Величието на замъка Нойшванщайн

 

Замъка Нойшванщайн

Нойшванщайн е толкова впечатляващ с вълшебния си вид, че е успял да омагьоса гениите Чайковски и Уолт Дисни. Красотата му вдъхновява Пьотър Илич за създаването на балета „Лебедово езеро“. След като го използва като прототип за двореца на анимационния филм „Спящата красавица“, бащата на приказния Дисни свят взима силуета на замъка за лого на компанията си.

Нойшванщайн се издига на 1100 м надморска височина в германските Алпи, той е един от най-известните замъци в света. Той е разположен на горист хълм, близо до границата с австрийската провинция Тирол.

Наричан още Замъкът на лебедовата скала, той е любимото творение на баварския крал Лудвиг II. В едно от писмата си до великия композитор Вагнер, той споделя, че иска да построи замък върху старите развалини на Хохеншвангау край долината на река Пьолат. Този замък ще бъде в автентичния стил на укрепленията на старите германски рицари. Вдъхновен от легендата за рицаря Лоенгрин и от сюжетите във вагнеровите оперети, монархът започва строежа на мечтите си през 1869 година.

Гледка от замъка Нойшванщайн от моста Маринбрюк

Градежът на замъка отнема 17 години. Според желанието на краля, фасадата му е копие на германските рицарски крепости. Оформлението му е изцяло по негова идея. По начина, по който обикновените децата строят пясъчни кули, коронованият на 18 години монарх започва градежа на приказния си замък. Повечето от помещенията са декорирани със сцени от средновековни легенди. Във византийски стил пък е Тронната зала, вдъхновение от „Света София“ в Цариград. Вътрешността на двореца е декорирана с картини по мотиви от оперите на Вагнер като „Пърсифал“, „Лоенгрин“, „Тайнхойзер“ и „Тристан и Изолда“. Лебедът – любимата птица на краля, се превръща в емблематичен за замъка образ.

Но Лудвиг, наричан още Безумния, така и не успява да завърши проекта си. Той се пренася в него, когато само 14 от стаите били готови. Десет дена след това умира мистериозно.

  

Трапезария в замъка Нойшванщайн

Парадоксите на една мечта 

Замъкът е замислен като изолирано, лично убежище на ексцентричния монарх, но по ирония на съдбата се превръща в едно от най-посещаваните места. Потокът от желаещите да видят вълшебството се оформя само седем седмици след смъртта на краля, когато дворецът се отваря официално за посещения. Днес над 1 милион туристи ежегодно се отбиват за да се потопят в магията му.

Въпреки протестите на придворните архитекти – Лудвиг II наема театрален сценограф, който според разпоредбите му имал задачата да създаде достоен замък за божествения му приятел. Парадоксът в случая е, че дворецът, посветен на Вагнер, не бил посетен нито веднъж от композитора.

 

Кабинет

Издигнат е в чест на Вагнер

Крал Лудвиг II е човекът, построил монумент на гениалния композитор, известен с тежката си мрачна и могъща музика. Картините около главните стълбища изобразяват сцени от сагата „Зигфрид“. Внушителният вестибюл е направен от неполиран мрамор и разделя покоите на краля от тронната зала. В нея са изрисувани Христос, Богородица, дванадесетте апостола, както и сцени от живота на шест канонизирани крале. Големият полилей с формата на византийска корона тежи 2 тона и е направен от позлатен месинг. Подът е покрит със специално изработена мозайка, която изобразява флората и фауната на всички континенти. Повече от 2 милиона камъчета били необходими за създаването на този шедьовър.

Певческа зала

Картините в трапезарията са посветени на живота в замъка Вартбург по време на легендарния „Певчески конкурс“. Събитията, свързани с него, както и сагата „Тайнхойзер“ са основният сюжет на една от най-прочутите опери на Вагнер. Покоите на краля са известни с разкоша си. Необходими били четиринадесет скулптора и почти пет години, за да се задоволят с изискванията на монарха. Стая с богата дърворезба. – Особено впечатляваща е тази на леглото, тя изобразява възкресението Христово, пресъздавайки работният кабинет в замъка със сцени от „Танхойзер“ асоциацията между съня и смъртта. Картините по стенните пък изобразяват детайли от Вагнеровата опера „Тристан и Изолда“. Завесите и покривалата са в любимото на Лудвиг II баварско синьо. Те са избродирани с гербове, лебеди и лъвове. Вратата между спалнята и съблекалнята на краля е декорирана с изящно ковано желязо. Картините в стаята за преобличане показват сцени от „Майстерзингерите от Нюрнберг“.

Ефектно пресъздадените пещера и зимна градина водят към всекидневната. Тя включва голям салон и отделено от колони място за отдих, наричано още Лебедов ъгъл. Тук мотивите на картините са от сагата за, „Лоенгрин“, която вдъхновява големия композитор да напише невероятната си опера. Вратите с големите си величествени рамки в римски стил показват сцени от легендите за „Зигфрид“, „Пърсивал“, „Тристан и Изолда“. Голяма порцеланова ваза във формата и естествените размери на лебед стои над печката. Полилеят е направен от позлатен месинг, а орнаментите му са от цветно бохемско стъкло. А покривалата и завесите са отново в любимото за краля баварско синьо и са избродирани с лебедови мотиви.

ВИЖ ВИДЕОТО:

 

Още сензации:

loading...

Напиши коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Моля, въведете отговор: *