Българката Катерина Роса пленила с красотата си баварския владетел Людвиг I

Катерина Роза будела истинско възхищение в кралския двор на Гърция не само с красотата, но и с блестящия си ум и дипломатичност

  Катерина Роза Боцарис, красавица с български корен, играе важна политическа роля на Балканите през 40-те и 50-те години на XIX век. Тя е не само ослепително красива, но и изключително интелигентна. Не случайно кралицата на Гърция немкинята Амалия (1818 – 1875), я прави своя първа придворна дама.

Чрез брака си с генерал Георге Караджа Катерина (1819-1875) влиза и в големия византийски аристократичен род на висшите сановници в Османската империя – Караджа.

През 1841 г. придворният художник на баварския крал — Йозеф Карл Щилер, рисува Катерина, пленен от цялостното й излъчване. Йозеф прави и единствения достоверен портрет на Бетовен, за който му позира самият композитор. Художникът създава 36 платна на красиви жени. По-късно тази колекция по заповед на Лудвиг Баварски е изложена в двореца Нимфенбург в Мюнхен, а мястото, където се намира, е наречено „Галерия на красотата“.

Госпожа Боцарис има интересно потекло, което определя нейното бъдеще. Тя е дъщеря на гръцкия революционер от български произход Марко Бочаров или Маркос Боцарис. Той е роден през 1788 г.

Картина, изобразяваща последните минути от живота на храбрия Маркос, намерил смъртта си на бойното поле

Големите родолюбци, възрожденците Георги Стойков Раковски и д-р Иван Селимински, твърдят в своите съчинения, че марко е българин и е родом от Воден.

Градът е наш до Междусъюзническата война, 1913 г.

Много жители на Воден и околните села участват в борбата за политическо освобождение на другите народи: гърци, сърби и румънци срещу техния общ поробител – турците. Най-активни българите са в битките за гръцка независимост. Броят им надвишава доброволците от всички останали държави.

Начело на фалангата юнаци е и Марко Бочар. Той е участник в гръцкото въстание от 1821 г. Проявява голяма смелост в сраженията при Грачани, Плеска, Вариела, където 3000 османци слагат оръжието си пред отряда му. При Босека Марко разгромява 6000 турци. По-късно е убит в боя при Месолонги.

Бащата на Катерина – Маркос Боцарис, който бил българин по произход

Байрон се възхищава от героизма на Марко и написва поема за него. Бочаров е погребан в същата черква, където е положен и трупът на британския поет.

Виктор Юго също пише дълга поема за героя. В нея той нарича нашенеца „Леонид на нова Гърция“ (Леонид е име на голям юнак от гръцката митология – б. а.). Пред подвига на храбреца от Воден се прекланя и Жул Верн, а името на Марко се споменава и в много популярни гръцки балади.

За дъщерята на Марко – Катерина Роза Боцарис, съществуват куп легенди и исторически разкази. Тя е придворна дама на немската принцеса Амалия Гръцка. Двете си приличат много и са изключително красиви. Гъркините се възхищават от тях и започват да им подражават в облеклото. Амалия пристига в Гърция със съпруга си Отон I, за да станат крал и кралица. Двамата царуват от 1836 до 1862 г., когато Отон I е принуден да
абдикира.

Немецът става крал при едно-единствено изискване от страна на Великите сили – изобщо да не се занимава с гръцките територии, останали под турска власт. На него му е забранено да използва оръжие срещу турците. Тогава Катерина Роза, в чиито вени тече кръвта на Марко Боцарис, взема нещата в свои ръце. Тя убеждава Амалия, че царуването им ще бъде запомнено с добро от гърците, ако с Отон I вземат присърце националните проблеми на поданиците си.

И Катерина, и Амалия не стоят със скръстени ръце, когато кралят на Гърция заминава на минерални бани. В този момент дъщерята на Марко запознава кралицата с храбрия българин хаджи Христо. Амалия е толкова запленена от идеите му за прогонването на турците от гръцките територии, че направо се влюбва в него. А когато и красивият хаджи Христо й казва, че я обича, тя пада в неговите обятия.

Кралицата кани българина в двореца и го моли да й бъде верен. Тогава хаджи Христо й признава, че ще е винаги до нея, ако тя успее да накара съпруга си да купи оръжие. Юначният нашенец заявява, че ще застане начело на недоволните гърци, а като разгроми турците, ще се върне при своята кралица.

Амалия е щастлива и е готова на всичко, за да бъде хубавият българин до нея. В този момент обаче Отон трябва да напусне Гърция заедно със съпругата си, тъй като е принуден да абдикира. След завръщането си в Бавария по настояване на Амалия той изпраща пари и оръжие на гръцките революционери.

Катерина има влияние и в известния аристократичен род в Османската империя Караджа. През 1845-а, на 24 години, тя получава предложение за брак от генерал Георге Караджа. През същата година, когато младото семейство е на разходка в Италия, известният художник Пиетро Лучини (1800-1883) моли генерала да направи портрет на неговата съпруга. Георге Караджа дава съгласието си. На платното Катерина Роза е на фона на тигрови кожи, в бял тоалет, с ветрило от паунови пера. През 2008 г. картината е продадена от наследниците на семейство Караджа на „Сотбис“ на фантастична цена.

Катерина има щастлив живот с генерала. Тя продължава неговата фамилия с три деца: Марк (1845-1885), Александър (1847-1909) и Ефросина (1856-1874).

Дъщерята на Марко Бочаров умира през 1875-а на 56 години. Нейният съпруг Георге Караджа (1802-1882) я надживява с осем години.

В многобройните разклонения на големия род Караджа българката Катерина Роза е запомнена не само като голяма красавица, но и като мемоаристка и поетеса. Тя оставя спомени за своя баща и е достойна съпруга на един от най-известните членове на клана Караджа – принц Георге, чийто роднина е патриархът на Константинопол Йоаникий III (ок.1700-1793 г).

Още сензации:

loading...

Напиши коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Моля, въведете отговор: *