Майката на писателя Димитър Димов го завързвала за стол като дете!

Димитър Димов

  Авторът на едни от най-великите български романи – „Тютюн“ и „Осъдени души“, Димитър Димов бил ветеринар по професия. Нещо повече, през цялото време, в което пишел литературните си произведения, Димов не изоставил научната си кариера. През 1953 г. той дори станал професор по анатомия, ембриология и хистология на гръбначните животни във Ветеринарния институт в София. Според специалисти научните му разработки в областта на ветеринарната медицина не отстъпват по нищо на литературните му постижения.

Характерът на Димитър Димов бил доста сложен. Отдаден изцяло на работата си, той живеел уединено и самотно. Писателят прекарвал голяма част от дните си сам, затворен в малко апартаментче на софийската улица „Кръстьо Сарафов“. Нито трите му брака, нито малкото му приятели били в състояние да го откъснат от работата и уединението му. Между него и останалия свят сякаш имало стъклена стена, която никой не бил в състояние да счупи. Писането на романи било нещо като негово хоби, с което той си почивал от работата си на преподавател по ветеринарна медицина.

Голяма част от особеностите на характера на Димов били оформени от майка му. Роденият през 1909 г. писател загубил баща си едва четиригодишен. Родителят му бил убит по време на Междусъюзническата война през 1913 г. Това направило майка му изключително грижовна и предпазлива спрямо сина си. Когато излизала извън дома, тя връзвала малкия си син за един стол, за да бъде сигурна, че няма да му се случи нещо лошо, докато я няма. Дори не го пускала да играе на улицата с връстниците му. В редките моменти, в които това се случвало, тя го придружавала. Димов бил тихо и затворено дете с богато въображение. Цялостното влияние на властната майка изградило у автора на „Тютюн“ силен рефлекс за усамотение, който продължил през целия му живот. Любовта на Димов към литературата обаче също до голяма степен била плод на силната връзка с майка му. През целия си живот тя проявявала жив интерес към литературата и изкуствата и постоянно подтиквала сина си да стане поет или художник. Той обаче дълго време не се поддавал на наставленията й и демонстрирал интерес преди всичко към естествените науки.

Нели Доспевска е първата съруга на писателя

Шест години след като баща му загинал на фронта, майката на Димитър Димов сключила втори брак. Вторият баща на писателя бил грижовен спрямо него и го отгледал като свой син. Той бил бивш офицер, който по-късно завършил право. В началото на двайсетте години семейството на Димитър Димов се заселило в Дупница, където вторият му баща започнал работа като тютюнев експерт. Именно в този период бъдещият писател изградил първите си впечатления за живота на тютюневите работници. Те по-късно щели да станат основа за написването на романа „Тютюн“.

През 1928 година Димитър Димов бил приет за студент във Ветеринарномедицинския факултет на Софийския университет. След един семестър там, по настояване на втория си баща, той се прехвърлил в Юридическия факултет, но след това се отказал.

Върнал се да учи за ветеринар. Паралелно с това Димов започнал да учи и испански език. След като завършил образованието си, литературният класик постъпил на работа в Софийския централен бактериологичен институт. През годините той работил като микробиолог, участъков ветеринарен лекар, а през 1939 г. станал асистент по анатомия във Ветеринарномедицинския факултет на Софийския университет. През януари 1943 г. Димитър Димов заминал на специализация по хистология на нервната система в Мадридския институт „Рамони-Кахал“. Едногодишният му престой в раздираната от гражданска война Испания бил достатъчен, за да го вдъхнови за написването на романа „Осъдени души“.

Димитър Димов с дъщерите си Сибила и Теодора

През 1946 година за пръв път бил отпечатан откъс от романа „Тютюн“ във в. „Литературен фронт“. Романът бил окончателно завършен през 1951 г. По заповед на ЦК на БКП обаче Димов бил принуден да преработи първоначалния вариант на романа си и да вкара в него линия, която да героизира партизаните. Оригиналната версия се появи на бял свят чак след падането на комунизма.

През 1964 г. Димитър Димов бил избран за председател на Съюза на българските писатели. Две години по-късно литературният класик починал на 56-годишна възраст.

След като напуснал този свят, неговите близки открили в архива му два недовършени романа, както и планове и ръкописи за две научни разработки върху теорията на отражението. Освен богатото литературно наследство, което оставил след себе си, Димитър Димов завещал на идните поколения и над 20 научноизследователски труда в областта на ветеринарната медицина.

ВИЖ ВИДЕОТО:

Още сензации:

loading...

Един отговор за "Майката на писателя Димитър Димов го завързвала за стол като дете!"

  1. талев   16.01.2013 at 3:17

    На първата снимка е показан Димитър ТАЛЕВ, а не Димитър Димов!?!

    Отговор

Напиши коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Моля, въведете отговор: *