Сензация! Човешката реч е еволюирала от маймуните!

Това е установено чрез рентгенов анализ, оказва се че приматите използват сложен „език“ от …. мляскане с устни! Човешката реч може да не се е развила от виковете на най-близките ни роднини сред животните – шимпанзетата. Лицевите мимики на шимпанзетата и другите примати са много сложни и нов рентгенов анализ предполага, че опъването на лицето може би е в основата на речта. Изследването установило, че мимиките възникват със същата скорост като речта и, че нашите гласни и съгласни отговарят на начина по който маймуните мляскат с устни. Учените в Принстън и Университета във Виена използвали рентгенов анализ, за да изследват мляскането при механична маймуна. Шимпанзетата и орангутаните също правят подобни мимики. Мляскането се среща при много видове маймуни и именно тези движения възникват със скорост от около 5 пъти в секунда, както е при речта. Въпреки, че мляскането издава тих звук, то не е придружено с изпращане на звукови сигнали, каквито са продуцирани от вибрацията на гласните струни в гърлото. Въпреки, че видимо мляскането включва само отваряне и затваряне на устните, рентгеновите снимки показват, че всъщност мляскането е комплексно поведение, изискващо бързи, координирани движения на устните, челюстта, езика и подезичната кост. Тези наблюдения подкрепят хипотезата на Питър МакНийлидж и колегите му , че корените на човешката реч не лежат в звуците на приматите, а са по-близки до впечатляващите лицеви сигнали, използвани за комуникация между маймуните. В частност, смяната между гласна и съгласна, което генерира сричките е поразително сходно до движенията при мляскането. Шимпанзетата също издават звуци с устни, които са силни мляскания или бръмчене с устни, Тези мимики могат да се контролират и да бъдат заучени. Подобно на това орангутаните могат да се научат да свирят – отново звук, произведен от устните и езика, а не от ларинкса.