В София се намира една изклю­чителна реликва, свързана с Вагнер. Негова снимка с личен автограф засега обаче се губи из част­ни архиви. Дано да не е унищожена по погрешка, моли се журналистът Марин Бончев, припомняйки нейната история. Той лично е виждал безцен­ната снимка, но за последен път преди 30 години.

 Повод да си припомни за нея е 200-годишнината на Вагнер, която оперният свят ще чества догодина. На 22 май в Софийската опера е тържествената премиера на „Зигфрид“ от немския композитор, останал в историята освен с творчеството си и с етикета „любимият композитор на Хитлер“.

 За първи път на Балкани­те се поставя Вагнеровата тетралогия „Пръстенът на Нибелунга“. Четирите произведения, започващи с „Рейнско злато“, в после­дователност се появяват в афиша на Софийската опера под режисурата на Пламен Карталов от две години насам. „Зигрфид“ е третото, догодина е епилогът.

  Покойният диригент Асен Найденов е един от най-големите познавачи на Вагнеровото изкуство в миналото, припомня Марин Бончев. Жур­налистът, който в младостта си е бил оперен певец написва биографията на Найденов, докато е жив. Като главен диригент на Болшой театър патриар­хът на българския оперен театър се сдобива със снимката реликва в Москва. По-любопитна е кратката предистория.

 След като дирижира в Кремъл „Летящият холандец“ от Вагнер и „Дон Карлос“ от Верди, българинът получава писмо от 34 страници с дълбок анализ. Маестрото е смаян от музикалните познания на  личността, която му го изпраща. След един спектакъл към него се при­ближава 80-годишна жена и му прошепва: „Аз написах дългото писмо до вас и като истинска почитателка на музика, открих във ваше лице най-верния и точен тълкувател на Вагнер и Верди.“ Същата тази жена е била една от най-изявените пианистки в СССР. Тя му подава и плик, в който се оказва снимката с автогра­фа на Вагнер. На нея пише: „Не забравяйте Байройт и му бъдете верни!“. Датата е 23 август 1871 г. Следва саморъчен  подпис на Вагнер.

Тази фотография била получена от бащата на пианистката, присъствал на Вагнеровите тържества в баварския град Байройт. В местния оперен театър до днес се поставят само опери на немския композитор. „Само вие може да притежавате това съкровище, което ви подарявам“, изрича пиа­нистката.

  Когато умира Асен Найденов, близките му се опитват да направят апар­тамента му музей. Настоя­ват в антрето да има три портрета – на диригента, на Вагнер и на биографа Марин Бончев. Авторът на книгата отказва.

 „Кой съм аз, че да се меря с титани като бай Асен и Вагнер“, недоумява Бончев. Наскоро той се опитал да открие 140-годишния авто­граф, но ударил на камък. Надява се да не е загубен

Пращат в лагер журналистка заради любимия автор на Хитлер

 С тетралогията „Пръстенът на Нибелунга“ режисьорът Пламен Карталов на практика възражда у нас Вагнеровото сдружение, създадено през 1942 г., когато Асен Найденов дирижира „Рейнско злато“, и съществувало докъм 1944 г. Тогава в сдруже­нието членуват: завърналата се от Германия музиковедка Олга Чавова, пианистката Зоя Соколова, главният редак­тор на в. „Зора“ Крабчев, Асен Найденов. Те се събират в дома на милионера Соколов, съпруг на Зоя Соколова, който се намира в коопера­цията, залепена на днешния  хотел „ Шератон“.   Присъединяват  се  и немският  културен аташе и дори представител на царското семейство.

  Така се основава клуб на по­читателите на Вагнер по повод премиерата. „Зора“ се заема да го популяризира, защото една от целите на сдружението е благотво­рителността. След 1944 г. Вагнер не е на почит у нас, защото хитлеристите превръщат  в свой неофициален химн мелодията от арията „Полетът на валкириите“, което донякъде се превежда и като „вещиците“.

 Инициаторката Олга Чавова е изпратена в концентрационния лагер „Белене“, защото в Германия се е срещала лично с Хитлер и е издала брошура за срещата си с него. „Търсих в Наци­оналната библиотека тази брошура – няма и помен  от нея, всичко е унищо­жено“, сподели Марин Бончев.

  автогра­фа, Асен Найденов, Вагнер, изчезна, композитор, Марин Бончев, Пламен Карталов, снимката, Хитлер, хитлеристите