От най-древни времена хората се страхуват от себеподобни, които идват в нощта и забиват зъби в шията, за да утолят жаждата си за кръв. Писателят Брам Стокър е този, който дава лице на вампироманията, родила се хилядолетия преди раждането му. Именно ирландският творец в своя роман „Дракула“ дава описание на вампирите, което най-добре пасва на човешкото въображение.

Сюжетът на книгата сигурно е екранизиран десетки пъти, а Граф Дракула съвсем основателно е смятан за баща на всички други вампири, които се раждат в световната литература и кино.

Още с отпечатването на романа през 1897 г. той се превръща в истинска сензация. По-късно изследователи ще го нарекат Библията на вампиризма. По-интересно е проучването на хора, които са напълно убедени в реалното съществуване на безсмъртните кръвопийци.

Според най-смелите им твърдения самият Брам Стокър е имал взимане даване с тези най-обичани от хората пратеници на тъмните сили. В житейската история на писателя наистина има някои прелюбопитни моменти, които няма как да не зареждат с енергия вампироманите.

Стокър разказва за себе си, че е бил много болнаво и самотно дете. Хроничното заболяване на краката не му позволява да ходи на училище и той прекарва по-голямата част от времето в детската си стая. Родителите му са силно религиозни хора и не пропускат да натякват на малкия Брам, че Бог се е разсърдил за нещо, за да му прати подобно нещастие. След седмия си рожден ден Стокър изведнъж скача на краката си. Изцелението му е почти магическо.

„Така и не става ясно кой и как помага на малкото момче да проходи. По това време медицината не разполага с достатъчно капацитет, за да помогне за оздравяването на толкова тежка болест. Нещо друго, силно и нямащо нищо общо с човешкия разум същество или явление е позволило на Стокър да хвърли патериците“, убеден е американският изследовател Чейси Макавър.

И дори и да не изрича на глас своите съмнения, той и негови колеги са убедени, че бъдещият писател е получил покровителството на могъща сила, която го връща към живота. Ненадейно изчезналата болест не е единственото чудо в детството на Брам Стокър. След като започва да ходи нормално, той коренно се променя. Става значително по-общителен, амбициозен и успешен във всяко свое начинание. Той влиза в „Тринити колидж“ в Дъблин, където завършва с отличие математика. По време на следването си Стокър се проявява и като невероятен атлет, печели овации и на театралната сцена. Всички тези успехи отново дават основание на вампироманите да смятат, че Стокър сякаш винаги разчита на невидимо присъствие, което му осигурява успехи на всеки житейски фронт.

Брам Стокър се захваща да пише театрални критики, което по онова време е крайно непрестижна работа. Критиците са мразено племе, но и тук младият писател успява да постигне успехи. Материалите му са качествени и се харесват на известни актьори. Един от тях е Хенри Ървинг, който харесва младока и го въвежда във висшето лондонско общество. А къде другаде освен сред аристократи и богати сноби виреят най-добре вампирите и техните слуги, питат по-късно почитателите на този вид зли сили.

Стокър бързо започва да плува в свои води и скоро е назначен за мениджър на „Лисеум тиътър“ в Лондон. Заедно с театъра той обикаля целия свят и се запознава с двама американски президенти – Уилям Маккинли и наследника му на поста Теодор Рузвелт. По време на тези си обиколки Стокър започва да пише разкази, които са силно повлияни от любовта му кам тайнственото. Историите му са толкова живи и достоверни, че още тогава негови съвременници открито го обвиняват, че контактува с тъмната сила. Стокър очевидно не се притеснява от подобни атаки и започва да подготвя най-амбициозния си труд. В продължение на десет години той пише явоята хорър новела „Дракула“. Книгата за владетеля на Влахия Влад Цепеш е толкова добре изпипана, че повече прилича на етнографско, историческо и георгафско изследване, отколкото на обикновен роман. Докато пише „Дракула“, Стокър влиза в доста тайнственото окултно общество „Голдън даун“.

През 1878 г. Стокър се жени за известната във висшите кръгове красавица Флоранс Балкомб. Писателят обгръща в пълна тайнственост личния си живот с Флоранс. Знае се, че двамата имат един син и толкова. Някои съвременници на Брам Стокър твърдят, че писателят нарочно иска да подсили подозренията, че контактува със злото, за да вървят по-добре разказите му на пазара. Дори и най-големите скептици не могат да обяснят странните обстоятелства около смъртта на писателя. Той си отива от този свят на 2 април 1912 г. в Лондон. Никой от лекарите не може да обясни точната причина за смъртта му. Официалното лекарско заключение е крайно изтощение. Има и изследователи, които са убедени, че кръвта на писателя е източена от вампир.

„Мъртъв ли е наистина Брам Стокър“, питат те. Биографи на живота му твърдят, че Стокър е кремиран, а урната му може да бъде видяна от почитателите на мистериозното и окултното. Само че всеки поклонник е придружаван плътно от погребален служител. Гробищните власти се страхуват, че някой може да посегне на останките на писателя, изследователя и може би вампира Брам Стокър.

ВИЖ ВИДЕОТО:

  Брам Стокър, вампирите, Влад Цепеш, Граф Дракула, детството, злото, изцелението, кръвопийци, кръвта, писателя, смъртта, Теодор Рузвелт, тъмните сили, успехи, Хенри Ървинг