърбия.

След като участвал и във Втората българска легия през 1868 г., Филип Тотю се установил в Одеса, където се сдобил с пенсия от руското правителство. През 1875 година трябвало да участва в Старозагорското въстание, но волно или не, се забавил и докато пресече Дунав, въстанието избухнало и било потушено. След това Филип Тотю отново се върнал в Русия.

По време на Втората легия през 1868 г.

Там го заварило Априлското въстание.

Войводата бил определен да води чета, която да подпомогне Врачанския революционен окръг. Четниците били готови за бой и го чакали, Филип Тотю обаче не се появил. За да не се деморализират бунтовниците, отговорността за четата поел поетът Христо Ботев, който нямал никакъв опит във воденето на бойни действия. Една от причините Филип Тотю да откаже да води четата, бил практичният му ум. Старият войвода не виждал никакви шансове за успех на въстанието и предпочел да не хвърля излишни сили за него. Той обаче участвал с доброволческа чета в Сръбско-турската воина от 1876 г., а след това взел участие и в Руско-турската война.

Веднага след края на войната войводата попаднал отново в затвора. Този път бил осъден на румънска земя по скалъпено срещу него дело. Престоят му в затвора останал незабелязан заради бурните събития, които се развивали в младата българска държава. Забравен, Филип Тотю лежал в румънския затвор чак до 1884 година. Толкова време той не бил лежал и в турски затвор.

След като излежал присъдата си, Филип Тотю се върнал в България и заживял спокойно в град Две могили. Там той се върнал към един от занаятите, които владеел – градинарството. На старини войводата се превърнал в един от най-добрите градинари в околията и категорично не желаел да се занимава с политика, както направили някои от старите поборници. Заради заслугите към младата държава му била отредена скромна пенсия от българското правителство, която той получавал до края на живота си.

За разлика от повечето борци за свобода Филип Тотю доживял дълбоки старини. Той починал в дома си през март 1907 г. на 77-годишна възраст. Да го изпрати в последния му път дошъл неговият стар приятел Панайот Хитов. Представители на властта и държавни церемонии нямало.

ВИЖ ВИДЕОТО:

 

Още сензации:

loading...

3 Отговора за "Филип Тотю – революционер или обикновен разбойник!?"

  1. e ne   15.10.2012 at 22:37

    Е поправете му поне годината на раждане, че е срамота да го изкарвате съвременник на дядо ми !!!

    Отговор
  2. Диан   30.10.2015 at 0:54

    Статията е плачевно неточна и неграмотна.Филип Тотю не е бил куц, с недъг е бил баща му, Тодор Топала, а той носи това име като фамилия.Роден е през 1835г. и изобщо, малко по-подготвени пишете статии за известни личности

    Отговор
  3. Кочо   24.10.2016 at 2:21

    Статията е олигофренска писана е от бавноразвиващ

    Отговор

Напиши коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Моля, въведете отговор: *