Салвадор Дали  в начало­то на връзката си с Гала й обещава, че ще й подари за­мък в Тоскана. Минават   30 години,  до­като той из пълни обещанието си. Замъкът  не е в То­скана,  а в  малкото каталонско село     Пубол. Салвадор Дали  купува сградата и парка за 1,5 млн. песети. Сделката е за­верена на 1 юни 1970 г. от но­тариус в град Фигерас.

 Когато получава замъка, Гала е вече на 74 години. По това време – 1969-1970 г, отноше­нията между двамата съпрузи са доста сложни. Ефектната ма­некенка, певица и художничка Аманда Лиър често гостува на Дали във вилата му в малкото пристанище Порт Лигат. Тези посещения винаги съвпадат с отсъствията на Гала. Дали се влюбва в замъка в Пубол от пръв поглед. Сградата е полуразрушена, но великият художник е грабнат от мисти­ката, която излъчва, от роман­тичния парк и розите в него. При реставрацията той запаз­ва ефекта на този див разкош.

 Гала настоявала замъкът и паркът да бъдат семпли и стро­ги, без онази ексцентричност, толкова характерна за Дали. Той, разбира се, се съобразил с изискванията й, но все пак и в замъка, и в парка има много символи, които могат да бъдат разбрани само от посветени.

Природата е сякаш недокос­ната от векове – паркът с висо­ките кипариси е сенчест и обвит в бръшлян. Сред дърветата Дали поставя световноиз­вестните си бетонни слонове c  крачета,  тънички  като на комари.

 В единия край на градината е фонтанът. Той е изграден като древногръцки храм с две кариатиди.  Най-забележител­ното в него обаче са 14-те бюста от цветна керамика на Рихард Вагнер, един от лю­бимите композитори на худож­ника. Дали е участвал лично не само в реставрацията, в оформянето на парка и залите, но е нарисувал специално за ин­териора картината „Пътят към Пубол“. Той е направил и сте­нописите в цялата сграда. Рису­ва общо 12 платна, вдъхновени от пейзажа на Пубол. „Пътят към Пубол“ е най-голямата картина и е поставена в залата с рояла. В центъра й се виждат удължени силуети на тополи. Дали смятал, че думите топола и Пубол  имат общ произход. Гала е нарисувана  в бяло в горния край на картината.

  За­мъкът е готов да приеме първите  си гости през 1971 г. По същото време Гала се съ­гласява да се снима за юби­лейния 50-и брой на модната библия „Вог“. Салвадор Дали е ангажиран с оформлението на броя. Част от материала за Гала в списанието е посветен на замъка, който той й е подарил.

  Дали довежда френския фо­тограф Марк Лакруа, за да за­снеме няколко дни от живота на Гала на това място. В началото тя отказва да я фотографират. След това приема, защото усе­ща, че Дали лично режисира всеки детайл при изграждане­то на образа. Това остават пър­вите и последните снимки на Гала, направени в Пубол. През 1971-1980 г. Елена Дяконова – Гала често отсяда в своя за­мък. Дали често я придружа­ва, но никога не остава да нощува там.

 По този повод туристи­ческите гидове не пропус­кат да разкажат за екс­травагантната уговорка на съпрузите. Дали гостува в Пубол само и единствено когато има писмена пока­на от Гала.

 На 10 юни 1982 г. Гала умира на 88 години. По­гребват я в любимата й червена рокля на „Диор“. Преди смъртта си тя прех­върля замъка си на Дали, за да не бъде наследен от единствената й дъщеря – Сесил Елюар, чийто баща, както е известно, е първият съпруг на Гала – поетът Пол Елюар.

 Салвадор Дали се премест­ва да живее в замъка, в чието подземие е погребана любима­та му муза. През 1984 г. в спалнята му в Пубол избухва пожар. Ху­дожникът е спа­сен, макар и с тежки изгаряния.

 Той никога повече не се завръща в Пубол. Уми­ра в родния си град Фиге­рас през 1989 г. Погребан е в криптата на своя театър-музей.

Барони вдигат кулата през XI век

  Първият господар на Пубол е барон Готфрид Бастоне. Той владеел и съседните се­лища: Ла Пера (любопитно е, че векове по-късно Гала ходела там на фризьор), Педриня, Каса де Пелрас.

 В про­дължение на веко­ве замъ­кът сменя собстве­ниците си и е възстано­вяван ня­колко пъти. През XIV век в Пубол стро­ят църква „Св. Петър“, като юж­ната й фасада е в съ­седство със замъка. Олтар­ната й картина е изображение на свети Пе­тър. Нарисувана е през XV век и се смя­та за шедьовър на каталонската готическа живопис. Днес тя се съхранява в музея на изящните изкуства в град Жерона.

 От 1985 г. църквата и замъкът в Пубол са обявени за исторически паметници на ар­хитектурата в Испания.

Черепи в крепостната стена

 Замъкът в Пубол никога не е бил в центъра на бойни действия. Като истинска средновековна крепост и той  има своя митология. На една от сте­ните има малка ниша. Според преданието в нея  са  зазидани три черепа.  Не е извест­но дали те са на бедни разбойници или на селя­ни, вдигнали ръка срещу своя барон.

Залата с вечерните тоалети

 В края на разходката из замъка в Пубол туристите се оказват пред една много любопитна изложба-колекцията от рокли на Гала. Вечерни­те тоале­ти, които са истин­ски про­изведения на изкуство­то, носят под­писите на све­товни дизайнери, като Пиер Карден, Кристиан Диор, Елизабет Арден, и са да­тирани от 40-те до 70-те години на миналия век. Има отделна витрина, в която са по­казани шест рокли, ушити в ателиетата на майстори, като граф Юбер дьо Живанши, от платове с десени, нарисуван от Дали през 50-те и 60-те години. Представени са и то­алети на Гала, с които тя позира за много фотографии, а също и за картини на Дали. В една от витрините е изложено и небес­носиньо сако на великия художник. То е в каубойски стил. Дали е заснет, облечен в него, на много снимки.

  Аманда Лиър, Гала, Елена Дяконова – Гала, замък, Пубол, Салвадор Дали