Теодор Шишманов е член на втората формация на Стефан Диомов – „Тоника СВ“ към Строителни войски. Роден е в Плевен през 1956 година. До 1973 г. живее в Троян. Най-напред следва математика. После завършва английска филология в СУ „Св. Климент Охридски“.

– Тео, какво общо има английска филология с „Тоника“ и с музиката въобще?
– Отивах у близък приятел в кв. „Лагера“. На спирката на трамвай 5 видях обява: „Вокална група „Тоника“ набира нови членове – младежи и девойки“. Бях на 23-24 години. Завършил съм детска музикална школа с пиано. Бях тимпанист. Нямах никакъв репертоар. Но съм свирил и пял „Бийтълс“ и „Ролинг стоунс“ в кръчмата в Троян.

Пари печелех. Вече бях професионалист според американската дефиниция: Като изкараш един долар от нещо, значи си в занаята.

– Сближихте ли се в групата?
– Да. След 8 часа на ден репетиции нямахме избор. Цяла година така. Без пари, само гол ентусиазъм и обещания, че ще ни назначат на щат като „Тоника СВ“. Първата ни изява беше на младежки конкурс. Беше страхотен. В Младежкия дом изнесохме рецитал.

– Старата „Тоника“ тежеше ли ви?
– Много. Те бяха завършени изпълнители, звезди. Нас ни гледаха с пренебрежение. Събрани сме от кол и въже. Трите момичета идваха от естрадния отдел на консерваторията. Дражко (Драгомир Димитров) от кръчмите във Враца и Бяла Слатина. Както се казва, демократично беше. Цял живот съм се явявал на изпити. От първи клас направо отидох в трети, след като за два дни минах втори. В гимназията се явявах по английски като частен ученик, защото в Троян нямаше. Научих го заради „Бийтълс“.

– След Младежкия дом накъде поехте?
– По поделенията на Строителни войски. На концертите никой не ни познава. Двама души ръкопляскат. Кои сте вие, бе? Всички чакат любимците си Орлин Горанов и Росица Борджиева.

– Как се утвърдихте?
– Спечелихме две първи места на тв конкурса „Мелодия на годината“ с песните „Приятели“ и „Един неразделен клас“. Никой не го е правил досега. Отттам тотално се обърна палачинката. В програмата на ГУСВ пеехме първи. Това и досега има значение. Изпращаха ни с голямо нетърпение, изведнъж щрак – станахме звезди. Край на мача.

– В чужбина гастролирахте ли?
– Аз в Съветския съюз и в Полша. После се отказах. Изпокарахме се по стар български обичай. Яко.

– С Диомов заради любимката му Ваня Костова ли?
– Е, така де. Там винаги е, имало такива отношдния – кой колко пее и защо. Измислено.

– Кой пее според него най-много?
– Според него Ваня.

– Е, и?
– И аз това питам. Групата беше избрана измежду 300 души не само от Диомов. В журито помня Недко Трошанов, Евгени Платов. Музиканти с опит. Случаен човек в нея нямаше как да има. Всеки си тежеше на място. После разбрах, че навсякъде е така. След това се сдобрихме с Диомов. И досега сме приятели.

– Как стана това?
– През 1994 г. ми се обажда един човек. Помислих го за един приятел. Мълчание. После вика: „Стефан Диомов се обажда“. Тогава се събрахме „Фамилия Тоника“. През 2001 г. направих песни за диск. Харесаха ги приятели музиканти. Точно тогава стана инцидентът с „Индиго“. И в която и телевизия да отида, все за това ме питат. Гадно съвпаднаха нещата.

– Как стигна до радиото?
– Гошо Минчев ме изпрати. Каза: „Знаеш ли, че търсят човек за английска редакция?“. В университета бях кандидатствал за аспирантура. Отрязаха ме по политически причини. Дни преди конкурса ми пратиха телеграма, че не съм допуснат. В последна сметка се оказа, че е заради донос.

Някой от милото градче Троян, в което израснах, пратил писмо. В него пишеше, че майка ми произхожда от богато семейство, засегнато от мероприятията на народната власт. Всъщност дядо ми е имал цех за колбаси. Един свестен човек ми даде папката. Иначе нямаше и да науча защо.

– Тогава как ви приеха в радиото?
– Странно беше. Питах се как в „Тоника“ ме приеха. Пели сме на Тодор Живков, на кого ли не. На два метра от него съм бил. Можех да се проявя „антинародно“. След това в университета ми отказаха заради семейството. А на другия ден ме взеха на работа в радиото. Това си е пропаганден институт, и то в предавания за чужбина. Можех да си говоря каквото си искам. Английски знаеха само в нашата редакция. Изводът е ясен – в Държавна сигурност са работили кретени и некадърници.

– В радиото нямаше ли такива?
– Имаше. Един партиен секретар, но няма да му казвам името, защото беше готин. Аз млад и пращя от енергия. На първия купон го питам може ли да пуснем предаванията не само на къси вълни, но и на ултракъси. Нали тук има туристи – да слушат. А той ми отговаря: „Младеж, ние на УКВ предаваме за Австралия и за Нова Зеландия“. Значи колкото по-къси вълните, толкова по-далече стигат.

– А оттам защо напусна?
– Формално, защото замествах. Но отдавна ми крояха шапката. Една главна редакторка ме завари с крака на бюрото. После ме извика заради медальон ножичка. Забрани ми да го нося, защото приличало на кръстче.

– Няма ли шанс „Тоника“ пак да се събере?
– Една приятелка хубаво каза: „Тоника“ е латиноамерикански сериал. Ама сюжетът е по „Чичовци“.

– Разпознават ли те още на улицата?
– Миналата година се бях изтупал и минавам пред френската гимназия. Две момичета ме спират и ми искат автограф. Аз разписвам със замах и се надух още повече. Зад гърба си чувам: „Абе, кой беше тоя?“.

ВИЖ ВИДЕОТО:

  автограф, Ваня Костова, група „Тоника“, звезди, изпокарахме, Консерваторията, радиото, редакторка, Стефан Диомов, Теодор Шишманов, Тодор Живков