Богомил Райнов дълги години е единствената и съвсем ес­тествена връзка на България с европейското изкуство. Този свръхерудит с многостранни интереси и увлечения има лични контакти с някои от най-великите си съвременници в световното изкуство.

 От 1953 до 1960 г. Богомил Райнов е аташе по културните въпроси в посолството ни в Париж. В ония години българската дипломация не блести с някакви ярки фигури. На фона на десет­ките партийни секретари и ченгета по чужбина из­тънченият естет и позна­вач е като бяла лястовица.

Интересите му са разнопосочни.

 Затова и до днес него­вите научни трудове в об­ластта на естетиката, из­куствознанието и културологията, многобройни­те му монографии и студии за художници са изключи­телно ценни.

 Особено интересна е връзката, която е имал с великия художник Франс Мазерел.

 Белгиецът е един от лю­бимите графици на Бого­мил Райнов. Не случайно именно роденият в далеч­ната 1889 година график заема особено място в колекцията на Галерията ни за чуждестранно из­куство, за чиято сбирка Богомил Райнов има ог­ромен принос.

  Франс Мазерел се по­явява на бял свят в бел­гийското градче Блакенберг на брега на Северно море, но семейството му рано се заселва в Ганд. Съдбата отрежда на Ма­зерел да пътува из Гер­мания, Англия, Франция и Тунис, но за него важна се оказва 1915 година, кога­то се приобщава към гру­пата на творците пацифис­ти, сред които са Ромен Ролан, Пиер Жан-Жув и Рьоне Аркос. През 1921 година Мазерел се уста­новява в Париж и до края на живота си остава във Франция.

 Трийсет и няколко години по-късно Богомил Райнов обикаля антиква­риатите в Париж. Един от авторите, които тър­си да открие, е именно Франс Мазерел. Първите му опити удрят на камък. Един ден обаче търговец на изкуство му звъни по телефона със съобщение­то, че има нещо за него. Богомил веднага се поя­вява в магазинчето му и нещото се оказва книга с прекрасни дърворезби на Мазерел, отпечатани вър­ху луксозна кремава хар­тия. Гравюрите са от цикъ­ла „Градът“ на художника.

  С времето Богомил Райнов събира по-голямата част от дърворезбите, ал­бумите и книгите с илюстрации на Мазерел. „В град като Париж, къде­то всекидневно си принуден да пра­виш нови познан­ства, обикновено бързо привикваш по-скоро да избяг­ваш тези познан­ства, отколкото да ги търсиш. Още по­вече хората, които ти се виждат най-интересни, са интересни не само  за тебе. Това значи, че им е омръзнало да бъдат търсени и ухажвани и че имаш твърде малък шанс да минеш с такива хора отвъд границите на една официална визита. Случаят с Мазерел беше друг. Струваше ми се, че ако заговоря този човек, веднага ще намерим общ език. Затова в обиколките си из Париж вече търсех не само творбите на Ма­зерел, но и самия Мазе­рел“, пише в мемоарите си Богомил Райнов. Именно това желание прави сре­щата между двамата не­избежна. Българският ес­тет открива, че Мазерел живее в Ница, пише му писмо. При едно от идва-нията си в Париж Франс му се обажда за първа среща. Тази среща пре­раства в прекрасно при­ятелство, съпроводено с любопитна и съдържател­на кореспонденция. 

Многократно Богомил е гост в ателието на най-великия график в света.

 „Вероятно щях да се огранича в събиране на творчеството на Мазерел и едва ли щях да се заема да му правя монография, ако не бях се запознал ка­къв човек е Франс. Защо­то за този майстор и без това е писано много. По­вечето от публикуваното за него наистина е твър­де далеч от едно научно изследване. Това са впе­чатления и лични оцен­ки за делото на художни­ка, но тези впечатления и лични оценки носят под­писите на Стефан Цвайг, на Томас Ман, на Ромен Ролан. От друга страна, се появяват и книгите на Герхарт Цилер и иконографиите на Уилям Мак Гил и Габеленц, съдържащи це­нен фактически материал за творчеството на Мазе­рел. Струваше ми се из­лишно при това положе­ние да се публикува моят труд. И ако седнах пак да пиша, то бе тъкмо защото в годините на познанство­то и дружбата с този чо­век, научих от него много неща, които ми се иска да спо­деля“, раз­казва пре­ди  близо половин век Бого­мил Райнов, който не е между нас вече пет години.

 Благодарение именно на Богомил Райнов българската публи­ка се запознава с творбите на Франс Мазерел на негова изложба в Со­фия. Белгиецът до края на живота си поддържа кореспонденция със своя изследовател и приятел от България.

 Богомил описва пос­ледната си среща с ма­естрото така: 

„Когато привечер се разделяхме сред навалицата пред кафенето, ху­дожникът ми стисна ръка­та и рече с малко тъжната си усмивка: – Е, може би все пак ще се ви дим някой ден. Може би ще се срещнем  в Париж или в Ница, или в Москва, а? 

– Сигурно – ка­зах, без много да го вярвам. – Напълно вероят­но е, светът не е толкова голям. Сбогом, мосю Ма­зерел…

 Франс ми махна с ши­роката си ръка и се сме­си с тълпата. Но аз дълго виждах високата му фи­гура, движеща се бавно сред множеството. Ху­дожникът крачеше с оби­чайната си равна крачка, висок, леко приведен и някак си самотен в сгъс­тяващата се дрезгавина. А наоколо шумяха баро­вете и светеха студените неонови съзвездия на ве­черния Монпарнас“. 

Кой е Мазерел

 Както марката „Богомил Райнов“ е синоним на безусловни интелектуални качества и високо лите­ратурно можене, така и марката „Франс Мазерел“ е белег за изключителен професионализъм в све­товното изкуство. Белгиецът е носител на Голяма­та премия от фестивала на графиката във Венеция през 1950 година в конкуренцията на най-големите имена в световното изкуство. Избран е за член на белгийската Кралска академия на науките и изкус­твата. Преподавател е по живопис в Академията за изящни и приложни изкуства в Саарбрюкен. Във визитката му са десетки изложби из целия свят.

  Богомил Райнов, великия, график, дърворезби, изкуство, изследовател, приятели, све­товното изкуство, Стефан Цвайг, съдбата, творбите, Франс Мазерел, ху­дожникът