Иван Стойчев

  Таксиметровият шофьор Иван Стойчев не е ял храна от 15 юли 2009 г. Въпреки това е преизпълнен с енергия и пращящ от здраве. Казва, че за да живее, му е нужна чаша кафе, още толкова вода и съзерцание на Слънцето.

50-годишният мъж се храни именно с вкусните слънчеви лъчи, които майката природа щедро изсипва върху главите на хората. Той попада към категорията на така наречените соларни хора, каквито у нас почти няма. Но пък в Индия и по света не са никак малко.

- Г-н Стойчев, как така преминахте от обикновеното хранене с месо и всевъзможни манджи на слънце и слънчеви лъчи? При това умеете да се „зареждате“ от небесното светило, че да има и за облачни дни…
- Човек е подвластен на доста зависимости, без да го осъзнава. Основните са тютюнопушенето, което наистина е изключително вредно и не носи никаква полза на човека, алкохолът, храненето. Илюзия е митът, че цигарите потискат апетита и така младите жени остават слаби. Запомнете, червата също имат мозък. Той информира централния, че никотинът му помага за разграждането на храните. После става едно объркване и човек заживява с илюзията, че цигарите му помагат при стрес, нерви, да е слаб, да е спокоен. Тютюнът обаче е отрова, която пречи на кръвта да се окислява от белия дроб.

- Как отказахте цигарите?
- Аз съм пушил в продължение на 35 години. Изпушил съм 40 километра от цигари, ако си ги представите една до друга – жестоко разстояние. Пушенето през трите десетилетия ми струва 50 000 долара. Отказах ги. Съветвам и другите да го направят.

Формулата вече имат – нека си представят колко километра цигари са изпафкали, за колко години и колко пари са се изпарили като дим от устата им. Ще останат изненадани, че са изпушили една къща или апартамент. Тази формула за отказ важи и при алкохола. Описана е много добре в Синята книга – книгата на зависимостите. Всеки би могъл да успее, ако прояви инат и се навие към промяна. Но по-вредно от пушенето е яденето.

- Защо смятате така? Без храна животът е невъзможен.
- Преди хилядолетия човек се е научил да яде месо, много преди това не го е консумирал. Храносмилателната система е като резервния парашут за парашутиста. Тя е създадена в човека, когато няма светлина, да търси алтернатива. Преди доста векове предците ни са живели в пещери, а слънцето далеч не било ярко като сега. Били са принудени да ловуват. Е, на нас сега не ни се налага. Жалко, че човеците са забравили, че могат да ползват светлината за храна. Тя предава биоимпулси, с помощта на които се отваря трето око и се получава разпределение до всяка клетка от тялото. Хората се чувстват заредени, здрави и спокойни. Жалко, че сме забравили за тази природна енергийна система и че сега ще ни се наложи да си я спомним и възстановим.

- Допуска се, че човек преживява някакъв духовен катаклизъм и след това започва промяна в себе си. При вас как беше?
- В София пристигна Хира Ратан Манек. Той е индиец, изследовател и учител на хора, желаещи да станат соларни типове. Той изнесе в София няколко лекции. Вече се бях отказал от цигарите. Реших да ползвам формулата за отказването на зависимостите по отношение на храната. И минах на слънце. Съзерцавах го по няколко минути, за да свикнат зениците ми.

- Колко време ви е нужно да гледате слънцето, за да сте сит?
- При мен за ситост не може да се говори, защото не изпитвам такова чувство вече. Аз имам изградена енергийна система, която е свикнала със светлината. Някъде към 9-ия месец загубих хранителните си навици напълно и не съм изпитвал повече в живота си глад. За мен хранителните продукти не са хранителни. Те по-скоро служат за вкусна манджа на рибите. Зареждам се доста бързо с лъчите. Дори не е нужно да съзерцавам слънцето с часове. Бързо се съсредоточавам в лъчите, очите ми веднага хващат импулсите и чрез невроните се понасят по тялото ми.

- От колко време се храните със светлина?
- 893 дни.

- Съпругата и децата ви как реагират на вашия твърде особен хранителен режим?
- Наясно са какво правя. Не винаги им харесва, че съм на слънце. На моменти не ме разбират… Те са много зависими от яденето. Аз ги уча да се хранят със светлина, но още не са разработили достатъчно енергийната си система. Ядат слънце, но по-малко. Искат си и хляб. Все пак това е труден процес и трябва време, за да се усвои. Добре е да се знае, че има и смъртни случаи на хора, опитали да живеят само на слънце. Аз обаче се чувствам перфектно. Нямам личен лекар и не ходя по болници, защото смятам докторите за бизнесмени. Не съм и боледувал.

- Знаете приказката, че любовта на мъжа минава през стомаха. Не се ли сърди жена ви, че не уважавате гозбите й?
- Това са кривоизградени представи. Не може основата на обществото да са манджите на жените домакини. Тези стари традиции са овехтяла история. Човечеството ще върви по нов път. След около 100 години промените ще се усетят. Ще се види, че яденето, и пиенето не са всичко, че има далеч
по-интересни неща. Тогава ще се спре и засаждането на тютюна, който е бич за населението.

- С какво се занимавахте, преди да станете таксиметров шофьор и да подхванете соларното хранене?
- Бях стругар във военен завод в София. Произвеждах части за танкове. Като съсипаха военната промишленост, се качих на таксито.

- Вечер не ви ли липсва светлината?
- Не, организмът ми е като акумулатор. Вечер мога да се зареждам и от Луната. При мен е променена самата структура на клетките в тялото. Чувствам как органите ми работят като швейцарски часовник. Пия вода – по близо 3 литра на ден. Ползвам предимно минерална. Преди това я оставям на слънце. Така фотоните на светлината влизат в молекулите на водата. Зареждам течността със светлина, разбирате ли ме?!

- Почти не.
- На практика така лекувам болестите си и се поддържам. Пия кафе, но рядко и по 25 грама уиски, но само марково. То разширява кръвоносните съдове. Алкохолът иначе е зависимост и в големи количества не е полезен.

Още сензации:

загрузка...